Ардино – Златоград – Родопският дух

Пътуването ни от миналия брой завърши на стария мост в Кърджали, където се бяхме отдали на съзерцаване на нашумялото с красотата си и още повече с финансовите скандали около него “Водно огледало”. Споменахме, че се отправяме през Джебел към Златоград, но в последния момент ни осени нова идея и кривнахме в посока Ардино.


Пътят от Кърджали до там е 30-тина километра, с много завои и денивелация, но е сравнително добре поддържан. Лош късмет е да се наредите зад натоварен камион. Правите участъци са толкова малко и толкова къси, че дори с мотоциклет не си заслужава да поемате риска да изпреварвате. Ние просто спряхме на почивка за десетина минути и след това са наслаждавахме на приятно каране и чист въздух. Около 5 км преди спускането към родопското градче е разклона за известния в региона курорт “Белите брези”. В приказната местност са групирани предимно бивши почивни станции, но курортът постоянно се развива и облагородява.

Почти в центъра на Ардино услужлива табела ни отклонява вдясно и ни насочва към Дяволския мост. За жалост тя е единствената в града и се налага на два пъти да спираме, да отваряме шлемовете и да разпитваме за посоката. Но вече знаем. След като се отклоните от главния път за Смолян, преминавате един мост и на следващото кръстовище има знак, който указва, че пътят ви с предимство завива вдясно. За дяволския мост трябва да продължите направо, по второстепенния път и на обособеното площадче-паркинг да завиете вдясно. Оттам все направо, през с. Дядовци, след около 9 км (последните 5.7 от тях са по черен път с множество камъни) стигате до приказната гледка. Тук по-добре машината ви да е повече ендуро, отколкото спорт. Мостът е толкова впечатляващ, че трудно се описва с думи. Самото място сякаш е заредено с особена енергия. Тук са снимани и сцени от “Време разделно”. 

„Дяволският мост” или „Шейтан кюприя” е едно от най-красивите места в района. Средновековният градеж се намира в живописен тесен пролом, на средното течение на река Арда. Мостът е построен през 1515 – 1518 година върху останки от римски мост. Оттук е минавал древен път, който още от 5-то хилядолетие преди Христа е свързвал Беломорието с Горнотракийската низина. Майстор му е уста Димитър от Неделино. Дяволският мост е ограден от двете страни от стръмни склонове, дължината му е 56 м,а ширината – 3,5 м. Той е конструкция с три свода, а в страничните му ребра има допълнителни отвори за оттичане на водата. Височината на централния свод е около 12 м. В района се намира защитеното растение Родопски силивряк (Haberlea Rhodopensis). На него му се приписват магически свойства – дори и изсъхнало от дълги години, потопиш ли го във вода, отново се съживява. От птиците се срещат черен щъркел, белоопашат мишелов, голям ястреб, воден кос, червенокръста и скална лястовици. В Арда има пъстърва и клен, а може да видите и включената с световната червена книга видра.

Връщаме се по обратния път и в Ардино поемаме надясно към Смолян. След около 6 км, в с. Бял Извор, главният път завива надясно, а ние продължаваме направо – пак по приятни завои с изкачване и спускане. Асфалтът е като нов. Преминаваме през Неделино, впечатлени от извисяващия се на съседния хълм комплекс “Замъка”. Оттам – през с. Старцево и след още десетина километра стигаме крайната цел – Златоград.
Старата чаршия и околните паркинги преливат от хора и коли. Моторите все още са малко. На много места вече се забелязват надписи, дублирани на гръцки. Отварянето на граничния пункт чувствително е засилило човекопотока, а като странично явление може да се отчете по-бързото изчерпване на хляб, сирене и други хранителни продукти. Съседите пазаруват тук, защото у нас все още е по-евтино. От центъра на града до граничния пункт разстоянието е около 4 км. След това, на гръцка територия, по тесен панорамен път може да се слезе до Ксанти, а оттам – до Керамоти (ферито за Тасос) или към Кавала да се стигне бързо до Бяло море. Ние се задоволихме само с родопското гостоприемство, защото се установи, че човек от групата е с изтекъл срок на личната карта.

