Moto Rumi – Бързите скутери на Донино

Италианската машина е носила много медали и купи не само на него, но и на редица други пилоти в европа. Жалкото е, че марката вече не съществува. Мотоциклетите са изключителна рядкост и се намират предимно в частни колекции, включително и в тази, прочутата, собственост на американския ТV водещ, а също фен на моторите и колите, Джей Лено.

Компанията Rumi е създадена в самото началото на века – през 1900 г. в Бергамо, като леярна от бащата на Донино Руми.

Донино е роден през 1906 г. Той е художник и скулптор, но се захваща с бизнеса. Компанията произвежда компоненти за машините за текстилната индустрия. При избухване на Втората световна война, Руми започва да работи за военните, като прави торпеда, перисокопи и витла за подводници. В края на войната отново се налага промяна. През 1950 г. Руми решава да започне и производство на леки мотоциклети, които се търсят много като превозно средство.

През 1952 г. популярността на скутерите Rumi расте. Те са с хоризонтален двигател, двутактов, с обем 125 куб. см. Първият успех идва с модела Squirrel (катерица) или Scoiattolo, който се отличава с тяло от стоманен монокок, тръбно окачване отзад и телескопична вилка отпред, 14-инчови колела и 3-степенна предавателна кутия. Следващите скутери са с 4-степенна трансмисия, електрически стартер и се смятат за най-бързите по онова време. Двигателят е 8 к.с. при 6500 об/мин. Rumi произвежда и туристическата версия Turismo, наречен Velocita.

През 1952 г. започва производството на мотоциклети Rumi Sport и Super sport, които са съответно с един и два карбуратора Dell’orto 18 мм. Rumi Sport e показан в Милано през 1951 г. и привлича вниманието със 125-кубиковия двигател с 8,5 к.с., който постига максимална скорост над 100 км/ч. Двигателят се използва и за скутерите, защото се отличава с плавна работа. Моделът Super sport е заменен от Competizione или Gobbetto, а заводският тим печели с него шампионата на Италия през 1954 г. на пистата Монца. През 1955 г. моделите Junior Corsa и Junior Gentleman заместват Competizione. Rumi Turismo и Rumi Sport са със заоблени линии, докато Gobbetto се отличава с по-ръбести форми и голям резервоар. Другите модели – Junior Gentleman, Bicarburatore SS и Esportazione са с 160-кубиков, двутактов едноцилиндров двигател, но има и с 4-тактов OHV V-twin.

През 1954 г. започва производството на Formichino или „Малката мравка”, проектиран от дизайнера инж. Салвати. Цялото тяло, с изключение на предните вилки, ролбар и предпазителите за краката, са направени от лят алуминий и към тях е монтиран двигателят, за да стане монокок. Конструкцията е лека и здрава. Задното рамо, предпазителят за веригата и ауспухът също са от алуминий. Оригинално моделът има 8-инчови колела, но от 1958 г. вече са 10 инча, което дава по-добра стабилност и просвет. Моделът Formichino е обновен през 1956 г. с двойна задна рама и със стоманена тръба под предната седалка. Скутерите са с 2-цилиндрови двигатели с обем 125 куб. см, които се монират и на мотоциклетите. Моделът Е не носи успех и след няколко стотин броя, скутерът е спрян. Другият е успешен и първо пробива на пазарите във Франция и Великобритания. Скоро машините Rumi започват да се търсят и в други  големи европейски страни – Белгия, Швеция, Швейцария и Австрия.

През 1958 г. Rumi произвежда спортна версия Tipo Sport, която има карбуратор 22 мм, дълги ауспухови тръби и висока компресия. През 1957, 1958 и 1960 г. Rumi печели невероятното 24-часово състезание в Монтлери, Франция – Bol d’or. След състезанието Rumi пускат скутер с името Bol d’or в чест на победата.
Успехът на скутерите e сериозен, докато Lambretta и Vespa не пускат най-новите си модели. При Lambretta това са Li150, TV175, GP200, а при Vespa GS150, GS160 и 180. Те „изяждат” пазара на Rumi и избутват компанията от Бергамо на заден план. Така, за съжаление, през 1960 г. Rumi върви към ликвидация и спира производството, а Донино Руми, създателят на легендарните мотоциклети и скутери, се връща към първата си любов – на скулптор и художник.

Самият Донино Руми е с доста неспокоен дух и невероятен талант. Започва работа на 12 години като чирак в леярната на баща си. Той е неуморим работник, изпълен с любопитство и с определено влечение към изкуството – рисува, прави дърворезби, вае фигури. Приятел на семейството – Гисланди, стимулира момчето да учи в Accademia Carrara в Бергамо.

Но Руми е с особен характер – срамежлив и неспокоен, често непоносим. Въпреки че има талант, не обича дисциплината в училище и не го завършва. Тръгва сам по пътя към изкуството. Творбите му от 20-те години са доста забележителни. В същото време се занимава и със семейния бизнес. И производството се увеличава, работниците в компанията от 10 стават почти 1000. Но щом му остане свободно време – работи. Руми се жени през 1932 г. и има три деца.
По време на войната, когато фабриката минава на военно производство, германската армия назначава комисар във фабриката. Руми не е съгласен с това, първо се укрива, а след това отива при партизаните и се бие с германците. Заловен е и е затворен в Санта Агата в Бергамо. Но и тук не се отказва от изкуството.

След войната Донино запретва ръкави – индустрията е съсипана, а той преструктурира производството. От витла и перископи, Руми започва да проивежда машини за тесто и сладкиши, камери за печене, плетачни машини и мотоциклети. Донино Руми умира на 17 август 1980 г.

Автор: Ст. Илиев
Снимки: Архив (http://www.motorumi.it/)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.