Богдан Николов – Непримиримият

Шефът на мотокроса към ФИМ Волфганг Сръб го похвали на пресконференция в София. Румен Петков – бивш вътрешен министър, депутат и шеф на Гран При на България, му опонира: „На вас ви е лесно, че го виждате веднъж на 2-3 месеца, а на мен всяка сутрин денят ми започва с неговото телефонно обаждане…”. На Херес говорим с бившия шампион в Гран При, а сега топ-мениджър Хорхе Мартинес Аспар и споменавам името му. Испанецът отвръща: „Богдан ли? Познавам го, беше изключително бърз!” Сетихте се вече. Става дума за Богдан Николов – председател на БФ по мотоциклетизъм.

Познаваме се отдавна, от годините, когато караше по европейските писти, а у нас беше без конкуренция. Правеше тестове на пистата в Бърно и куцукаше из падока с контузен крак. После разбрах, че няма кокал по него, който да не е трошен. Но щом седне на мотоциклета, се превърна във фурия. Тогава със своя Krauzer стана европейски шампион в клас 80 куб. см. Четири години по-късно взе световна титла в клас Супербайк за серийни машини с Ducati 851. Питам го дали си спомня първото състезание?

– Не съм много сигурен в годината, май беше 1972 г. Карах едно Балканче на шосе в Плевен. Стартирахме заедно с Димитър Рангелов. Той падна, а после и аз. Това съм го запомнил. Падането не ме отказа, а ме мотивира. После, през 75-а за първи път станах шампион в клас 125 куб. см с МВА. На следващата вече карах 250-кубикова Yamaha и пак станах първи….
Със сигурност Серверняшкият ансамбъл е загубил добър танцьор в лицето на Богдан, а „Спартак Плевен” – талантлив футболист. Да, при въпросното падане Богдан е бил юноша в Спартак, но през 1972 г. загърбва футбола и яха състезателния мотоциклет, за да слезе от него през 1992 г. като шампион. Общо има 21 титли – 16 на България, 3 на Източна Европа (тогава „Мир и дружба”), по 1 на Европа и на планетата. През 1993 г. получава предложение от италианския автомобилен тим Husky да кара прототип. Но нещата тръгват в друга посока…

– Дойдоха при мен треньорът на националния отбор по мотокрос Димитър Бубов, Бог да го прости, и Вальо Керин – генерален секретар на БФМ – разказва Богдан Николов. – Започнаха да ме навиват да се кандидатирам за председател на федерацията. Първо не бях съгласен, но и двамата ги уважавам страшно много. Пък и казаха, че ще ми помагат. Избраха ме, защото бях човек от „гилдията”. А трябваше да има състезания, да има живот, защото всичко беше в застой. Нямаше стартове, моторите ръждясваха, трасетата тревясваха. Председателят на СБА Георги Янакиев ни отстъпи една стаичка на ул. „Св. София” 6. Знаех, че без телевизионно предаване, няма спонсори и рекламодатели. Първата ми работа бе да отида при тогавашния директор на БНТ Хачо Бояджиев. Предложих му да правим предаване за мотоспорт. Той се дърпаше. Знаех, че е карал мотор, напомних му го и… се съгласи. Предложих името „Супермотор спорт”, а той: „В името има чуждица (б.р. супер). Измислете нещо българско.” По това време вървеше „Супершоу Невада”. Казвам му: „Като смениш тяхното име, ние сменяме нашето.” После името ни го откраднаха, защото не бяхме го регистрирали. Затова се роди „Моторспорт екстра”. Нямаше друг спорт, освен футбола, който да има самостоятелно телевизионно предаване. Така започнахме. Направихме календар за национален шампионат. През 1995 г. на Ридо в Самоков бяхме домакини на европейски шампионат по мотокрос, а в Търговище – на световно първенство по спидуей. Стъпка по стъпка БФМ си извоюва място, престиж и авторитет във ФИМ. През 1997 г. бяха възстановени балканските шампионати по мотокрос и писта…

Председателят никога не се е срамувал да ходи по трасето, да кове рекламни пана, да боядисва, да хване лопата и да рие пръст или кал… Прави го и сега. Може да го видите да ремонтира машината на някой от състезателите. Създава отличен екип в БФМ. Екип ли? Волфганг Сръб казва, че трима души в БФМ вършат повече работа от 20-30 човека, които са във федерациите на Италия или Франция например. Да не говорим във ФИМ, където са 150 човека.
Нашата федерация се учредява през 1924 г. като Български мотоциклетен клуб с председател Йордан Данаилов. За близо 60 години са организирани 4 кръга от световния шампионат по мотокрос в класовете 125 и 250 куб. см. Само за периода от 2001 до 2011 г. България е била домакин на 28 световни и 43 европейски първенства по мотокрос и супермото. През 2011 г. година БФМ е организирала повече международни състезания, отколкото всички над 100 федерации у нас, взети заедно. Каква е ползата на България от тези състезания?