На другия ден поемаме през Мадан към Смолян, оттам през Рожен към Чепеларе и Асеновград, където вече сме ви водили. Почти целият път представлява два несвършващи завоя – ляв и десен, които е добре, че се редуват почти поравно, иначе може да ти се завие свят. Общият ни пробег от София, през Кърджали и обратно наближава 800 км, но разделени с две нощувки, те не са толкова страшни, въпреки че по планинските пътища се пътува с ниска средна скорост.
 
Златоград
Допреди 10-15 години това кътче от приказната ни страна бе познато предимно на своите граждани и на хората от съседните региони. Дълго време, за да се стигне дотук, се изискваше открит граничен лист. Причината е, че по въздуха, между централния площад на градчето и граничната бразда, едва ли има повече от километър разстояние.

Днес Златоград се гордее с един от най-добрите етнографски комплекси.
Прекрачвате моста над Голяма река и сякаш сте се озовали в друга епоха назад във времето. Стъпките ви отекват по тесни калдъръмени улички. Над вас са надвиснали високи каменни зидове. Зад тях се кипрят белоснежни къщи с дървени чардаци и капаци на тесните прозорчета. На покривите им се забелязват единствените по рода си кръгли измазани комини. За разлика от обикновените музейни експозиции, тук всичко е живо. Колелото в грънчарската работилничка пее. При терзията щракат почти половин метрови ножици. В ковачницата пред очите ви къс нагорещено желязо се превръща в извит хайдушки нож. Тук е единствената в страната музейна сбирка на съобщенията, където може да видите какви са били първите междуселищни връзки. Малко по-нататък, в обладания сякаш от вековно спокойствие двор на църквата, зад сандъчетата с пясък на килийното училище се пренасяте директно в атмосферата на 18 век.

Ето го и паметникът на легендарния хайдутин Делю Войвода. Той е роден в Златоград преди повече от две столетия. Създадената за него народна песен “Излел е Делю хайдутин” от 1977 г. обикаля Космоса с “Вояджър”, в търсене на нови цивилизации.
Ако вече сте се уморили от обикаляне, може да подвиете крак в уютното малко кафене, където черната напитка се приготвя автентично, в индивидуално медно джезве, върху нагорещен пясък. Тук атракцията е “въртяно” кафе – ще видите как умела кафеджийка превърта целия поднос с три пълни чаши ароматна течност високо над главата си, без да разлее дори капка. Чиста физика, но е много ефектно.

Не се притеснявайте за вечерта. Механите предлагат най-вкусните златоградски гозби, а приказният звук на каба-гайдата и чистите, плътни родопски гласове са прекъсвани единствено от неповторимия звук на десетина различни по големина чанове. Магията е пълна и дори без микрофон, тежките и звучни песни ви карат да настръхвате. И не само певците. Ако дочуете кристален глас спонтанно от съседната маса да запее “Девойко мори, хубава”, не търсете скрита режисура. На широките души на местните хора им трябва съвсем малко, за да отворят глас. Имам чувството, че в този край хората, които могат да пеят, са повече от тези, които не могат. И понеже “който пее, зло не мисли”, за мен Златоград е едно от малкото останали места в България, където хората все още са човеци.

Настаняване
Хотелската база на Етнографския ареален комплекс е с общ капацитет 150 места в четири къщи за гости и един хостел (туристически дом). Туристите могат да избират между удобствата на тризвездните “Пачиловска” и “Александрови къщи” и уюта на двузвездната “Коручева къща”. В непосредствена близост до комплекса също могат да се намерят приветливи и уютни хотели, като „Младеновата къща” например. Цените за нощувка на човек се движат в разумните граници от 18 до 54 лв.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.