В тази изпълнена с музикални събития година, рядко остава време да хвърлим поглед към групите, които за съжаление все подминават нашата Татковина. Без повече мрънкане, а направо на темата – тези, които четат този материал, със сигурност са чували за Running Wild.
Великата германска банда в началто на 80-те създава стила ”pirate – metal”. Ще попипате, защо пък точно тях избрахме за този месец? С три думи отговорът би бил – те са велики! Но истината се корени в любовта ми към историите за пирати, а какво по-добро от метъл група, творяща по темата. Сигурен съм, че тук феновете на бандата ще бъдат единодушни с мен, че това, което липсваше на филма «Карибски Пирати», определено бяха няколко песни на Running Wild.
Цели тридесет години бандата успяваше да вземе „на абордаж” умовете и сърцата на феновете си и да ги отвлекат далеч назад във времето на лютите морски битки и топовни гърмежи. Единственото необходимо оръжие бяха уникалните текстове, изпълнени с приключения и авантюри, гарнирани с нечовешки хевиметъл. Говоря в минало време, защото флагът бе свален. За последен път. Миналата година в официално обръщение фронтменът на бандата Ролф "Rock’n’Rolf" Каспарек заяви, че вече е време да смени курса към нови предизвикателства. Прощалният концерт се състоя по време на фестивала WACKEN OPEN AIR 2009 в Германия. Невероятното шоу бе записано, но по технически причини издаването на DVD-то все още се отлага. От своя страна Ролф обещава, че чакането ще си струва, а ценителите на Running Wild ще останат доволни и то в най-скоро време.
Бандата има предистория, която датира от 1976 г., но името Running Wild се появява през 1979 г., като единствения член на групата, който не се е сменял от създаването до днес, е вокалът Ролф "Rock’n’Rolf" Каспарек. През последното десетилетие той е и единствения двигател на бандата. Върши почти всичко сам, има собствено студио, в което твори, а за записването на албуми и за концертите наема музиканти. Това ми напомня много за Annihilator, които видяхме тази година в Каварна, но това е друга тема.
Първият студиен албум на Running Wild е „Gates to Purgatory” от 1984 г., като текстовете в него и в следващия – „Branded and Exiled” от 1985 г., са с окултно съдържание. Това им носи славата на сатанисти, но определението е прикачано към повечето групи по онова време. Истината за бандата излиза наяве през 1987 г. с албума „Under Jolly Roger”. С него групата започва своето „плаване из седемте морета”, с което променя коренно своя имидж. Албумът е комерсиален успех за Running Wild, а феновете, които се присъединяват завинаги към екипажа, се множат главоломно. От този албум е и парчето „Raw Ride”, с което и моторджиите не са подминати, а солото на песента е велико. Следват поредица от култови тави като „Port Royal”, „Blazon Stone” и „Pile of Skulls”, в които ясно личи, че хобито на вокала е историята. Идва времето и на конспиративната тематика в „Black Hand Inn” от 1994 г. През 1995 г. започва трилогията „Masquerade”, „Rivalry” и „Victory”. Последните две заглавия са „The Brotherhood” от 2002 г., смятан за един от най-успешните албуми на бандата, и „Rogues en Vogue” от 2005 г.
Много жалко е, че станахме свидетели на края на такава легенда като Running Wild, но всяка история си има начало и край. Нямам представа, дали това е края на бандата или Ролф Каспарек просто си е дал малко заслужена почивка. Едно е сигурно – застанеш ли веднъж под Веселия Роджър, оставаш пират завинаги.
„We are prisoners of our time
But we are still alive
Fight for the freedom, Fight for the right
We are Running Wild”
„Prisoner Of Our Time” от „Gates To Purgatory”, (1984)
Едва ли може да се направи по-точно описание на Running Wild.