Кейси Стонър и Honda – шампиони в MotoGP

Основателят на Honda – Сойчиро Хонда преди години призова: „Следвай мечтите си!” С идването си в Repsol Honda този сезон, новият крал на кралете – Кейси Стонър също имаше мечта. Тя бе голяма, но и достижима – да сложи отново короната в MotoGP. Мечтата на хората от Honda Racing Corporation (HRC) беше същата – не само за титла при пилотите, но и при конструкторите. И се случи – в един и същи ден – 16 октомври, на една и съща писта – Филип Айлънд, в една Гран При – на Австралия. Същият този ден Кейси навърши 26 години, спечели за пети пореден път на домашното си трасе, като направи хеттрик – тръгна от първа позиция, направи най-бърза обиколка и спечели не само победата, но и титлата. Какво повече му трябва на човек!

Зад всичко това обаче стои перфектна комбинация от топ пилоти, най-добрите технологии, инженери, механици и мениджъри. Когато дойде в отбора, Кейси получи най-добрия мотоциклет – Honda RC212V, за да побеждава. Той стана първия и единствен пилот на Honda, спечелил титлата в MotoGP в 800-кубиковата ера. Догодина машините стават с обем 1000 куб. см.
Стонър май си има изпитана схема като дебютант в даден отбор. През 2007 г. дойде в Ducati и стана шампион, а сега се получи същото, но в Repsol Honda. Така австралиецът стана едва петия пилот, който е спечелил във висшия клас титли за два различни производителя след Джакомо Агостини, Валентино Роси, Джоф Дюк и Еди Лоусън.

Пътят на Кейси към трона не е лек. Роден е през 1985 г. в Кури Кури, Ню Саут Уелс, но израства с Саутпорт, Куинсленд в Австралия. Само на 4-годишна възраст стартира в първото си състезание за деца на дъртраковата писта на Майк Хатчър в Голд Коуст. Между 9 и 14-годишна възраст Стонър печели 41 титли на дъртракови и асфалтови писти и 70  отличия на щата. Защо толкова много ли? Ами ето един пример. Като 12-годишен за един уикенд му се налага да кара мотори от 5 различни категории в 7 кръга от всяка. Така за уикенд му се събират 35 различни състезания. Той не само участва, но и печели 32 от тях. На споменатия уикенд се разиграват пет титли на Австралия и Кейси ги печели всичките.
Има един проблем. В Австралия, за да излезеш на пистата, трябва да си навършил 16 години. Семейството на Стонър обаче прави рискована стъпка и се премества в Англия, където едно момче може да се състезава от 14 години. От 2000 до 2002 г. младият Ози кара в националните шампионати на Великобритания и Испания в клас 125 куб. см с Aprilia и взима една титла.

Стонър дебютира в Гран При на 15-годишна възраст с уайлд кард на пистата Донингтън Парк в клас 125 куб. см през 2001 г. Първият му пълен сезон е в клас 250 куб. см под ръководството на Лучо Чекинело през 2002 г. През следващия Стонър се връща в клас 125 куб. см, където завършва с четири подиума и една победа в последния старт за сезона. През 2004 г. е един от основните претенденти за короната, като донася на KTM първия успех в Гран При и завършва сезона 5-и. В началото на 2005 г. Кейси отново се връща при четвъртлитровите и при Чекинело. Води вълнуваща битка за титлата с Дани Педроса и донася пет победи за Aprilia. Лучо иска младока във висшия клас и на следващата година дебютира с LCR в MotoGP с Honda. Австралиецът е брилянтен с първа позиция още във втория си старт в Катар и второ място в Турция. Прави и няколко тежки катастрофи, но показва талант и качества.
Тъкмо те впечатляват шефовете на Ducati, които го искат в заводския отбор за 2007 г. Кейси оправдава доверието с невероятна победа още в първото състезание отново в Катар. Всички са шашнати, но не и той. Доказва, че това е закономерност с успехи в Турция и Китай. Става претендент за титлата. Битката на австралиеца с Валентино Роси в Каталуня ще остане като едно от най-блестящите състезания в историята на Гран При. Следват три поредни победи като лидер от старта до финала в Лагуна Сека, Бърно и Мизано. Кейси печели титлата за 2007 г. четири кръга преди края с 10 победи, 14 подиума и 5 първи позиции. Стонър влиза в нов двубой с Роси през 2008 г., за да защити титлата си. За дуела им в Лагуна Сека още се говори като за един от най-великите в последните години. В края на втория сезон с Desmosedici, австралиецът е втори след Роси, въпреки 6-те победи и 9-те първи позиции.

