Сетих се за него, когато разговарях с шефа на руските „Нощни вълци” – Хирурга. Интервюто с него публикувахме в миналия брой. На първото мото изложение в Пловдив през 2010 г. имаше щанд на Урал. После видяхме руската марка и в Кьолн, на Intermot 2010. Макар и да са минали доста години, нямаше особено голяма външна разлика между онзи „фронтовак” на дядо и сегашните. Тогава как руският Урал влезе в топ 10 на най-добрите мотоциклети в САЩ, сред машини като новия BMW 1600 GTL, Confederate P120, MV Agusta F4 и Ducati Multistrada 1200S. Явно „старият войн” Урал още се харесва, макар „дрешките” му да са „изпрани и изгладени”, а „оръжията” му да са вече съвременни и високотехнологични. Новата моделна гама на Урал за 2011 г. бе представена в Кьолн.


 

Урал са единствените мотори в света, които се произвеждат серийно с кош (сайдкар). Бяха показани обаче и новите модели Solo за европейския пазар. Те вече се търсят, тъй като отговарят на стандарта Euro3. За тази година освен моделите Retro Solo и Wolf (Вълк), за който стана дума в миналия ни брой, се предлага и Урал ST Solo. Моделът досега се продава само в САЩ. Новото при него е, че и на задното колело спирачката е дискова.

Далеч по-сериозни са разновидностите на сайдкарите. Те изглеждат като от 50-те и 60-те години – типично за Урал, но са оборудвани с детайли, изработени по най-съвременни технологии. Например всичките зъбни колела в двигателя и предавателните кутии са произведени в Германия, лагерите са FAG, италиански са запалителната система – Ducati Energia, и спирачните системи за предните колела – Brembo, генераторът е Nippon Denso – Япония, амортисьорите са Sachs, а от тази година всички джанти са алуминиеви.


Моделът Tourist е класическия Урал с кош – подходящ за пътешествия и офроуд. Отлично се придвижва по хълмове, неравности и бродове на реки, заради високия си 125 мм просвет. Размерите му (дължина, широчина, височина) са – 2580 х 1700 х 1100 мм. Сухата маса е 335 кг. Резервоарът събира 19 л, като разходът на гориво е 4-5 л на 100 км, което осигурява 400 км пробег на дълъг път и 6-7 л на градско, което е около 100 км по-малко. Максималната скорост е 120 км/ч.

Двигателят е четиритактов, двуцилиндров, с обем 750 куб. см и мощност 45 к.с. Скоростната кутия е 4-степенна плюс задна предавка, а задвижването е с кардан. Спирачките са хидравлични дискови отпред и барабанни отзад. Колелата са 19-цолови. Седалките са отделни, с двойна регулировка. В стандартното оборудване влизат багажник на коша, предпазители срещу кал за ездача, дръжка за пътника зад него и ръчна спирачка. Има и специални допълнителни аксесоари – колела с повишена проходимост, непромокаем чохъл за покриване, а в специалния офроуд комплект се включват по-висока изпускателна система, защита на картера, ролбари и предпазни елементи за коша.


На базата на „туриста” са разработени и останалите модели. Tourist 2WD е с пълноприводна модификация – има допълнително задвижване на колелото на коша и туристическо окачване. Моделът Sportsman също е със задвижващо колело на коша и е пригоден за офроуд. При нормална работа машината се задвижва само от задното колело, а при активиране на колелото на коша, мотоциклетът минава през тежки терени и катери стръмни склонове. Версията Ranger пък е военния Sportsman – без хром, в камуфлажен или зелен цвят, със стандартни аксесоари като прожектор, лопата, дори стойка за монтиране на картечница и специални непробиваеми гуми.


