Ако в траш-метъла Голямата четворка са бандите Metallica, Slayer, Megadeth и Anthrax, то в мотоциклетната индустрия това са японските Honda, Suzuki, Yamaha и Kawasaki. Тази година се навършват 60 години от появата на първия мотоциклет Suzuki. В наши дни Suzuki Motor Corporation е мултинационална корпорация, но в своите корени си остава японска.
Основателят на компанията Мичио Сузуки е роден през 1887 г. в Хамамацу, Япония. Работи като дърводелец, но е доста предприемчив – на 22 години прави дървен тъкачен стан и го продава. Така през 1909 г. е основана компанията Suzuki Loom Company. Докато Сузуки сан прави тъкачни станове, в Европа и САЩ процъфтява мотоциклетният бизнес на марки като Norton, Husqvarna, Royal Enfield, Peugeot на Стария континент, а отвъд Атлантика – на Harley-Davidson и Indian. По това време Япония още не прави мотори.
През 1947 г. Сойчиро Хонда създава първия японски мотоциклет и след края на Втората световна война се заформя и споменатата Big Four. Следващият ход е Suzuki и останалите от четворката да завладеят пазара на двуколесните. Мичио Сузуки иска да влезе в автомобилния бизнес още преди войната и през 1937 г. стартира проект за прототип на малък автомобил. Плановете му обаче пропадат, защото автомобилите за цивилни лица се смятали за „ненужно удобство".
След войната, през 1951 г. пазарът на памук се свива, а населението има нужда от евтин и надежден транспорт. Мичио сан се връща към старите си идеи и Suzuki започват двуколесна авантюра – моторизиран велосипед. Той се появява през 1952 г., евтин и лесен за поддръжка. Наричат го Power Free и представлява велосипед с прикачен 36-кубиков двутактов двигател с 1 к.с. От Suzuki обаче слагат скоростна кутия с двойно зъбно колело и ездачът може да избира да върти педалите, да се вози на двигател или комбинация от двете. Това е инженерна революция и правителството на Япония отпуска на Сузуки финансова субсидия. През 1953 г. е създаден още един мотопед – Diamond Free, с който фирмата влиза в мотоспорта и печели изкачването на връх Фуджи.
През 1954 г. компанията е преименувана на Suzuki Motor Corporation и вече произвежда 6000 мотопеда на месец. Ражда се и първият истински мотоциклет Suzuki, наречен Colleda CO. Той е с 90-кубиков, едноцилиндров четиритактов двигател, 3-степенна предавателна кутия и става страшно популярен. Година по-късно е пуснат и първият автомобил Suzulight. Разработен е и мотопед – Suzumoped. Върхът обаче е Colleda – COX вече е със 125-кубиков мотор, а има и двутактова версия – Colleda ST. Успехът е уникален, а през май 1959 г. Colleda вече е с електрически стартер.
Много важен човек за успехите на Suzuki в спорта е германецът Ернст Дегнер. Той е от ГДР и се състезава за MZ. По време на Гран При на Швеция Дегнер бяга заедно с една от тайните на MZ – разширителната горивна камера, създадена от Валтер Каден, и я предоставя на Suzuki. Така с германската технология, от 1962 до 1967 г. марката печели пет поредни титли в клас 50 куб. см и две в 125 куб. см на мотоциклетната Гран При.
За развитието на компанията е много важно навлизането на американския пазар. От 1963 г. в Лос Анжелос, Калифорния започват да се продават мотоциклети Suzuki. През 1965 г. излиза моделът Т20 или Super 6, заради 6-степенната му предавателна кутия, който е сред най-бързите в своя клас. После идва Т500 Titan – двутактов, с два успоредни цилиндъра и въздушно охлаждане. През 1970 г. Жоел Робер печели първата от трите си поредни титли в световния шампионат по мотокрос в клас 250 куб. см.
Технологична изненада е и моделът GT750, който има двутактов, 3-цилиндров двигател с течно охлаждане. В Северна Америка го наричат Water Buffalo, а във Великобритания – Kettles. На неговата база са направени по-малките GT380 и GT550. За да подобри GT750, Suzuki подписва лицензионен договор с NSU, за да развие мотоциклета и използва роторния двигател на Wankel. През 1974 г. излиза RE5 – първият японски мотоциклет с роторен двигател. Проектът струва цяло състояние и след две години е спрян. Говори се, че инструментите, с които е работено, са хвърлени в морето, та мениджърите на Suzuki да не ги видят никога повече.
