Повече пот в учението – по-малко кръв в боя! Този стар казармен лозунг с пълна сила важи и днес, особено при мотоциклетистите. Вероятно вече сте прочели предишните две страници с коментара на главен инспектор Красимир Костов. Каквито и анализи да правим, колкото и да призоваваме и шофьори и мотоциклетисти да бъдат отговорни, толерантни един към друг и внимателни на пътя, всичко отива на заден план, ако човек не само не се чувства, ами наистина не е подготвен за суровата действителност на пътя.
Представете си, че човек мисли на коя предавка е в момента, предна или задна спирачка да ползва, да изнася ли тялото встрани, за да компенсилра центробежните сили или пък да намалява предавките с междинна газ, къде ли беше бутонът за мигачите… Сигурно ще се съгласите, че ако това се върти м главата на ездача, той трудно ще реагира бързо и адекватно на ненадейно възникнала ситуация. Камо ли пък да има време да помисли и евентуално да я предвиди. Курсовете за придобиване на различните категории дават основни умения, но повече служат за легитимирането ни като мотористи на пътя. Много рядко са школите, от които излизат по-добре подгатвени колеги.
Разбира се, че вземането на заветната категория е важно нещо, но от там нататък, скочили веднъж в дълбокото, подгоновката си е чисто наше задължение. В повечето страни от „белия” свят курсовете за „повишаване на квалификацията”, за по-бързо и безопасно управление са нещо, нерезривно свързано с мотокултурата. Вероятно един ден и у нас нещата ще стигнат до там. В момента в България разполагаме само с две подобни училища – на добре познатия ни шампион Мартин Чой и световно известните California Superbike School (CSS). Със сигурност методиките им на обучение са различни. И едните, и другите имат и привърженици и критици.
Важен е крайният резултат. И на двете места се избиват вредните навици, създават се истински умения, мотористите се приучават да мислят, но не за това къде са скоростите. Основната идея е всички умения, необходими за управлението на мотоциклет да станат интуитивни, подсъзнателни. След това, когато се кара да се мисли единствено как да се избегне неприятна ситуация. Веднъж – да не дава Господ – попаднали в нея, мислене не трябва да има. Тогава на преден план трябва да излязат усвоените техники и човек да се изплаши едва, когато всичко вече е отминало благополучно. Да, училището не е евтино, но при всички случаи парите са пренебрежими дори и при спасяване на един крак от счупване, да не говорим за по-лоши неща.
Пионери в тази област са Zedmoto, които още през 2009 г. доведоха в България не кой да е, а легендата в тази област Анди Абът – човекът, който е обучавал не малко имена, които сте чували в стартовите списъци на MotoGP. Въпреки липсата на подходяща писта за обучение, нещата полека-лека потръгват. Досега за 5 години през това училище са преминали 357 курсисти. Има и чужденци – от Сърбия, Франция, Австралия, че дори и от Нигерия. Обучението е разделено на четири различни нива, във всяко от които ездачът се фокусира върху определена тема на управлението. Последното издание беше в края на април, следващото е в края на август. Почти всички, с които съм говорил, дори да са изкарали само едно ниво, са изключително доволни от това, което са получили. Да вземем за пример Кольо, моторист само на 500 километра. В началото на съботния ден пристъпваше притеснено около мотоциклета си, вечерта скромно и като че ли с облекчение каза „Оцелях”, а в кая на следващия ден с гордост показваше „напълнената” от ръб до ръб задна гума. И най-важното, не го правеше да се изфука, просто беше преодолял страха от мотора и неговото управление. И не е само той. На пистата имаше и съвсем крехки девойки, които с лекота се справяха с мощните си машини още след първото ниво.
Какъв е изводът? Ако искаме да сме сигурни и безопасни на пътя, непрекъснато трябва да се усъвършенстваме. Да бъдем сигурни в своите възможности, да познаваме мотора си. И тогава можем спокойно да караме бързо и безопасно. Много по-безопасно от онези, които пропълзяват поредния завой с 40 км/ч и правят зад себе си колона от изнервени шофьори, особен в някой планински проход.
Автор: Иван Николов