Да е кола, не е кола – има три колела, но пък е с усилвател на кормилото и качествена аудиоуредба. Да е мотор, не е и съвсем мотор, но пък беше в колоната мотоциклети на откриване на мотосезона в София. Ние го приемаме за член на голямото моторджийско семейство. Още повече, че докато седиш на удобната седалка, хванал мотоциклетното кормило, вятърът си играе с теб точно както го прави на всеки расов мотоциклет.
Визията на странното возило наподобява на космическо насекомо – умела комбинация от био-дизайна на предната част с оформените като на космически кораб кожени седалки. Пълното му наименование е Can-Am Spyder RT Roadster и е производство на канадската компания BRP (Bombardier Recreation Products). Както се вижда и от името й, машините, които произвежда, са предназначени в по-голямата си чест за кеф и забавление. Има, разбира се, и такива, създадени да служат на човека при борбата му с всякакви стихии, но Spyder определено не е сред тях. Неговото предназначение е да се грижи за удоволствието на собственика си. При това всеотдайно.
Едвам се “уреждаме” с майски ден, в който дъжда не се лее като из ведро и излизаме на кратка разходка в подножието на Стара планина. Дифузното осветление е подходящо за снимки, а “спайдърът” – за вдигане нивото на адреналина. Какво пък, за такива неща никога не сме чувствали умора. Запознаваме се с особеностите на управление, начина за превключване на полуавтоматичните скорости и множеството електронни системи, които осигуряват стабилно поведение на триколката.
И ето, че вече участвам като пътник в опознавателната обиколка. Седалката ми осигурява позиция, с десетина сантиметра над тази на водача, а тя – позицията, ми позволява да гледам свободно на широкия свят около мен. Само че след потегляне светът бързо се стеснява до виещата се лента на тясното шосе, а ръкавиците ми стискат здраво удобните ръкохватки, разположени точно под задните тон-колони. Удобно ми е! По-скоро, удобно ми беше, преди да видя с каква скорост приближава към мен острия планински завой. Запъвам крака в широките стъпенки и по навик гледам главата ми да е от вътрешната страна на завоя спрямо каската на водача. Той не виси отвън на машината, но тя пак е достатъчно стабилна, че да не ми побелеят ръцете от стискане за дръжките. Да, физиката с нейните закони си е физика, но тук за пореден път се е намесил човешкият фактор, с основната идея да отдалечи колкото се може по-нататък действието им. С вездесъщата помощ на електрониката, разбира се. По-късно в брошурата попадам на съкращения от рода на VSS, SCS, ABS, TCS, DPS… Добре, че под тях по-разбираемо е написано Vehicle stability system, която намалява опасността от загуба на контрол и включва в себе си Stability control system, Anti-lock braking system, Traction control system… По-нататък са асистенцията за работа с кормилото, която подобно при автомобилите облекчава или стяга кормилото в зависимост от скоростта на движение и показанията на още дузина датчици, системата за преразпределение на спирачните сили между предните и задното колела… Като четете всичко това, сигурно вече се питате каква част от управлението все пак е оставена на човека, който държи ръкохватките? Доста по-малко е, отколкото при истински мотоциклет, но тръпката си я има. И още как!
Разбрах го веднага, след като смених задната седалка с другата, разположена по-ниско и отпред. Потеглям малко по-палаво, отколкото съм се канил да го направя – явно адреналинът от возенето вече ме е завладял. На първата права изреждам с десния палец предавките до 4-та и… е време да спирам. Да, ама на ръкохватките нито съединител, нито спирачка. Ами сега? Добре, че педалът за управление на спирачката е точно там, където е на мотоциклета и натискането му, дори и по-рязко, не води до поднасяне на задната гума. Освен всички трибуквени съкращения, които изредих по-рано, важна роля за това има и пълното интегриране на спирачната сила, която се разпределя когато трябва и колкото трябва между колелата отпред и отзад. Отдъхнах си. Постепенно набирам кураж и следващите няколко завоя вземам с по-отворена газ. В първия момент ми се струва, че седалката заедно със задните ми части се носи по банкета на пътя, но още няколко маневри и всичко застава на мястото си. Разбрал съм, че чувството е измамно. Нищо не се изнася, нищо не се надига. “Паякът” е като истински – така е залепнал за пътя, а разликата в усещането идва от двете предни гуми и сравнително широката следа между тях.
