Тест Derbi GP1 250i Racing

Много пъти съм си мечтал да съчетая мощността и динамичните характеристики на големия мотоциклет с маневреността и автоматичната трансмисия на малкия скутер. Естествено, става въпрос за създаване на почти идеално превозно средство за града. Испанският производител Derbi почти го е постигнал с модела си GP1 250i.
Марката има над 85-годишни традиции в производството на малки и пъргави двуколесни, но от известно време насам е собственост на италианския гигант Рiaggio group. Това й дава редица предимства като например по-ниските разходи за развойна дейност, ползване на огромния научен потенциал на концерна и… отличните двигатели като Quasar 250. В същото време запазва марковата си идентичност и се отличава от общата маса скутери. Ако импровизирам – с Derbi GP1 купувате скутер, карате мотоциклет и сте собственик и на двете. Е, може и да не се съгласите, но да караме подред.

Погледната отдалече, машината притежава всички характеристики на съвременен градски скутер – сравнително малки колела, не големи размери, типичната седалка с две нива и сгъващи се степенки за втори човек. Всичко е направено изискано, с вкус. Общият силует е оформен от отделни триъгълни елементи – на предните фарове, на страничните обтекатели, отзад. Комбинацията от специфично червено и черни алуминиеви колела подчертава спортното излъчване. Нещо като Ferrari в класа на скутерите. Приближаваме още малко и моторчето разкрива другото си лице. За разлика от други “табуретки”, тук има какво да се “стисне” между краката. Подобно на нейкид мотоциклетите се забелязва двойна периметрична рама от лек алуминий. А спирачките? Това може би е единствения или един от малкото скутери, които се предлагат с радиално разположени спирачни апарати – 4-бутални отпред и 2-бутални отзад. Да не пропуснем и обърнатата телескопична вилка с диаметър на тръбите 35 мм.

Докосваме се до GP1 и отново откриваме типичните елементи на малките машини – голямо пространство под седалката, където с лекота се побира предпазна каска “open face”, малка жабка със заключване и две още по-малки пространства за съхранение на полезни дребни предмети. Те не се заключват, но са покрити с гумени капаци и така предпазват вещите от намокряне при дъжд. Не е пропуснат и куплунг с напрежение 12V, където може да зареждате мобилния си телефон или, както правят по Средиземноморието, да включват в него отопляемо платнище през студените месеци. Под седалката се намира и гърловината на резервоара, който с обема си от 11 л гарантира над 300 км градски забавления. По този начин масата на машината е централизирана, а центърът й е свален по-ниско, с което се осигурява по-балансирана и стабилна езда. Ауспухът на модела, който ще караме, е заменен с друг, “по-отворен”, който добавя още малко мощност. Иначе всичко е стандарт. Разгледал съм методично подробностите, въпреки нетърпението да се впусна по градските артерии. Още повече, че край езерото “Ариана” вече ме чакат за фотосесията.

Завъртам контактния ключ и проследявам как, подобно на сериозните машини, електронните системи се тестват сами. Стрелката на оборотомера се качва до зоната на червеното и се успокоява отново на нулата. Цифровият дисплей показва изминатия пробег, часа, наличното гориво. Една скоба – по-късно видях как при достигане на горивото до ниво “резерва” дисплеят започна да отброява наново километрите, които изминавам с остатъка от горивото. Но да тръгваме, защото не е добре да ни чакат и то в такава канска жега. Натискам бутона и електрическият стартер отзивчиво пали двигателя. Оборотите са малко над две хиляди, но ми казаха, че след достигане на стандартна работна температура ще паднат до нормалното ниво. Така и стана. Сега свалям скутера от тротоара и яхвам приятната седалка. Задната част е вдигната и служи за допълнителна опора на водача, но е твърде малка и едва ли е най-удобното място за возене на спътник. Вероятно защото моторчето е направено повече, за да задоволи егоистичното удоволствие от спортни изживявания само на един. Приятно съм изненадан от тягата при по-рязко отваряне на газта. Машинката, сякаш като отвързана, се втурва напред и едва не я прескачам при по-острото натискане на предната спирачка. Свиквам бързо и на следващия светофар вече си припявам “Кой сега е №1?”. Въпросът е риторичен. Естествено, че аз.

