Ducati Monster 1100S модел 2010

 

 
 

Когато избирате да карате Monster, вие не просто избирате мотоциклет, вие избирате начин на живот. Преди време бях прочел фразата в една брошура и я подминах като поредния клиширан рекламен трик. Вярно, до тогава се бях качвал на италианското чудовище единствено на изложението в Милано, при това, стъпил на здрава стойка. Но се случи така, че животът и работата ме срещнаха с него отново, у нас в магазина на Overdrive, вносител на Ducati. Разговаряме с Марио Гюзелев за новите модели, показани в Кьолн и аз с всичкия си скептицизъм спонтанно си спомням за „Monster – начин на живот”. Питам доколко е вярно. Без много приказки той ме заведе до перлено белия, безсрамно гол мотоциклет, подпрян на стойка в ъгъла на шоурума и каза: „Ето, това е моята машина, покарай я и после ще говорим”. Добре. Изчаквам да спре поредната серия от дъждовни дни и в края на работното време, добре екипиран, се мятам на седалката. Отстрани на резервоара гордо стоят надписите Ducati Monster, а пред отвора за гориво, над стилизираното италианско знаме, скромно се е разположил знакът 1100 S. Мотоциклетът е с неподражаем дизайн. Набит и стегнат като гимнастик във върхова форма. Нищо не пречи на погледа да се закове върху характерната за марката метална рама, чийто черен мат перфектно контрастира на искрящата бяла перла. Златистият цвят на обърнатата вилка Ohlins допълва изящните лети колела с 5 „Y”-образни спици. Разделен на две овален фар и съвсем символичен отражател на насрещния въздух. Има нещо брутално във външния вид на мотоциклета.

След миг разбирам, че не е само в него. Завъртам контактния ключ, натискам стартера и… въздухът се изпълва с невероятното боботене на два огромни цилиндъра. Звукът е страховит и няма нищо общо със злобното виене на редовите японски четвъртаци. По-скоро по устните разбирам, че Марио казва нещо от рода: „Това е само началото”. Звукът и каската почти са ме лишили от слух. Махваме си с ръка и потеглям.Стойката ми е леко наклонена напред, по-скоро напрегната. Все едно съм продължение на устремената по осовата линия машина. Подавам леко газ, превключвам на втора, изпробвам спирачките и след изпълнението на този ритуал, който съпровожда качването ми на всеки нов мотор, завъртам по-рязко дясната китка. Добре, че съм подготвен и съм се изнесъл максимално напред. Това ми помага да парирам резкия опит на чудовището да се освободи от мен, изправяйки се на задна гума. Сякаш разгневен, че не е успял, подгонен от колосалния въртящ момент, мотоциклетът се втурва бясно към хоризонта. Толкова съм изненадан и концентрирал цялото си внимание в китките на двете ръце, че пропускам момента да превключа на по-висока предавка. Поредната изненада идва от ограничителя. Устремът е прекъснат за секунда и когато все пак минавам на трета, оставам още по-учуден. Ограничителят е сработил някъде на около 8000 оборота. Че при тези обороти „японците” току що започват да вървят. Нали не ме разбрахте погрешно? Разликата в оборотите в никакъв случай не означава разлика в динамичните способности. Дори напротив, ускорението на Monster 1100 е значително по-осезаемо. Почувствах се като футболна топка, на която Бербатов току що е теглил шута – рязко, мощно, категорично. В крайна сметка намираме общ език и в миролюбиво споразумение се отправяме към центъра на града. Там ни е мястото, естествената среда на истинския нейкид байк.

Градската джунгла ни приема. Не като поредната плячка, а като гостуващ хищник. Още на първите светофари усещам, че респектът у околните е по-голям, отколкото друг път. Защо ли? В следващия момент се сещам, по-скоро чувам. Съпроводеното с рязко подаване на газ превключване на по-ниска предавка, при приближаване към поредния светофар подсеща и най-отнесените шофьори да се отместят леко встрани и да ме пуснат да мина. Не са безразлични дори автомобилите без шофьори. Паркирани в тесните централни улици, те ме изпращат с последователно включване на пискащите си аларми. Лошо! Ако сте решили да се приберете незабелязани в потайна доба, ще трябва да сте много изобретателни, за да не ви чуят.
Ние с Ducati-то вече сме почти приятели и първоначалното ми напрежение преминава в удоволствие. Машината е много маневрена, спирачките – отзивчиви и безкомпромисни, двигателят – уникален. Тук е моментът да отворя една скоба. Силовият агрегат, освен колосалния въртящ момент, характерен за L-образната конфигурация, е изпълнен и с патентованото от Ducati дезмодромно газоразпределение. Характерно за него е, че отварянето и затварянето на клапаните е принудително, посредством допълнителни гърбици, които се задвижват от същия разпределителен вал. Има естествено и пружини, но тяхната роля е второстепенна. За разлика от стандартните газоразпределения, където при възвратните пружини, колкото и добре да са калибрирани, винаги съществуват малки разлики във времето на затваряне, принудителното затваряне при Ducati гарантира изключително прецизно управление. Но да караме нататък.