Връщам газта преди поредния завой и усещам как триколката забавя скоростта, все едно, че някой я дърпа леко отзад. Погледът ми бегло регистрира, че на таблото в обратен ред се изписват цифрите 4-3-2. Разбирам, че полуавтоматичната трансмисия и без моя намеса сваля предавките, под въздействие на заложения в нея софтуер. Хитро! За мен остава да се държа за кормилото, да работя със спирачката и… да се съпротивлявам по стар навик на центробежните сили. Едва сега ми остава повече време да обърна внимание на контролните уреди и най-вече на дисплея, където с четлива графика мога да получа информация, повече от колкото ми трябва в момента. Затова пък, поуспокоил темпото, мога да слушам чистия звук на качествената аудиоуредба. Мога, но не го правя. В момента звукът на австрийския двигател Rotax ми е далеч по-приятен.
Вече всичко е ясно. Единственият въпрос, който още напира в главата ми е, кои са хората, които спират избора си на това странно превозно средство? Сигурно е, че те са с добри финансови възможности, защото тази машина се купува единствено и само за кеф. Вероятно те са обсебени от магията на насрещния вятър, но зад кормилото на традиционния кабриолет им е скучно. Още по-вероятно е, по този начин да искат да се откроят от останалата маса на пътя. Факт е, че покрай който и да минем по пътя, ни изпращаше с поглед, докато изчезнем от очите му. Не се изключва и вариантът, че триколката поддържа непокорния дух на мотористи, чийто колене в продължение на години са се срещали директно с вятъра, а сега вече искат да си почиват на стъпенките при спиране на поредния светофар… Истината е, че всеки един от потенциалните ездачи има какво да намери зад кормилото на Can-Am Spyder RT Roadster.
Малко техника – задвижването на Can-Am Spyder RT Roadster е поверено на Rotax 991. Двуцилиндровият V-образен агрегат на австрийците е рожба на над 50-годишен опит и се е доказал нееднократно по суша, сняг и във водата. Неговите почти 1000 куб. см произвеждат 100 к.с., които, заедно с максималният въртящ момент 104 Нм, правят машината повече от отзивчива, дори и в зоната на по-ниските обороти, въпреки немалката й суха маса 421 кг.
Технически характеристики
Can-Am Spyder RT Roadster
Двигател BRP Rotax – V-Twin, 4-тактов, с по 4 клапана на цилиндър, DOHC и течно охлаждане
Раб. обем., куб. см 998
Мощност, к.с@об./мин 100@7500
Макс. върт. момент, Нм@об./мин 104@ 5500
Степен на сгъстяване 12.2:1
Диаметър х ход на буталото, мм 97.0 x 68.0
Горивна система Електронно управляемо впръскване на горивото
Предавателна кутия 5-степенна, полуавтоматична
Главно предаване усилен с кевлар ремък
Съединител многодисков в маслена баня
Рама SST (Surraunding Spar Technology) Spyder
Окачване
Предно Двойни триъгълни носачи с антиролбар, газови амортисьори с 5 степени на регулиране, ход 151 мм
Задно, мм Единично рамо с амортисьор, ход 145 мм
Гуми
Отпред KR21 165/65R14
Отзад KR21 225/50R15
Колела лети, алуминиеви
Спирачки Задействат се с крак, напълно интегрирани, ABS, EBD
Отпред Диск с диаметър 250 мм, 4-бутални апарати
Отзад Единичен диск с диаметър 250 мм, ABS, 1-бутален спирачен апарат
Размери, мм
Дължина 2667
Широчина 1572
Височина 1510
Колесна база 1708
Височина на седалката 772
Пътен просвет, 115
Суха маса, кг 421
Обем на резервоара, л 25
Цена на тествания модел, лв. с ДДС 39 900
П. Петров
Moto Club