За 6-7 минути се озовавам от “Дървеница” на паркинга зад стадион “Васил Левски”. От там избутвам тежащия 139 кг скутер до обсипаното с цветя кафене край езерото, за да не предизвиквам паника у разхождащите децата си безброй майки. Приключваме със снимките под любопитните и дори тук-там откровено завистливи погледи на околните и решавам да направя поредния експеримент.
Часът е малко след шест. Час пик. Излизам на булеварда в посока НДК и попадам в средата на две безкрайни редици, бълващи непоносима жега коли. И автобуси. Имам късмет. Шофьорите са добронамерени и един по един ми правят път, доколкото могат. Ето че стигам до светофара на “Графа”, точно когато светва зелено. Газ – и вече съм десетина метра пред колоната. Упражнението се повтаря и на следващите светофари. Един, втори, трети… Оставил съм зад гърба си последния на “Тодор Каблешков” и поемам нагоре към Бояна. След минути кварталът остава зад мен, а аз започвам да се забавлявам по пътя към “Копитото”. Скутерът се държи много добре, позволява да вземаш завоите с оптимален страничен наклон, без от това да страда скоростта. Нали не си мислите, че развивам шеметни скорости? Напротив, движа се в рамките на разрешените 50 – 70 км/ч и затова с учудване констатирам, че до телевизионната кула на “Копитото” съм спрял хронометъра на 27 минути. От “пъпа” на София – Орлов мост, през най-голямото задръстване. Как да не се влюбиш в малкия разбойник!

На връщане криввам по околовръстното към “Дървеница” и използвам празната лента пред мен, за да подам малко повече газ. И защо? Само за да се убедя, че на дисплея скоростта с лекота вече се отчита от трицифрено число. Укротявам темпото и, докато се прибирам, си представям как вече съм решил транспортните си проблеми в София.
Derbi GP1 с 250-кубиковия си двигател е идеалното средство за движение из града. За по-леки хора същата работа би могъл да върши и GP1 със 125 куб. см. Пъргав, икономичен и много маневрен. Но ще изчакам до догодина. Сега сезонът вече преваля, а дотогава със сигурност толерантните шофьори ще станат повече. Дали?

 
 

Технически характеристики:

 

Двигател:
едноцилиндров, четиритактов, 4 клапана Euro 3

Диам. и ход на бут.:
72 x 60 мм


Работен обем:
244,29 куб. см


Горивна система:
електрически инжекцион


Охлаждане
:
водно


Стартер:
електрически


Степен на сгъстяване:
11,5:1


Гориво:
безоловен бензин, мин. H95

Мазане:
маслена помпа

Запалване:
електронно
CDI

Трансмисия:
”Twist and Go" автоматичен съединител и безстепенна многоскоростна предавка CVT


Рама:
алуминиева

Предно окачване:
Ø35 мм вилка с двойнодействащи хидравлични амортисьори 90 мм ход.


Задно окачване
:
хидравлични двойнодействащи амортесьори с регулируема пружина 75 мм ход

Предна спирачка:
дискова Ø245
mm. с радиален 4-бутален спирачен апарат


Задна спирачка:
дискова Ø220 mm.


Гуми:

Предна – 120/70×14”
Задна – 140/60×13”

Акумулатор:
12V 8Ah

Размери:

Дължина 1.914 мм
Височина – 1.228 мм
Ширина – 800 мм
Междуосие – 1.374 мм
Вис. на седалката – 800 мм
Резервоар гориво  – 11 л.
Тегло 139 кг.

Цена:  
7700 в лв. с ДДС
 

Автор: П. Петров

Снимки: Moto Club

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.