Категория „А”


Кара ви се мотоциклет? Или просто по-големичък скутер? Няма как. Ще трябва да вземете изпита за категория „А”. За да научите някои основни неща и за да избегнете опасностите от среща с бдителни полицаи. Друга тема е, че самото изкарване на курса е опасно. Поне така мислят част от курсистите, а и Влади Василев – собственик и инструктор в Автошкола „Василеви” в Божурище.

Срещаме се с Влади в слънчева неделна утрин на полигона край Божурище, където се провеждат практическите занятия. Още е спокойно. Двама „ученици” в пълна екипировка се потят над петте елемента, от които се състои изпита. Прилежни са. Може би защото и двамата не са в първа младост. Ами да. Животът е динамичен, докато се озърнеш и ето го, половината вече е зад гърба ти. Хората вероятно едва сега са на път да осъществят детска мечта или току що са срещнали новата любов – почувствли са свободата от придвижване на две колела. От време на време моторчетата угасват, чат-пат някой конус отлита настрана, но нали сме на учебен полигон.

С Влади вече сме минали най-необходимото (вижте карето „Изисквания”) и стигаме до съществената част – практиката. Тя е тясното място, препъни камъка, към заветната категория. Според него, всичко в нея е изпълнено с противоречия. Да вземем например моторите, с които се обучават курсистите. Те трябва да са леки и максимално маневрени. Нормално е! Учениците са неопитни, голяма част от упражненията се правят с ниска скорост, а не е тайна, че с всяко двуколесно най-трудно се правят бавните маневри. И човекът е взел две нови японски машинки. Да, ама идваме до елемент №5. Той е скоростна отсечка и екстремно спиране. Е точно там курсистите, особено по-едричките, над 90 кг. нямат никакъв шанс да достигнат за определеното разстояние 50 км/ч. За да го направят им трябва по-мощничка машина. Да, ама пък тя е и по-тежка. Как се правят с нея „спънатите осморки”? Ще кажете – трябва! Щом го има в изискванията. Според курсистите, с които говорих (ще ги наречем условно Пешо, Гошо и Ваня), упражненията са трудни. Според Влади, последните два елемента  – избягване на появило се внезапно препятствие след движение с 30 км/ч и екстремно спиране след скоростна отсечка с 50 км/ч,  са си направо и опасни.

И за доказателство ми показа събрани зад вратата няколко калника, счупени километражи и парчета от мигачи. Според него схемата с елементите е взаимствана от европейски страни, но там според регламента курсистите могат да издържат изпита с 9 грешки. И нещо повече, ако не са направили грешка примерно в първите 4 елемента, разрешено им е да направят скоростната отсечка с по-ниска скорост. У нас се допуска единствено повторение само на един сгрешен елемент. Да, изпитът е труден. Който го изкара реално, със сигурност ще е подготвен за непредвидените ситуации на пътя. Вероятно, това е бил мотивът на тези, които са включили елементите в учебната програма. Но и Пешо, и Гошо са единодушни – практиката и изпитът за категория „А” вероятно ще бъдат най-екстремното им изживяване в целия им последващ мотоциклетен живот. Трябва ли да го запомнят с някоя контузия?

– Хора идват всякакви – продължава Влади. – Шефове и собственици на сериозни фирми, които вече имат в гарража някой имиджов Harley. Хора, които дават хляб на много други. Дали трябва поради травми те да управляват бизнеса от леглото? Друг парадокс е, че изпит не се провежда, когато вали дъжд. То вярно, че сме в България и почти всичко може да се урежда, но чак пък да договаряме и времето… Какво се получава? Датата е насрочена, хората са си уредили кой отпуска, кой свободен ден, някой не е отишъл командировка… Не стига, че си лягат притеснени вечерта от това, което ги очаква на полигона, ами сутринта стават и… навънка дъжд. Всичко започва отначало. Да, по-безопасно е, когато е сухо, но след това на мотористите не им ли се налага да карат и на мокро?

Докато си говорим за важните неща, атмосферта на полигона стана още по-истинска. Отсрани спряха няколко пистови машини и като мотористи, веднага намираме общ език с техните ездачи.  Говорим за пътищата, за дупките, за толерантността между автомобилисти и мотоциклетисти. Обиколихме и елементите от учебната програма. Още пред очите ми е отлично екипиран и с основателно самочувсвие ездач на бърза Ninja. Не, не е карал на задна или предна гума. Думите, които запомних буквално бяха: „Добре, че си имам книжка и не ми се налага да се явявам по тези правила, иначе…може и да ме скъсат”. Е, едва ли е толкова страшно. Книжки се взимат, мотористите по пътя ставаме все повече…все пак в България сме. Но Пешо, Гошо и Ваня напира въпроса, дали тежкия изпит не е още един повод за поощряване на корупционните практики?

Ще се опитаме да получим мнение и от другата страна, от хората, приели и одобрили учебната програма за практически занятия и изпит за правоспособност Категория „А”. Но това ще стане за другия брой. А пък кой знае, може и по-нататък. Лято идва. Любимото време за държавните служители.

Изисквания
Категория „А” в свидетелството за управление на МПС ви дава право да карате мотопеди и мотоциклети с работен обем над 50 куб. см. За да видите желаната отметка в книжката си, трябва да сте навършили 18 години. Ако пък машината, която ще управлявате е с обем над 350 куб. см. ще трябва да сте навършили 21 години или да имате стаж с категория „А” поне 3 години, което е почти същото.


Необходими документи – след като сте намерили школа, където да изкарате курсовете и да положите изпит трябва да подготвите медицинско свидетелство, оригинал и копие от дипломата ви за завършено образование, да имате една актуална снимка и да сключите застраховка „живот” за времетраенето на курса.
След това тези от вас, които нямат категория „В” преминават 40 часа теоретични занятия и 20 часа практика – полигон и градско. Изпит се държи и по двете части. Ако вече имате право да управлявате кола, т. е. разполагате с кат. „В”, тогава теоретичната част е само 4 часа – запознаване с общото устройство на мотоциклета и по нея изпит не се държи. Практическите занятия не са фиксирани и може да се упражнявате повече там, където се чувствате по-неуверени – на полигон или градско. Времетраенето на един курс е между 20 и 30 дни, след което се насрочва изпит. Цената започва от 400 лв.

Автор: Петър Петров