Пит Байрер – Воля за живот

През 2011 г. бившият пилот отново е в Севлиево, на същото трасе, за първия кръг от световния шампионат по мотокрос от сезон 2011. Аз пък съм в сервизната зона на КТМ, само на 115 м от мястото на инцидента, който приковава Байрер към инвалиден стол преди 8 години. Имаме среща веднага след квалификациите. Те приключват, тълпата от питуола се разпръсва, инженерите от екипите започват светкавично работа по настройките на мотоциклетите. След кратки инструкции към тима, при мен идва Пит. Сега е на 38 години и е шеф на цялата моторспорт дивизия на КТМ, включваща мотокрос, ендуро, рали и офроуд. Въпреки инцидента, преобърнал живота му, в очите на този човек има такава сила и толкова енергия за живот! Вероятно двойно повече от тази на останалите десетина човека, които сме под тентата, взети заедно. Без притеснение го питам:

– Защо си пак в България, може би е болезнено?
– Ако трябва да бъда честен, не бях идвал 5 години след инцидента и хората мислеха, че имам проблем с мястото. Не е така. Единствената причина е, че разстоянието от летището в София до „Горна Росица” е доста. Обикновено присъствам на състезания, чиито трасета са максимум на половин час път от летище. Миналата, както и тази година обаче Севлиево е първи кръг от шампионата и не исках да го изпускам. Дори бях на мястото на инцидента, но нямам никакъв емоционален проблем. Проблемът не е в България. Той бе в ландшафта и в самия мен. Допуснах грешка. Никой не е виновен, че претърпях инцидент тук. Лекарите в София спасиха живота ми и аз съм им много благодарен. Не е трудно да съм отново тук. Инцидентът е друга глава от моя живот, няма от какво да бягам. Без значение на кое състезание съм, целта ми е да върша перфектна работа за нашия тим и съм се фокусирал върху младите ни пилоти.

Сега Пит живее в Германия и всяка сутрин преминава границата с Австрия, за да отиде на работа в завода на КТМ. За пътешествието между Мюнхен и Залцбург не губи повече от 30 минути. Животът му е подреден и изпълнен с ангажименти. За да го достигне, са му трябвали години упорит труд. Започва кариерата си на 10 години, подкрепян от цялото семейство. Първото му състезание е през септември 1982 г.
Отидох заедно с баща ми. Карах за себе си и станах 3-и. Това е първия ми спомен за успех и за чувствата на подиума. През 1983 г. бе първият ми пълен сезон, а след година бях шампион за младежи на Германия. Вече не можех да спра.

Пит се бори със съперниците си на трасето, но полага и усилия да получи добро образование – нещо много важно за родителите му, а и за самия него. Всички са наясно, че кариерата му на пилот може да завърши бързо и радикално. Взема диплома по индустриален мениджмънт, докато учи в гимназията.
Познанията ми в областта на мениджмънта помогнаха в настоящата ми работа като тим шеф. Не очаквах, че дипломата ще ми трябва толкова рано, но бе добре, че я имах в задния си джоб. Дойдох в КТМ в сферата на маркетинга. Започнах да изкачвам стъпало след стъпало. Сега казвам на моите пилоти, че трябва да учат и да вземат възможно най-високата образователна степен. Важно е за остатъка от живота им, не само за състезателните им години.

Успехите в тийнейджърските дни на пистата и в образованието обаче са едно, а финансирането на състезателната кариера – нещо съвсем различно. В определен момент тя е поставена на карта. Родителите на Пит не са богати и не разполагат с повече средства, за да издържат сина си.
– Бях на 17 или 18 години и родителите ми свършиха парите. Нямах никакви средства, с които да продължа. Тогава фен-клубът от родния ми град ме подкрепи финансово. Отборът ми не можеше да ме финансира, защото им трябваше пилот в Германия, а аз бях решил да се състезавам на световно ниво. После промениха решението си, но вече бях финиширал 3-и в кръг от световното и Suzuki Europe решиха да ми помогнат. Година по-късно имах бюджет, за да се състезавам професионално в шампионата. Това бе от най-важните моменти в живота и кариерата ми. Рискувах и след година спечелих първата си Гран При. Пътувах по цял свят и имах шанса да научa два езика – английски и италиански. Ако бях останал в Германия, щях да имам обикновена работа и… нищо повече. Понякога си истински късметлия, понякога трябва да се бориш с цената на всичко. Накрая намираш пътя си, само ако не се предаваш и не изоставяш собствените си стремежи. Днес се чувствам истински щастлив от работата си в КТМ. Но, ако не бе мотокросът, никога нямаше да достигна до това.

В кариерата си Байрер има още няколко повратни момента. За да достигне до световната титла, след 1998 г. решава да се премести в Белгия и да тренира при наставника на най-големия си конкурент Стефан Евертс. Отдава се напълно на желанието да спечели световната титла и жертва всичко – отдалечава се от семейството и приятелката си. Планът не успява и той губи шампионата. Днес Пит има обяснение – основната му грешка е в липсата на баланс в състезателния и личния му живот. Затова си е поставил лимити. Когато е в офиса си, работи, но щом се прибере вкъщи, при семейството, не отговаря на никакви съобщения на електронната си поща до другата сутрин, когато отново е в завода на КТМ.

Другите два повратни момента са отиването му в италиански отбор през 2001 г. Там разочарованието е пълно – тимът не е конкурентен, хаосът е пълен, заплащането не е предварително договореното. За щастие
Байрер поддържа връзка с КТМ. Когато компанията решава да направи машина за клас МХ1, известяват Пит и подписват договор. Мечтата му се сбъдва – през сезон 2003 става заводски пилот и има всички условия да спечели световната титла.
– Късметът обаче бе с мен само още 6 месеца. После катастрофирах в Севлиево и това бе краят на спортната ми кариера. Преди това бях толкова щастлив, че съм пилот на КТМ! На първото състезание имах контузия – счупих си палеца и не можах да карам с пълен капацитет. Две седмици преди България стартирах в Италия, където всичко бе добре. В Севлиево бе първото място, където се чувствах 100% възстановен. Исках да докажа на отбора и на самия себе си, че съм добър и мисля, че се пренавих. Кариерата ми приключи изненадващо и по много свиреп начин.
Пит се бори със смъртта и се събужда парализиран. Има съпруга и 6-месечна дъщеря и трябва да живее заради тях. Всъщност, няма никакво време да мисли за злополуката. От КТМ и Red Bull не го оставят. Сред многото, посетили го лично в болницата, са Хайнц Кинигаднер – шампион по мотокрос и спортен директор на КТМ и Дитрих Матешиц – основател и шеф на Red Bull. Предлага му се невероятна възможност за бизнес кариера, а още преди да излезе от болницата, му е осигурена специална кола. Освен това Пит е ангажиран с проекта на компанията за енергийни напитки Wings for Life и участва в създаването на фондацията през 2004 г. Но нещото, за което Байрер винаги ще е благодарен на двете компании, е, че му дават цел за бъдещето и възможност да я реализира.

Автори: Ерина Кръстева
Снимки: КТМ и архив
 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.