Калин Вельов

Запознаваме се с Калин Вельов в магазина на „Мотоакцент”. Определено не търсеше барабани или музикални инструменти. Барабанистът грижливо си избира яке, панталони… Пристигна с лъскав мотор Yamaha Bulldog. По-късно разбрахме, че това е първото излизане на Калин на пътя с „новия му кон”. От една среща преди години с Бил Уорд от Black Sabbath запомних, че барабанистите са особен род хора. Сега няма да анализираме техните способности, но правим малка аналогия. И Калин Вельов си има своята особена страст – мотоциклетите. Нищо, че неговите приятели, също барабанисти – Коцето от „Ани Лозанова бенд” и Десо от D2, го бъзикат като новобранец. „Новобранецът” сам осъзнава, че му е дошло времето за голям мотор и щом вижда въпросната Yamaha не се колебае. Нещо като „любов от пръв поглед”. Е, има и ядове, сервиз, но и любовта иска жертви.

Срещаме се на кафе и Калин изповядва своята мотобиография пред сп. “Moto Club”.

– Връзката ми с мотоциклета вероятно е породена от артистичния дух на свободомислещия човек, на музиканта. През 2005 г. ми излезе договор за турне в Индонезия, където основният транспорт са скутерите. Свърших работа и отидох да си почина на остров Бали. И там – пак скутери. Беше интересно да видиш как върху малката машина се е накачило цяло семейство – едното дете отпред, другото отзад, мъжа и жената по седалките – екзотика. Нямах книжка за мотор, но взех скутер под наем, за да си бръмча насам-натам. Движението е ляво, но бързо се привиква, въпреки трафика. Има някакви неписани правила, които си спазват. Карат агресивно, но са и много толерантни. Непрекъснато натискат клаксона. И аз се научих да го ползвам, което правя и сега, в България. С него хората казват: „Здравей, тук съм, около теб!”

Седмица след като покарах скутера, си взех голям мотоциклет Honda Tiger. Там не се интересуват имаш ли книжка. По-важното е да вземат парите от наема. Машината беше на 500 км. Аз – на много по-малко. Трябваше да се уча в движение. Обясниха ми къде е съединителят, как се превключват предавките. Сега това, което съм направил, ми се струва пълно безумие – без опит, без екипировка да тръгна да карам 500-кубиков мотор, но изкарах страхотно. Усещането за свобода, температурата, палмите, джунглата, оризищата, синьо-зеленото море и спокойствието, всичко е невероятно.

Прибрах се в България и моментално си купих 50-кубиков скутер Beta. В задръстванията на София няма друга алтернатива. Година и половина, дори две, „размазах” скутера от каране. Карах от март до края на ноември. Постепенно си купувах екипировка – първо скиорски ръкавици, после ботуши някакви… Все пак обаче, съм внимателен и смятам, че постепенно трябва да се върви нагоре. Изкарах и книжка.

Винаги обаче, съм си представял, че карам чопър. Исках да сменям скорости, да работя със съединителя, спирачката… Реших, че трябва да сменя скутера с по-голям. Взех Yamaha MBK и мисля, че за града това е най-практичното решение. Размерите са компактни, но имаш нужната мощност. По това време станах и рекламно лице на Suzuki, заедно с Нина Николина. Предложиха ми да карам и един чопър. Даваха ми го хората, но аз се уплаших. Не бях достатъчно подготвен. Виж, малкият Suzuki Address ми дойде съвсем на място. Маневрен, икономичен, пъргав. Непрактичните му страни са, че няма багажник и в дъжд те цапа като голям мотор. За мен това не е удобно, защото непрекъснато имам изяви, участия, интервюта и не можеш да отидеш оплескан до уши с мръсотия. Веднъж майсторът, който поддържа мотора ми, спомена за една Yamaha Majesty, 250-кубикова. Видях я, качих се и не исках да сляза повече от нея. Като децата. Впечатлих се – чудовищен, огромен багажник, мощност, силен старт, кара се леко в града, като тролей. Реално е с широчина и дължина на голям мотор, тежи 150 кг.

