След края на Втората световна война Държавната самолетна фабрика в Ловеч е прекръстена в „Завод 14”. Да, произвеждали сме и самолети! Но това е друга тема. Всичко върви добре до 1954 г., когато е взето решение от СИВ (Съвет за икономическа взаимопомощ), че България трябва да спре собственото си самолетостроене. Много от младите специалисти, авиоинженери, техници и работници в „Завод 14” се чудят какво да правят. Ръководството излиза от ситуацията със собствена инициатива. Пред висшите партийни и държавни органи те предлагат в Ловеч да започне производството на автомобили и мотоциклети. В завода има технически потенциал и висококвалифицирани специалисти, а в България има недостиг на “персонални превозни средства за народа”. Така се ражда един чисто "цивилен" продукт за народа – мотоциклетът „Балкан”.
Ръководител на проекта е авиоинженерът Димитър Дамянов. Първият прототип на „Балкан” е базиран на немския DKW RT 250. През 1956 г. е показан на Международния панаир в Пловдив. Година по-късно започва серийното му производство като „Балкан М1”. Двигателят на мотоциклета е с 12 к.с., изработен в „Завод 12” в София, и носи името ВМЗ (Вело-мото завод). Първите 100 мотоциклета „Балкан-250 М1” са завършени в края на декември 1957 г. През 1958 г. 6 човека от „Завод 14” заминават на специализация в Чехословакия в мотоциклетните заводи на Jawa и CZ. Нашите „Балкан 250” участват със собствен щанд на специализираното изложение в Брюксел. Може би там от DKW разкриват техническите и дизайнерските прилики със своята машина и надигат вой. Нашите инженери веднага променят външния вид на „Балкан 250” с хромирано странично покритие на резервоара, в което е вградена новата емблема на „Балкан”. Двойната седалка става цяла, а кутиите за инструментите и за акумулатора са вградени в специална обвивка. „Балкан” има обем на двигателя 247,3 куб. см. и мощност 12,5 к.с. при 4800 об/мин. Масата му е 150 кг, а с полезен товар – 290 кг. Максимална скорост на машината е 130 км/ч. Двигателят е с генератор, който захранва и акумулатор. Разходът на гориво е 3,3 – 3,5 л на 100 км. Предавателната кутия е с 4 степени, които се превключват с крака. Резервоарът има обем 15 л. Сега пък мотоциклетът прилича на чешката Jawa 250.
Следващият в производствената гама е „Балкан 250 С” (Спорт). Той е показан на Панаира в Пловдив и е по-мощен. Скоростомерът вече е разграфен до 160 км/ч. Всичките модели с 250-кубиков двигател са се произвеждали от 1957г. до 1975г.
В завода мислят и за младото поколение. Така се ражда първият мопед „Балкан 50”. През април 1960 г. са изработени няколко прототипа, които преминават през различни изпитания. Серийното производство започва следващата година. Двигателят е едноцилиндров, двутактов, тип МД-50, който също е произведен в „Завод 12” в София. Неговият работен обем е 49 кубика и произвежда максимална мощност 2,3 к.с. при 5500 об/мин. Съединителят е многодисков, маслен и има три предавки. Мопедът е предвиден за двама. Конструкцията е с носеща рама от пресована ламарина. Предното окачване е с гумени елементи – ефикасно и просто, задното е с чупеща вилка и телескопи. Резервоарът побира 6 литра гориво, с което могат да се изминат близо 400 км. Максималната скорост е 60 км/ч, а масата на прототипа е 62 кг. През 1961 г. се произвеждат над 5000 броя мопеди.
Дизайнът на първия български 50-кубиков мопед „Балкан МП-50” много прилича на германския модел VIKI, произвеждан в края на 50-те години. Изключение прави единствено формата на резервоара. До 1963 г. мопедите „Балкан” се произвеждат в две серии – МП-1 и МП-2. Мопедът първоначално е с ръчно превключване на трите предавки, а след това – с крачно. Причината е, че ръчните са развалят по-бързо и изключват сами.
В края на 60-те години серийната гама се обогатява с един елегантен 75-кубиков мотоциклет.
До спирането на производството на 250-кубиковите мотоциклети през 1971 г. и окончателното спиране на мотоциклетното производство през 1975 г. са произведени общо 271 562 броя от всички модели и модификации, но… всичко е минало. За съжаление.