MotoGP: Еволюцията на трите класа през десетилетието

MotoGP навлиза в своето ново десетилетие на развитие. През изминалото трите класа MotoGP, Moto2 и Moto3 претърпяха драстична еволюция. Очаква следващата декада да бъде златен период за шампионата. Това предричат в официалния сайт на шампионата motogp.com. Правят и ретроспекция какво се е случило за 10 години на систата.
През своята 70-годишна история MotoGP претърпя някои невероятни трансформации. Последното десетилетие не беше изключение. Отвъд новите тенденции, които се появиха като MotoE и eSport World Championship, технологията се разви значително, както и класовете!

От една страна, те бяха реорганизирани за по-голяма конкурентност. В края на 2009 г. клас 250 куб. см изчезна в полза на Moto2.

Мотоциклетите бяха оборудвани с един и същ двигател. В случая четирицилиндров 600 куб. см на Honda. Идеята беше младите мотоциклетисти по-бързо да свикнат с мощни машини, така че стъпката към MotoGP да не бъде толкова голяма и стресова. Класът стана силно конкурентен. Прототипите се различаваха преди всичко от своето шаси. Първата победа бе на покойния Шоя Томизава в Катар.

Две години по-късно започва нова ера и в най-малката категория. Клас 125 куб. см стана Moto3.

Мотоциклетите бяха с 250 куб. см, четиритактови, едноцилиндрови двигатели. В този клас обаче нямаше един производител на двигателите. Първото състезание в Катар спечели Маверик Винялес – сега звезда в MotoGP.
В този реформирани класове дойдоха нови производители, а други се върнаха. В края на 2011 г. Suzuki реши да се оттегли от Гран При. За щастие обаче, заводският отбор от Хамамацу се върна през 2015 г. В отбора бяха Алеиш Еспаргаро и Маверик Винялес. Само няколко месеца по-късно Винялес върна Suzuki на върха с победа на Силвърстоун. В първия си сезон след връщането във висшия клас, отборът взе четири подиума. Това беше само началото! Алекс Ринс (Suzuki Ecstar) триумфира в Остин и отново на Силвърстоун през 2019 г. В Англия тай надви дори световния шампион Марк Маркес (Repsol Honda) на последния завой. Преди началото на новия сезон се очертава нов успех.

От своя страна Aprilia има все още затруднения след завръщането си в MotoGP през 2015 г.

Фабриката от Ноале обаче има революционен RS-GP за сезон 2020, който смая всички с представянето си на предсезонните тестове в Сепанг и Катар. Италианският екип изглежда е сложил борбите си зад тях.
KTM стартира по-голямото предизвикателство през 2017 г., когато влезе както в Moto2, така и в MotoGP. Без никакъв опит марката разгърна своите големи ресурси и се превърна в сериозен конкурент в средния клас. Спечели много състезания и бе на крачка от титлата преди да се оттегли през 2019 г.

Във висшия клас, където КТМ ще фокусира цялото си внимание в 2020 г., успяват да намали разликата от година на година.

Влизането в топ 10 стават повече. Пол Еспаргаро (Red Bull KTM Factory Racing) дори спечели дебютния подиум на австрийците. Това стана на мокрия финал на сезона във Валенсия преди малко повече от година. КТМ бяха на първа редица на старта в Бърно и Мизано през 2019 г. Шестото място в Льо Ман е най-доброто им класиране на сухо. През сезон 2020 се очаква още прогрес от КТМ.

През сезон 2019 пристигна нов производител на двигатели в Moto2 – Triumph.


Новото оръжие бе 765-кубиков трицилиндров редови двигател, базиран на Street Triple от 2017 г. Шумът е пълен контраст с това, с което бяхме свикнали. Въвеждането му донесе невероятно близки разлики, много победители, пренаписване на книгите с рекорди. Те бяха както за скорост, така и за обиколка. В същото време имаше много малко технически проблеми, с които пилотите се сблъскаха. В новия брой на списание Moto Club има специален материал по тази тема.

По-голямо значение взе да се дава на сателитните екипи. Целта е да се направи MotoGP възможно най-равностоен клас.

Правилата се развиха постепенно. Първо имаше CRT – Claiming Rule Team  през 2012 г. Това бе клас в класа. Той бе създаден така, че екипи, работещи с по-малък бюджет, също да могат да участват в MotoGP. Помощта за тях бе с 12 двигателя вместо 6 и 24 литра гориво в резервоара вместо 21.
След това CRT бяха заменени от клас Open от 2014 г. Този път екипите, включени в този клас, се съгласиха да имат същото ECU Magneti Marelli. В замяна имаха определени привилегии, отново свързани с броя на двигателите, литри бензин, както и гуми. Същите привилегии бяха дадени и на определени производители, които не бяха печелили победа в предишни години. Или пък просто дебютираха. Така Ducati реши да се присъедини към класа, за да се подготви за бъдещето.
Само две години по-късно битката “ Factory срещу Open“ беше прекратена. Всички  влязоха в една и съща лодка. Същият ECU, 22 литра бензин и седем двигатели за сезона. Все пак бяха предоставени отстъпки за нови марки. А също и за онези, които не бяха печелили между 2013 и 2015 г. Техните договори бяха преразгледани и подновени в зависимост от резултатите. За предстоящия сезон 2020 само два производителя ще се възползват от помощ. Aprilia и KTM, наред с други неща, ще разполагат с девет двигателя през целия сезон с разрешено надграждане през цялата година.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.