Миналото лято с моята Yamaha бе най-сериозното ми пътуване. Натоварих скутера сериозно с багаж. Взех приятелката ми и тръгнахме за морето. В пет сутринта по подбалканския път и бе адски приятно. Лято, времето хубаво, топло, слънчево, вятърът блъска в лицето и аз влюбен… Но, нали пълно щастие няма, към обяд преди Сливен се скъса ремъкът на вариатора и поломи някакви неща вътре. Дошло му времето, а моят майстор не му обърнал внимание. Изобщо не си развалих настроението. Не бързахме за никъде, а и бях с любимото момиче. Започнах да махам на автостоп на камиони, бусове, пикапи… След повече от час спря камион. Човекът ме позна. Предложих му пари, но той благо рече: „Ти, Калинчо, изпей нещо, пък ще оправим работата.” Спряхме още един камион, събрахме се четирима мъже и едвам наместихме тежката машина върху скъпия товар. Човекът ни закара до Поморие, а след два дни отново продължихме да бръмчим до края на лятото покрай морето.

Като се върнах, реших, че вече мога да погледна към по-голяма машина – 500-600-кубикова. Въпреки че Коцето ме навиваше да си взема хилядарка. Е, после видях машината, която знаете… Харесват ми чопърите. Рано или късно ще имам такъв. Ако мога да си го позволя, до него ще паркирам нейкит и ендуро. А този Bulldog е с излъчване. Има агресивен вид, двигателят е бавнооборотен и работи като чопър. Видях сексапила в тази Yamaha.

Отпиваме от кафето и става дума за безопасността. Калин Вельов определено не е от екшън героите на пътя. Сам се определя като крайно предпазлив, дори страхлив. Потриса се от всяка чута новина за загинали хора на пътя.

1000 жертви на година е ужасно. За 10 години – 10 000. Страшно е. Много младежи не осъзнават, че колкото по-големи стават играчките им, колкото са по-скъпи, толкова са по-опасни.

За мене всяка кола е враг, пътят също е враг. И аз самият съм си враг, но на 50%. Когато карам, винаги съм на щрек. Палецът ми е на клаксона. Една година ми отне да се науча на това, но когато изпреварвам кола, съм готов да сигнализирам или да избягам. Отделям голямо внимание на гумите, на екипировката. Пренебрегвах я в началото, но сега оцених колко е важно да имаш протектори, шлем. Коцето като ме видя, че не съм си закопчал каската, ми направи сериозна забележка. Карам винаги с наколенки под дънките, с колан за кръста, с ръкавици – зимни или летни. Якето ми има задължително протектори. Най-важното е да си разумен в карането. Забелязвам, че като вдигна 120 км/ч, започва да ми става дискомфортно. Скоростта от 120-130 км/ч на магистрала е достатъчна. Карането винаги трябва да се прави за кеф, а не за да се покажеш.




Кариерата

Барабанистът Калин Вельов започва музикалното си образование на 7-годишна възраст в школата по ударни инструменти и солфеж към ”Двореца на Пионерите”. 10-годишен е перкусионист в детска вокално-инструментална група ”ПИМ ПАМ”. През 1988 г. е приет в ”Любомир Пипков”, свири в Италия с детска филхармония ”Пионер”, а през 1990 г. участва в сформирането на „Акага”. През 1991 г. е поканен за барабанист на „Медикус”. След това работи с Дони и Момчил. През 1992 г. е приет в НМА ”Панчо Владигеров”, с формация “Форте” прави турнета в Германия, Швеция, Дания, Норвегия и Гренландия, с група „Акага” участва в един от най-големите и престижни джаз фестивали в Монтрьо, а после работи с „Каналето”, Дони & Момчил, Нона Йотова и Лили Иванова. Между 1997 и 1999 г. Калин свири и записва парчета с Васил Найденов, Йорданка Христова, Стоян Захариев, Нели Рангелова, Георги Христов, Веселин Маринов, Стефан Вълдобрев, Владо Ампов – Графа и „Латино Партизани”. През 1998 г. се присъединява към „Ку-Ку бенд” и екипа на Слави Трифонов. Същата година е приет да следва в латино-отдела на консерваторията в Ротердам.

Има два проекта с Нина Николина и кавалджията Костадин Генчев. Поставят началото на проекта „Bulgarian Experience” и „SPIRIT PROJECT”, съвместно с пианиста Мартин Денев и прави турне в Индонезия. След завръщането си в България Калин възобновява работата си с Нона Йотова и Мариана Попова, работи като перкусионист в бигбенда на Вили Казасян и с Мария Илиева. Парчето му в дует с Нина Николина „Как се случва любовта” застана начело в класациите.

 

Автор: Стефан Илиев

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.