90 години Moto Guzzi – Трима другари

В Италия 90-годишнината на Moto Guzzi бе отпразнувана с пищни тържества. Сега един от най-старите производители на мотоциклети в Европа е под контрола на концерна Piaggio. Ние обаче ще се върнем назад в годините, когато по време на Първата световна война, двама пилоти на самолети и един механик служат в Corpo Aeronautico Militare (военновъздушните сили). Гуци, Равели и Пароди са в една и съща ескадрила – Miraglia, базирана близо до Венеция. Тримата стават близки приятели, въпреки че са от различни социални прослойки. Решават след войната да започнат да правят мотоциклети. Гуци ще е инженер по моторите, Пароди – син на корабовладелец от Генуа, ще се занимава с бизнеса, а Равели, вече известен пилот и мотоциклетен състезател, ще изпитва и развива машините. Така Карло Гуци, Джорджо Пароди и брат му създават Moto Guzzi през 1921 г. Ще попитате защо без Равели? По ирония на съдбата, той загива при самолетна катастрофа само няколко дни след края на войната. В негова памет в логото на Moto Guzzi има орел с разперени крила.

Карло и Джорджо Пароди, заедно с брат му Анджело, създават частната фирма Societа Anonima Moto Guzzi на 15 март 1921 г. Началният капитал идва от бащата на Пароди – Виторио Емануеле, който дава 2000 лири срещу правото да контролира дейността на новата компания. Фирмата е със седалище в Мандело дел Ларио, близо до Генуа. Първите мотоциклети носят името G.P. (Guzzi-Parodi), но то бързо се сменя с Moto Guzzi. Причината е, че Пароди иска да предпази техния морски бизнес и да се избегне объркването на инициалите GP с Джорджо Пароди. Карло Гуци получава авторски и лицензионни възнаграждения за всеки произведен мотоциклет, но не е съсобственик на компанията с неговото име. Едва през 1946 г. Moto Guzzi става акционерно дружество Moto Guzzi SpA с председател Джорджо Пароди.

Първият двигател с дизайн на Карло Гуци е едноцилиндров, хоризонтален, който доминира в първите 45 години от историята на компанията в различни конфигурации. До 1934 г., всеки агрегат е с подписа на механика, който го е построил. Фирмата използва състезанията за популяризиране. През 1935 г. в ТТ на остров Ман, заводският пилот на Moto Guzzi Стенли Уудс прави впечатляваща двойна победа при леките TT и в TT Senior. До средата на 40-те години мотоциклети с традиционния четиритактов, едноцилиндров двигател, 500 куб. см са най-масово продаваните. За отбора и за частни пилоти се правят по-мощни състезателни мотори с различна горивна камера, многоклапанна конфигурация и друг дизайн на цилиндъра.

През 50-те години Moto Guzzi, заедно с Gilera и Mondial, са водещи в мотоциклетната Гран При. С издръжливите и леки мотори от 250 и 350 куб. см, проектирани от Джулио Каркано, фирмата доминира в средните класове. В 350 куб. см в периода 1953-1957 г. Moto Guzzi печели пет поредни световни титли. В същото време Каркано прави двигател V8 500 куб.см. за състезания, който е един от най-сложните за своето време. Разходите растат, а продажбите на мотоциклети намаляват и през 1957 г. Moto Guzzi се оттегля от спорта. В Гран При обаче Moto Guzzi са спечелили 3329 състезания, 8 световни титли при пилотите и 6 при конструкторите и 11 победи в ТТ на остров Ман.

След Втората световна война годините са трудни. В Мандело дел Ларио решават да правят евтини и леки мотоциклети. Така през 1946 г. излиза Motoleggera с мотор 65 куб. см, много популярен в следвоенна Италия. Четиритактовите 175-кубикови скутери Galletto също се продават добре. Моторът е с 3-степенна скоростна кутия, като предавките се сменят с крак, а после тя е подменена с 4-степенна. Обемът се увеличава до 192 куб. см през 1954 г., а от 1961 г. е поставен електрически стартер. Moto Guzzi обаче трудно се конкурира със скутерите на Piaggio (Vespa) и Lambretta. Последните искат да влязат в територията на Moto Guzzi и пускат малък мотоциклет с двигател V-Twin. Двете компании се компрометират взаимно. Guzzi никога повече не произвежда малки скутери, а Lambretta – мотоциклети. Guzzi се решават да пуснат отново V-Twin модел едва 10 години по-късно.

През 1964 г. компанията е в пълна финансова криза. Емануеле Пароди и синът му Джорджо умират, Карло Гуци се оттегля от бизнеса и го предава в ръцете на Енрико Пароди, брат на Джорджо. Гуци умира на 3 ноември 1964 г. в Мандело, след дълго лечение в болница в Давос.

През февруари 1967 г. SEIMM (Societа Esercizio Industrie Moto Meccaniche) придобива собствеността на Moto Guzzi. След това фирмата попада в ръцете на аржентинския индустриалец Алехандро де Томасо, после ги купуват Aprillia, а наскоро – Piaggio. За това ще стане дума в някой от следващите броеве. По-важното е, че марката Moto Guzzi оцелява.


Чудесата на Moto Guzzi

Мотоциклета за Гран При с двигател DOHC V8 – 270 км/ч през 1957 г.
Griso 1100 Carc – компактен реактивен задвижващ вал (Cardano Reattivo Compatto).
Задно шарнирно окачване.
Първият въздушен тунел за мотоциклети.
Хибридът камион-мотоциклет Ercole (Hercules) е първият товарен мотоциклет, създаден през 1928 г., който пренася 363 кг товар в каросерията.
Първият скутер с големи колела Galletto 160.

Автор: Ст. Илиев
Снимки: Moto Guzzi и архив

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.