Куман Куманов

В мотоспорта вниманието се приковава предимно върху звездите. Но, за да блеснат те на небосклона, има хора, които са им дали направлението, посоката, стимула. Дали Мик Дуън и Валентино Роси биха били крале на пистата, ако не бе един австралиец – Джеръми Бърджис! Дали звездата на Макс Биаджи би изгряла така ярко, ако в първите години зад римлянина не стоеше един японец – Ърв Канемото…
Примери в световната мотоциклетна история на такива хора, “скрити зад кулисите”, има стотици. И у нас има специалисти, изградили плеяда шампиони. Може да е на нашенско равнище или на европейско, но тези личности заслужават уважение. Един от тях е Куман Куманов.



Намираме Куман на изоставената столична мотописта. Там има импровизирано трасе за мотокрос, на което през 1999 г. за последно имаше състезание. От тогава – нищо. Всичко е занемарено, изоставено, тревясало и буренясало. Чува се боботене на кросов мотоциклет, а после припалва още един… На трасето излизат първо Любо Модев, после Момчил Манчев… Не ги търсете в класирането на националния шампионат. Те просто се забавляват, разтоварват се с мотокрос, но под диригентството на Куманов. Той не ги подготвя за професионални пилоти или шампиони, но ги учи на азбуката на мотокроса. И си личи, че са овладели доста тънкости. Любо прави атрактивни скокове и пуска крак на завоите, но кара вече няколко месеца. Момчил е по-плах, защото отскоро е яхнал мотора. Това са част от учениците на Куман. Идват и още момчета, а той с удоволствие ги учи. Както е изучил и стотици професионалисти, медалисти и победители…


Самият Куман не знае точната бройка на шампионите по мотокрос, които е подготвил – 56 ли са или 57… „Трябва да погледна в книжката на федерацията – казва учителят. – Треньор съм от 1977 г., веднага щом спрях да се състезавам. Първо работех със софийските отбори – 3-4 години мотокрос, 3-4 на писта, включително и пилотите на сайдкар (мотоциклети с кош), 2 години бях в спидуея, 2-3 сезона работих в тима на „Стомана” (Перник)… Бях национален треньор от 1987 до 1994 година…”
През Куманов са минали много звезди на българския мотоспорт като Димитър Рангелов – най-добрият български кросист за всички времена – трети на световното първенство през 1980 г., Роман Николов, Христо Гигов, Борислав Гигов… Той открива Радослав Балинов и едва 12-годишен го прибира да живее у тях, вкъщи, баш в гладните години (1990-1992), когато нямаше какво да се яде… След това идват момчетата от по-младото поколение – Николай Куманов (синът на Куман), Бончо Аврамов, Даниел Ганчев, Тодор Тотев, Валентин Роглев, дори европейският шампион в клас 65 куб. см Иван Петров… Тези, които са се класирали на второ и трето място, са още повече. Трудно му е да ги изброи. 

 


Питаме го има ли си любимци? „Не, всеки ми е на сърцето, за всички съм се грижил като за собствени деца. С едни съм бил по-строг, с други по-толерантен. За мен е важното да спазват това, което им казвам. Преди време Ганчо Георгиев се движеше все от последните. Направих го шампион. Младен Младенов влезе в топ 3, Георги Стоев – също. Раздавам се на всички, нямам пристрастия. Дори към Николай съм бил винаги много строг и взискателен.”
Да, може да е бил строг към сина си, но Николай Куманов от години е от най-добрите кросисти у нас. Тази година имаше два старта в световното първенство – в Троян и в Гърция, и взе точки и в двата. Сега Николай е на 16-о място с 42 точки, но контузии и липса на пари му попречиха да продължи участието си.
Николай надмина баща си по успехи на трасето. В това няма нищо чудно. Обикновено синовете са по-добри от бащите си в спорта, та и Ники не е по-различен. Куман казва: „Бил съм веднъж шампион на България, по един път втори и трети. Учех във ВИФ (сега НСА – бел.ред.) и преподавател ми беше Йордан Топлодолски. Той не обичаше много да ходим по състезания, а държеше повече да учим, за което съм му безкрайно благодарен. Научи ме на занаят. Научи ме, че занаят най-вече „се краде”. И досега, където и да пътувам в чужбина, съм „крал” от най-добрите в мотокроса. Защото стилът, отделните елементи на каране се променят с развитието на машините, които са по-съвременни, по-високо технологични. И ако изостанеш, после е трудно да наваксаш. А от големите асове в кроса има какво да се научи. Целият си живот посветих на мотокроса и не можах да се преборя с едно – у нас да започнат да помагат на талантите да се развиват. Имам чувството, че в България мразят талантите и се чудят как да им попречат.”



Куман владее изкуството да работи с хора, с деца, с юноши, с мъже. Питаме Куман има ли някаква рецепта в подхода си към различните пилоти, които обучава.
– Няма нищо особено – казва ваятелят на шампиони. – Всеки, седнал на мотоциклета, първо трябва да научи азбуката. Много родители хвърлят луди пари за машини на децата си и стоят покрай трасето, като крещят: „Газ! Газ! Газ!”. Ама само с газ не става. Трябва да се покаже азбуката на техниката и на управлението, а после да се усъвършенстват отделните елементи. Повечето треньори в България обучават в стар стил на каране, който беше актуален от 1962 до 1967 г. на миналия век. Често ми се случва при деца, дошли от колеги, да загубя година и даже две, за да ги отуча от вредните навици, та да започнат да карат в съвременен стил. Много е важно да се сменят трасетата, за да могат децата да свикват с различни настилки, конфигурации, завои, скокове… Трябва постоянно да сме заедно, за да мога на всеки метър от трасето да кажа на пилота къде бърка, как може да спечели време. Карането на едно и също трасе е само за поддържане на форма. Ако тренират по различни един-два пъти месечно, все едно, че ходят на доктор, нищо не се получава. Съществена е физическата подготовка и трябва да е всекидневна. И най-важното – повече участия. Ако пилотът има средства, не трябва да се задоволява само с нашия календар. Трябва да се търсят участия зад граница, било в близки до България страни, било в други. Важното е да има стартове. Преди години, когато Балинов караше в Германия, всеки уикенд имаше участие в някой мотокрос…
Докато ние говорим с Куман, момчетата въртят обиколки по трасето. В ръката му е хронометъра и засича време. Спира единия мотоциклет и му обяснява нещо. После на другия. И това над 30 години от живота на Куманов – подготовка на мотоциклета, тренировки, състезания. За някой може да е скучно, но за треньора не е. Това е неговото призвание.

 

 

 

 

 

 

 

 

Ст. Илиев

 

 

 



One thought on “Куман Куманов

  • 02.11.2020 в 17:42
    Permalink

    Куман е най великия човек който познавам благодаря му че ми показа пътя.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.