Вече се е стъмнило достатъчно и можем да започнем вечерната фотосесия. Явно и тук сме №1. Преминаващите младежи се спират, питат, заговаряме се. Някои дори помолиха да им разрешим да снимат мотора с телефоните си. Може, няма лошо. То хубавото нали за това е създадено. Чрез очите да създава наслада за душата.
Следващия ден съм определил за извънградско пътуване. Малко е хладно, но като заменя кожения екип с туристическия текстил ще оцелея. Пътували сме и в по-студено време.
Маршрутът е София-Пазарджик, по магистрала, след това хубавите завои към Пещера и прибиране по стария път през Белово и Костенец. Какви са крайните ми впечатления?

За ускорението вече казах. Невероятно е. Благодарение на пълната липса на ветроотражател, мотоциклетът е най-подходящ за каране, по-скоро – най-приятен, при скорост между 120 и 160 км/ч. Под 120 трябва да връщате на по-ниска предавка, защото оборотите отиват към 2000 и двата цилиндъра се усещат по-отчетливо. Над 160 км/ч трябва много здраво да се държите за ръкохватките, защото насрещната въздушна струя прави какво ли не, за да ви свали от мотора. Иначе и от там, ако подадете по-рязко газ, ускорението продължава сякаш до безкрайност. Мощността не е впечатляваща, но само като абсолютна стойност. 95-те коня, впрегнати в лекия – само 169 кг байк, са предостатъчни за отрицателно време да ви прехвърлят в границите над 200. Силата на Monster 1100 определено са планинските завои. Може естествената му среда да е градската джунгла, но кефът, пълното удоволствие, може да се почувства единствено по добре асфалтираните серпентини. Като че ли ви казвам нещо ново! И накрая – малко за разхода. С един резервоар при нормално каране изминах около 290 км. Както и да го смятам, разходът излиза между 5,2 и 5,5 л/100 км. Чувал съм от собственици, че при здраво натискане, понякога не му стигат и 10, но… кеф цена няма.
 

За два дни не успях да променя стила си на живот, но Ducati Monster 1100S породи доста нови мисли в главата ми. Една от тях е, че в клишираните рекламни послания понякога има и истина. По-продължителното общуване с италианското чудовище несъмнено крие риск от пристрастяване.
Разликите между модификациите 1100 и 1100S са, че втората е с напълно регулируемо предно и задно окачване Ohlins (при 1100 предното е Showa, задното – Sachs), карбонов преден калник и карбонови елементи по ауспусите и около двигателя. Разбира се и в цената – 1100 е 21 100 лв. с ДДС.

 

Плюс

Впечатляващ дизайн

Още по-впечатляващ звук, не само при подаване, а и при връщане на газта

Невероятно ускорение

 

Минус

Контактният ключ е разположен на много неудобно място и завъртането му, особено с ръкавици, граничи с виртуозност

Седалката за пътника е повече виртуална, отколкото удобна

 

 

 

 

 

Технически характеристики:
 

Ducati Monster 1100S


Двигател
– L-образен, двуцилиндров, четиритактов с въздушно охлаждане и по 2 клапана на цилиндър, дезмодромен.

Обем на двигателя, куб.см         1078

Диаметър/ход на буталото, мм 98,0х71,5


Степен на сгъстяване
10,7:1

Мощност, к.с./об/мин        95/7500


Върт. момент, Нм/об/мин    
        103/6000


Съединител 
           многодисков сух

Предавателна кутия         6-степенна


Рама
стоманена, олекотена и с по-висока якост


Окачване:

Отпред напълно регулируемо обърната телескопична вилка Ohlins с диаметър на тръбата 43 мм,

Отзад прогресивно единично рамо Ohlins с регулиране на претоварване и скорост на връщане с единичен амортисьор

Спирачки     Brembo помпа, апарати, метални спирачни маркучи

Отпред два диска с диаметър 320 мм и 4-бутални спирачни апарати

Отзад – диск с диаметър 245 мм и двубутален спирачен апарат


Задвижване  
          с верига

Обем на резервоара, л    15


Размери, мм

База   1450

Височина на седалката   810


Суха маса, кг
           169

Цена в лв. С ДДС   25 300 (с ABS 25 500)


П. Петров

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.