Започва производство на кросарката TM400A. С 396-кубиковата машина Роже Декостер печели пет пъти световната титла в клас 500 куб. см в периода 1971-1976 г. Излиза и пътна версия на ТМ400 – Hustler 400. През 1975 г. това е кросарката RM125 с двутактов, едноцилиндров двигател с въздушно охлаждане и работен обем 123 куб. см
Истинска новост е появата през 1976 г. на Suzuki GS750 – шосеен байк с 4-тактов, 4-цилиндров мотор. През 1978 г. излиза GS1000E – флагманът на серията GS, първият еднолитров мотор на Suzuki. С новия модел Уес Куули печели американския шампионат AMA Superbike, а после това прави и Еди Лоусън.
Много от техническите новости в мотоциклетните технологии са разработени от Suzuki през 80-те и 90-те години на миналия век. През 1980 г. се появява GSX750E с горивната камера Twin Swirl Combustion Chamber (TSCC), с двигател DOHC с 4 клапана и с новата система за предно окачване Anti Nose Dive Fork (ANDF). Германският дизайнер Ханс A. Мут създава GSX1100S Katana с мощност 111 к.с. при 8500 об/мин. RG250 е първата реплика на Suzuki на състезателен мотоциклет с алуминиева рама AL-BOX, 16-инчови гуми и предно окачване ANDF. Двигателят на RG500 Gamma е с квадратно разположени 4 цилиндъра, алуминиева рама и сменяема трансмисия касетъчен тип, като заводските байкове за Гран При. Моторът с обем 779 куб. см DR-BIG е най-големия едноцилиндров агрегат за мотоциклет.
През 1995 г. на сцената излиза един от най-обичаните модели на компанията – Bandit 1200 с 1156-кубиков мотор с въздушно-маслено охлаждане и 16 клапана. Изненадите и новостите не спират. Две години по-късно – през 1997 г., се появява TL1000S, първият спортен байк на Suzuki с V-Twin.
Дизайнът на спортните мотоциклети става все по-ръбест. Suzuki първи въвеждат понятието „полуспортен мотоциклет” на пазара, което е различно от машините суперспорт. Това е появата на модела SV650 с рама от алуминиеви сплави и двигател 90° V-Twin DOHC с течно охлаждане и с по четири клапана. Голямо събитие е раждането на спортния байк с неповторима аеродинамика Suzuki Hayabusa. Със своя 4-цилиндров редови двигател DOHC с обем 1298 куб. см, той става икона за поклонниците на високите скорости, способен да развие 310 км/ч. Името в превод от японски е „сокол скитник”.
В началото на новия век компанията обновява компактните GSX-R750 и GSX-R1000. Последният е с 4-цилиндров двигател 988 куб. см с водно охлаждане, DOHC, 16-клапана и индивидуален дросел за всеки цилиндър. През 2005 г. Suzuki пуска оригиналния 4-тактов кросов мотоциклет RM-Z450 с двигател 449 куб. см и със системата Suzuki Advanced Sump System (SASS). Година след това излиза и M109R, флагманът на Suzuki при V-Twin круизърите. Двигателят е с обем 1783 куб. см и диаметър и ход на буталото 112 х 90.5 мм. Това са най-големите бутала, произведени за лек автомобил или мотоциклет. През 2008 г. е представен и друг флагман, но при нейкид машините – B-King, задвижван от двигател 1340 куб. см от Hayabusa. Това е най-мощния мотоциклет в тази категория.
Не са малко и спортните успехи. В кралския клас през 1981 г. Марко Лукинели печели световната титла при 500 куб. см, а на следващата това прави и Франко Учини. През 1986 г. новият GSX-R1100 изминава ¼ миля за 10,3 сек. и постига максимална скорост над 160 м/ч. Последната титла на Suzuki в Гран При е на Кевин Шванц от 1993 г. в клас 500 куб. см.
1999 г. Мат Младин печели американския шампионат AMA Superbike, а след това го прави още 5 пъти. Като марка Suzuki печели 8 от следващите 9 титли. Първата и засега единствена титла на Suzuki в световния шампионат на Супербайк WSBK е от 2005 г. на Трой Корсър.
Ст.Илиев
Moto Club