Мотоциклетните гуми са тема, която сме засягали много бегло до сега. Но от тук нататък ще се опитваме да я следим по-отблизо. Все пак гумите са сред най-важните елементи за управляемост и безопасност при езда на мотоциклета.
Колкото и да е мощен пистовия ви мотор или колкото и впечатляващ да изглежда круизъра ви, връзката между тях и пътя се осъществява посредством контактна площ от само няколко десетки квадратни сантиметра. За да сме по-образни, ще дадем пример – в най-добрия случай контактното петно варира от размерите на кредитна карта до тези на пощенска картичка. Не е много, нали! А като се замислим, че чрез него до асфалта най-често достигат 100, че и доста повече конски сили! Много от нас едва ли осъзнават, че същото това петънце е връзката с живота при, особено при скорости над 200 км/ч. Но няма страшно. Съвременните технологии са направили от днешните гуми продукт, на който може да се разчита. Просто трябва да знаем някои основни неща.

В най-общия случай в зависимост от конструкцията мотоциклетните гуми се делят на радиални и диагонални. Диагоналната технология е по-старата и в днешно време с такива гуми се обуват предимно големите американски круизъри. Основното изискване към тях не е да издържат на по-големи максимални скорости, а да имат по-добра товароносимост. Те се експлоатират при доста по-слабо накланяне в завой. Поради тези причини профилът на гумите е по-правилен и те са с по-високи бордове. Много често се използват съвместно с вътрешна гума – поради конструкцията на мотоциклета. Блестящите хромирани спици, които са сред основните дизайнерски похвати да се привлича погледа към тези машини се уплътняват по трудно към джантата, което прави използването на безкамерни гуми по-трудно приложимо.

Радиалните гуми са много по-разпространени. Характерно за тях е много по-ниската степен на загряване при движение в следствие вътрешното триене. Много по-различен е профилът, особено на задните. Сечението им наподобява камбана и е продиктувано от необходимостта от много по-голямо “лягане” в завоя. Така дори мотоциклетът да е максимално наклонен, големината на контактното петно се запазва и сцеплението с пътя е достатъчно за сигурно управление.
Какви са видовете мотоциклетни гуми? Няма да сбъркаме, ако кажем, че те са толкова, колкото и видовете мотоциклети, за които са предназначени – състезателни, спортни, спортно-туристически, за круизъри, за скутери, за офроуд и супермото. Важното е да се знае, че трябва да се използват по предназначение. Тогава машината, която ползвате дава максимума от това, за което е създадена.

Чисто спортните гуми за каране на писта например са с доста по-различна форма – сечението им наподобява обърнат конус. Така осигуряват максимален контакт при почти хоризонтално лягане и позволяват взимане на завоите с много висока скорост. В същото време на прав участък са много по-нестабилни, което се компенсира от огромния опит на състезателите. За каране на суха писта са почти гладки (сликове) – нямат канали за отвеждане на водата. Сместа, която се използва е доста по-мека, което е в полза на сцеплението, но за сметка на износването. Такива гуми се използват само за едно състезание и са абсолютно забранени за експлоатация по обществената пътна мрежа.Другата крайност са специализираните гуми за офроуд. Техният протектор представлява кубчета с височина 17 – 20 мм., а сместа, от която се правят е много по-твърда. Те трябва да изтласкват по-голямо количество кал и да издържат на остри камъни по трасето. Колкото и добре да вършат там своята работа, също не са подходящи за нормално движение по асфалт – контактната повърхност на кубчетата е много по-малка и сцеплението с асфалта не е достатъчно.

До тук стана ясно, че смесите, от които се прави повърхностния слой на гумата са различни – по-меки или по-твърди, в зависимост от целта – за по-голямо сцепление или за по-дълъг пробег. Има и специални смеси за експлоатация при по-студен или при по-горещ климат. Гумите за най-разпространените мотоциклети обикновено са разумен компромис между функциите. Стана въпрос и за това, че шарките на протектора също са много различни – за каране предимно по асфалт, за каране повече в дъжд, за комбинирано каране по и извън пътя. С този материал както вече сте забелязали само очертаваме темата. В следващите броеве ще се опитаме да хвърляме повече светлина конкретно върху различните модели, препоръки за подмяна и поддържане при експлоатация. Ще се радваме, ако ни помогнете с въпроси, както и с компетентни мнения от личния си опит.

 
 

Полезно

Гумите, които използваме, трябва да отговарят на заложените от производителя в спецификацията на конкретния мотоциклет. Допускат се малки отклонения, но задължително след консултация със специалист.

Същото важи и за налягането в тях. То е един от най-важните параметри, от които зависи безопасността, управляемостта и по-големия безавариен пробег. При него също се допускат известни отклонения в зависимост от целта и условията на експлоатация – например при стънт и траял се използват гуми с много по-ниско от оптималното налягане. Пренапомпаната гума се износва неравномерно в средата, а меката – в двата края. При нея температурата, получена в следствие на вътрешното триене, е по-висока, по-голяма е и вероятността от спукване.

  Всяка гума има маркери за износване. Хубаво е да се следят редовно и гумите да се подменят своевременно.

  Новата гума се нуждае от 150 – 200 км пробег, преди да се изчисти от консервиращите материали, заради които се е запазила с течение на времето. Те обикновено повишават хлъзгането, така че при първите километри пробег трябва да се кара по-внимателно, без екстремно влизане в завоите и рязко спиране.

  Един от най-важните параметри за качеството на гумата е нейната старост. Дори чисто нова гума, която е стояла няколко години в склада, е с променени характеристики – материалът е подложен на естествено стареене. Как да познаем кога е произведена една гума? По така наречения D.O.T. На борда на всяка гума срещу това съкращение стоят четири цифри – например 5104. В конкретния случай те означават, че гумата е произведена 51-ва та седмица (точно преди Коледа) през 2004 г.

   Хубаво е налягането да се проверява преди всяко пътуване, а поне веднъж в месеца гумите да се измиват със сапун и вода. Така от тях се сваля слоя прах и мръсотия и освен по-дългия живот, който им осигуряваме, гумите се отплащат с по-добър външен вид

   Вентилът е добре да се сменя с подмяната на новите гуми. Задължително е да бъде с предпазна капачка, тъй като при въртене големите ъглови скорости пораждат центробежни сили, които са равностойни на натискане на игличката – гумата постепенно изпуска.

   Накрая, но само за сега – избягвайте сами да ремонтирате спукана гума. Повредата е деликатна, не винаги може да се отстрани безопасно, важно е след това колелото да бъде балансирано, а при монтаж има опасност да се наруши съосието му с другото.

Автор: Ив. Николов

Moto Club

No comments so far.

Be first to leave comment below.

Your email address will not be published. Required fields are marked *