Клиентите на Урал обаче смятат, че най-красивият модел е Retro. Той съчетава оптическото очарование на първите Урал от 50-те години с днешните технологии. Достатъчно е да погледнем чудесната капковидна форма на резервоара, която напомня на M72, един от първите мотори с кош на Урал. Скоростомерът и контролните лампи са интегрирани в предния фар, чиито държачи са с форма на конус, хоризонталните амортисьори в задната част напомнят на предишното окачване. Телескопичната вилка, която се използва, е Marzocchi. При Retro е променена конструкцията на шасито с по-широко и дълго рамо на задното окачване на колелото, което го прави по-твърдо. 18-инчовите колела намаляват просвета. Рамката е по-дълга, като двигателят е изтеглен напред и мотоциклетът става по-тежък в предната си част. Така се постига комфорт при езда и на пътуващия в коша.


През декември 2010 г. се появи и лимитираната версия на Урал – Snow Leopard. Мотоциклетът е бял, а от Урал твърдят, че са се спрели на този цвят, защото на всеки 15 години той става модерен и за автомобили, и за мотоциклети. „Снежният леопард” или на руски – „Снежный барс” е кръстен на звяра, който живее в планините Алтай и край езерото Байкал. Той е застрашен вид, защото е избиван заради сиво-бялата си кожа. Затова и мотоциклетът е със светлосиво шаси и бял корпус. За европейския пазар са предвидени само 20 броя, като 5 са от модела Retro, а другите са Ranger. Кошът на Retro е оборудван с допълнителен багажник и светлина. Монтирана е допълнителна броня от неръждаема стомана. Ranger пък са напълно оборудвани за… зимата. Тук може да се изберат обикновени или зимни гуми Heidenau. Пред водача се монтира предно стъкло, а ръкохватките на кормилото са отопляеми. Към това оборудване на коша се добавя още лопата, туба за гориво, предна броня и резервна гума с шипове.


Всеки септември от 2008 г. насам, собствениците на Урал в Европа си правят среща. Първата бе в Упер, Австрия. Имаше над 150 участници от Русия, Англия, Франция, Белгия, Германия, Швеция, Италия, Чехия, Словакия, Унгария, Румъния и Австрия. Нещо повече – със самолет дойдоха фенове от Бразилия и САЩ. Миналата година беше третата среща – в чудесния замък Пиберщайн в град Мюлфиртел, в северната част на Австрия. Дойдоха над 300 собственици на Урал. Четвъртият поред купон тази година ще бъде с нова атракция – Roadbook Rallye – движение по пътна книга по маршрут от 200 км сред прекрасните пейзажи на Горна Австрия и Южна Бохемия.






Историята на Урал

Ирбитският мотоциклетен завод – „ИМЗ-Урал”, се намира в Свердловска област. Той съществува от 1941 г., когато е пренесен в Ирбит от Москва, след началото на Втората световна война. Там са се произвеждали машини за нуждите на армията. През 1950 г. ИМЗ пуска 30-хилядния си мотоциклет. През 1953 г. байковете започват да се изнасят за развиващите се страни и за тогавашния соцлагер в Източна Европа. Мотоциклетите са предимно за нуждите на армията и полицията. През май 1967 г. от конвейера на ИМЗ излиза половин милионният байк, през април 1975 г. – едномилионният, а през октомври 1993 г. е премината границата от 3 милиона.

В кризисната 2009 г. фабриката в Ирбит е произвела около 500 броя. Заради новите закони за опазването на околната среда в Русия, в завода бе затворен и галваничният цех. Наложиха се съкращения, като останаха да работят 150 души. През миналата година бяха произведени около 800 мотора, а за тази се предвиждат – 1300.

95% от производството на завода е за износ. Най-големият пазар на Урал е в САЩ, където се продава 2/3 от продукцията. Освен това, извън Европа такива машини се търсят в Канада, Австралия, Япония, Южна Африка. В Русия за миналата година са продадени само няколко байка.

 

Автор: Ст. Илиев

Снимки: Урал


 

Moto Club

No comments so far.

Be first to leave comment below.

Your email address will not be published. Required fields are marked *