– Рекламата – отговаря Богдан. – Гран При на България се излъчва от над 200 ТV-канала по света и всяко предаване започва с рекламна заставка „Дестинация България”. По сателитния спортен канал Eurosport тази заставка е излъчена общо в 15 080 секунди за аудитория от 1 милиард и 250 милиона зрители. Ако си плащахме, тази реклама би струвала годишно между 3 и 5 милиона евро. За 10 години това са около 50 милиона евро. В договора за световните шампионати по мотокрос и супермото обаче за нас това е безплатно. Ползата не е за Богдан или за федерацията, а за България. Прецедент в 100-годишната история на ФИМ е, че една и съща държава за година печели всички награди за най-добър организатор през 2011 г. в офроуд дисциплините – четири отличия за №1 в света за мотокроса, супермотото и фристайла. Да не говорим за ползата на хората и бизнеса в Севлиево, Троян, Долна Митрополия, Плевен.

Питам Богдан затова ли си даде отвод, когато го предложиха пак за председател на БФМ? Той ми сочи няколко найлонови пликчета, пълни с кутии лекарства:
– Не мога да ходя навсякъде с тези пликове и да пия по една шепа хапчета сутрин и вечер. Имам и други, доста примамливи предложения. След два месеца ще има ново събрание. Сега чакаме отговор от държавата за финансирането на спорта. Ако не се постигне споразумение, федерацията може да бъде закрита. Всеки кръг от световния шампионат е свързан с логистика, с предварителни разходи. Ако ни отнемат домакинствата, отборите ще съдят ФИМ за обезщетение. Централата пък ще ни отнеме лиценза. Пилотите, които карат в световни и европейски шампионати, като Петър Петров, Ангел Караньотов, Майкъл Иванов, Георги Гочев, Николай Куманов, Иван Иванов също ще останат без лиценз. Комшиите от Турция, Сърбия, Македония или Румъния ще ги лапнат като топъл хляб. У нас федерацията ще върви по инерция 4-5 месеца и ще бъде закрита. Трасетата №1 в света – „Горна Росица”, Троян и Долна Митрополия, след година-две ще се съсипят, ще тревясат… Ще станат руини.

Това е пети пореден мандат на Богдан като президент на БФМ. Негова е заслугата за създаване на Балканския мотоциклетен съюз на 20 декември 2000 г. и той става негов шеф. Година по-късно става член на комисия „Писта” към Европейския мотоциклетен съюз (UEM), а през 2002 г. става координатор на всички мотосъюзи на континента към UEM. Наскоро стана и шеф на зона Източна Европа към ФИМ – от прибалтийските републики, през Унгария, Хърватска и нашия регион. Нещо като спортен комисар. Питам го, няма ли да му тежи тази отговорност?
– Свикнал съм, пък и с повечето хора се познавам. Първото нещо, което предложих в Женева за моя регион, беше да се намали такса участие от 100 евро на 20. Другите скочиха, но аз обясних всичко с кризата, както и с по-ниските доходи на хората тук. Имам и други идеи.

На Богдан наистина не му липсват идеи. Той винаги е бил непримирим боец. Но апокалиптичната картина, нарисувана от него, е съвсем реална. Дали авторитетът на България в мотоспорта е обречен? ФИМ, UEM, много страни ни дават за пример, а ние, българите, не уважаваме това, което сме постигнали. Твърденията, че мотоциклетизмът не е олимпийски спорт, са смехотворни. ФИМ е признат от МОК от 2000 г. А нима Михаел Шумахер, Себастиан Фетел, Валентино Роси или Кейси Стонър са по-малко шампиони от атлетите или плувците, например?

Автор: Ст. Илиев
Снимки: Архив

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.