Юбилей – Кирил Николов на 90 години

 
Някога, през 20-те години на миналия век, на ул. „Зайчар” в столичния квартал „Коньовица” проплаква едно момче. Кръщават го Кирил. Датата е 6 март 1922 г. Баща му е файтонджия, а майка му се грижи за дома и за децата. Кирчо расте, но все го тегли към техниката – велосипеди, мотоциклети, автомобили…
Това някогашно момче се превърна в легенда на българския мотоциклетен спорт. Кирил Николов миналия месец навърши 90 години. Не може да му ги дадете със сигурност, защото бай Киро е жизнен, разказва весели истории от трасетата, умът му е остър като бръснач. Радва се на всичките си ученици. А те са няколко поколения и всички дойдоха да го почетат. Наричат го „Майсторе, майсторе!”. Да, той им е открил тайните в състезателното управление на мотоциклет. Щастлив е, че вижда своите съратници и конкуренти от пистите и трасетата от едно време – Илия Чубриков, Димитър Василев, Димитър Альоков, Христофор Чорбаджиев… Специален плакет бай Киро получи от председателя на БФМ Богдан Николов и юбилейна купа от председателя на СБА Георги Янакиев – също негови ученици.
Но да се върнем към онова коньовичарче, дето се върти покрай работилниците за велосипеди и мотори. Ходи редовно на хиподрума, за да гледа как се състезава великият Димитър Соколов. Няма пари за билет и нали е дребен, тича след файтоните и се промъква между краката на хората. Но е впечатлен от майсторството на Соколов, без да знае, че след време ще го победи.
Идва следвоенната 1946 г. Трудни времена, немотия. Все пак Благой Чачев – състезател по колоездене, собственик на работилница, който дава велосипеди под наем, му дава един Sachs 98 куб. см. С него Кирил Николов стартира в първото си състезание. И с това започва състезателната му кариера, която продължава 30 години.
Бай Киро ми казва: „На седлото на мотоциклета в състезания съм обиколил земното кълбо. Не помня колко титли и медали имам, но съм печелил шампионатите на крос, на шосе, на писта, на колодрума. Карал съм машини във всички класове – 125, 350, 500 куб. см. Най-ценното ми отличие обаче е от 6-дневните състезания в Чехословакия. Представи си разстоянието от София до Варна да го минаваш всеки ден, но по кросов маршрут. Бяхме аз, Илия Сотиров и Тодор Гигов. Първите три дни аз и Илия бяхме без нито една наказателна точка. Четвъртият етап обаче бе най-тежък, особено „Солонец” – един почти отвесен улей, издълбан от пороите, пълен с камъни, пясък и вода. Някои стигаха до средата и толкова. Ако не паднат, бутат машините до върха, но губят много време. А и от водата двигателите загасваха. Дадох газ, натиснах предницата здраво с гърдите си, за да я направя по-тежка, стиснах с краката мотора и той започна послушно да се катери нагоре. Илия видя как го правя и ме последва. Бяхме единствените, които издрапахме без проблеми до върха. В следващите два дни бяхме пак бързи и спечелихме златните медали.”
След успеха в това състезание Кирил Николов получава грамота и… плат за костюм, риза и обувки. Естествено, става майстор на спорта, а после и заслужил майстор на спорта. В дългата си кариера кара различни машини – NSU, DKW, Jawa… С направена от него Jawa 500 куб. см бие не само чешките си конкуренти със същите машини, но и далеч по-мощните английски Triumph. Състезава се и със своя кумир – Димитър Соколов и е единственият българин, който го побеждава и то два пъти – единия път в София, а другия в Пловдив. Най-големите успехи на Киро Николов са на писта с мотоциклет Moto Rumi. С него печели градските първенства на затворен маршрут, пробезите София – Пловдив, София – Пазарджик, състезанията на колодрума… И то при доста сериозна конкуренция от български пилоти. С италианската машина бай Киро е непобедим.
После, когато слиза от седлото, остава сред мотоциклетите. Става треньор на националния отбор и остава на този пост до закриването на ДОСО.
Бай Киро казва: „Мама някога каза за мен: „От бухал – сокол излезе.” Беше без образование, но комшиите все при нея за съвет идваха. Стана така, че после, като държавен треньор, мотоциклетните състезатели също все при мене за съвет идваха.”
Сега, на юбилейното тържество, бай Киро седеше на масата в един ъгъл, а при него идваха неговите ученици, неговите състезатели, като Димитър Рангелов, Владимир Илиев, Георги Пеев, Сергей Сергеев-Сижи… И му честитяха, с думите „Благодаря ти, майсторе!”. Като поклонници при патриарх.
А Кирил Николов наистина е патриарх на българския мотоспорт. Да си жив и здрав още дълги години, бай Киро ! 
 
Ст. Илиев
Архив и Moto Club

Вашият коментар