Техните ездачи са най-пламенни и темпераментни. За японците от Yamaha култовото име в тази категория е YZF-R1. Моделът се произвежда повече от 10 години и непрекъснато са развива и усъвършенства. Макар и доста поизтъркан, рекламният слоган “От пистата на MotoGP директно на пътя” тук важи с пълна сила.
Модификацията за 2010 г. продължава традицията в производството на супер бързите машини и все повече прилича на шампионския М1. Дизайнът едва ли има нужда от коментар. Новите обтекатели са приютили сякаш впитите в пътя очи на непознато същество. Силуетът е подчертано агресивен и освен “мокри” сънища буди страхопочитание у по-младите си почитатели. Има защо. Машината определено не се притеснява да се състезава с вятъра. А главен виновник за това е неподражаемият двигател. Работният обем 998 куб. см. е разпределен в 4, разположени в един ред цилиндъра, а максималната мощност е 182 к.с.
До тек нищо ново – “Кой ти го не може?” Революцията идва от “кръстосания” колянов вал (Crossplane) с неравни интервали на запалване. Технологията е подобрявана победа след победа по световните писти и сега е напълно достъпна до любителите на шосейното каране. В какво се състои? За разлика от обикновените 4-цилиндрови редови двигатели, където двете външни и двете вътрешни бутала се движат с един и същи ъгъл на кръговата диаграма, тук четирите бутала са разположени последователно на 90о едно от друго. За да се намалят до минимум вибрациите в блока е разположен балансиращ вал, който се върти в посока обратна на посоката на коляновия вал.
Всмукването на въздух към горивните камери става посредством YCC-I (Yamaha Chip Controlled Intake) през леки титаниеви клапани. Както се разбира от наименованието на системата, тя осигурява променливи характеристики на всмукателния колектор в зависимост от работния режим и от там – оптимално качество на горивната смес. При това не е необходимо да се използва турбина за принудително пълнене. Принос имат и инжекторите, с дванадесет отвора за впръскване всеки. По електронен път се управляват и дроселовите клапи – системата YCC-T (Yamaha Chip Controlled Trottle) гарантира почти мигновена реакция и на най-лекото преместване на дясната ръкохватка.
Крайният резултат от използването на високотехнологичните решения е неподражаемото усещане, че разполагате с два двигателя, вместо с един. В ниските и средни обороти моторът осигурява сериозен въртящ момент, подобно на V2 конфигурациите. При преминаване далеч над средните обороти разполагате с гарантирана мощност, както при най-добрите 4-цилиндрови редови агрегати. Отдаването на мощността е плавно, с линейна характеристика в целия работен диапазон. Не стига това, ами е използвана още една електронна система – Yamaha D-Mode (Drive Mode). Тя предлага три режима на управление на двигателя – стандартен, “А” и “В”. Първият е универсален и е подходящ за всякакви ситуации. В режим “А” настройките стават още по-спортни, реакцията на ръкохватката на газта се изостря, а машината се превръща в буря, особено в долния и среден оборотен режим. Режим “В” омекотява свирепия характер на мотора и е подходящ там, където е необходима съвсем прецизна работа с дясната ръкохватка, например при по-хлъзгави терени, където опасността от загуба на сцепление е по-голяма.
Да не забравяме ауспуховата система. Тя е снабдена с трипътен катализатор, а звукът, който излиза от заглушителя не може да бъде чут при никой друг редови мотор. Последен писък на инженерното изкуство е и леката рама тип “Делта бокс”. Тя е съставна, а задната й част е от супер лека и здрава магнезиева сплав. Почти изцяло в нея е събран издължения горивен резервоар, с което се подобрява централизирането на масите. Блокът на двигателя е леко изправен, което е позволило да бъде преместен напред с 8.2 мм. Заедно с други “козметични” промени разпределението на масите е 52.7% отпред към 47.6% отзад. Коригиране е и позицията на ездача също в посока напред и всичко с единствената целда се повиши сигурността на управление с висока скорост. Не е пропуснат и толкова полезния дампер. При подаване на газ до 50 % или при настроена допустима скорост, кормилото е по-леко за управление и машината по-маневрена. След това управлението се втвърдява, намалява се риска от изпадане в резонанс и машината става много стабилна.
Окачването е напълно регулируемо и още по-надеждно. Предницата е 43-милиметров обърнат телескоп SOQI. Настройките на вилката се правят независимо за двете стебла. Задният амортисьор е монтиран ниско и също е SOQI. Със сигурност може да се навлезе още по-дълбоко в дебрите на високотехнологичната Yamaha YZF-R1, но се притесняваме да не доскучаем на тези, които вече изпитват неистов сърбеж да надянат шлема и да проверят прочетеното дотук на практика.
Накрая още една новост. Моделът за 2010 г може да се поръча и в изпълнение LE (limited edition). В този случай мотоциклетът е в цветовете на състезателния М1 и FIAT. Не се притеснявайте, естествено, че носи и култовия №46.
Технически характеристики
Двигател:
четиритактов, 4-цилиндров, редови с 16 с олекотени титаниеви клапана, охлаждане – течно
работен обем – 998 куб см
степен на сгъстяване – 12,7:1
Диаметър и ход на буталото: 70 x 53.6 mm
максимална мощност,к.с. – 182 при 12 500 об./мин
максимален въртящ момент,Нм – 115.5 при 10 000 об/мин.
Трансмисия:
Съединител – многодисков, приплъзващ в маслена вана
6-степенна предавателна кутия, верига;
Ходова част:
Рама – алуминиева Deltabox
Окачване:
Отпред – обърната телескопична вилка с диаметър на тръбата 43 мм
Отзад – подвижно рамо
Ход на амортисьорите, мм
отпред – 120
отзад – 120
Спирачки:
отпред – двудискова хидравлична с диаметър 310 мм и шест бутален спирачен механизъм
отзад – еднодискова хидравлична с диаметър 220 мм
Гуми:
отпред – 120/70 ZR 17
отзад – 180/55 ZR 17
Размери, мм:
дължина – 2070
широчина – 715
височина – 1130
база – 1415
просвет – 135
височина на седалката – 835
Обем на резервоара, л – 18
Маса незареден, кг – 206
Динамични постижения:
Максимална скорост, км/ч – 280
Автор: Иван Николов
Снимки: Yamaha