В средата на 2009 г. Кейси пропуска три състезания заради физическа отпадналост, причинена от непоносимост към лактоза, а на следващата година печели само три победи в последната третина на шампионата и все по-трудно укротява своя Desmosedici. Не са добри и отношенията му с шефовете на Ducati. На всичко отгоре тимът подписва с Валентино Роси. Две звезди вече са много!
Заводският тим Repsol Honda подписва със Стонър за 2011 г. Тази стъпка е ключ към новия му огромен успех, започнал с първа позиция и победа в Катар, продължил с триумфален рейд и завършил на Филип Айлънд със световна титла два кръга преди края. Сезонът за Кейси наистина е изключителен – 9 победи, 11 първи позиции (нов рекорд в ерата на четиритактовите мотоциклети от MotoGP в един сезон), 32 общо в кариерата му в MotoGP. По последния показател Стонър се нарежда на пето място във висшия клас след Валентино Роси, Джакомо Агостини, Мик Дуън и Майк Хейлууд. Той не е бил на подиума само на Херес, където катастрофира, но не по своя вина. Беше бутнат от Марко Симончели.

Honda с 60 титли при конструкторите
С победата на Кейси Стонър в Австралия, Honda Motor Company спечели рекордната 60-а световна титла при конструкторите. Уникално постижение за един производител. Отборът събра 380 точки и стана недостижим за Yamaha два кръга преди края. За успеха безспорен дял има и Шуей Накамото – вицепрезидент на Honda Racing Corporation, чийто безпогрешен мениджърски усет, невероятна честност и безкористна всеотдайност, помогнаха на Honda да създаде машина, да сглоби екип и да спечели шампионата в последната година на 800-кубиковата ера в MotoGP.
Титлата за 2011 г. при конструкторите в MotoGP е 18-а за Honda във висшия клас. От тях 5 са в MotoGP и 13 в 500 куб. см. Останалите шампионски звания са 6 в клас 350 куб. см, 19 в 250 куб. см, 15 в 125 куб. см и 2 в 50 куб. см. С 9-ата победа на Стонър за този сезон, Honda има общо 646 в Гран При. И тази цифра ще продължи на нараства.

Honda тръгна по пътя на рекордите преди 50 години. „Крак повлече” австралиеца Том Филис, който през 1961 г. спечели на пистата Монжуик в Испания в клас 125 куб. см първата от четирите победи през този сезон, донесли на Honda и първата конструкторска титла. Същата година за първи път шампион стана и младият британец Майк Хейлууд – легендарен пилот, който успешно си партнира с Honda. Друга знаменателна година е 1966-а. Тогава, преди 45 години, японската марка взе първата си конструкторска титла в 500 куб. см. Успехът е незапомнен и невиждан, тъй като Honda в един сезон печели всичките пет шампионата – 50, 125, 250, 350 и 500 куб. см. Успехът никога не е достигнат от друга марка, въпреки че през 1994 г. Honda триумфира при конструкторите и в трите класа – 125, 250 и 500 куб. см.

През 1982 г. се ражда Honda Racing Corporation (HRC). В седмото състезание от сезона Фреди Спенсър с новия мотоциклет NS3, с три цилиндъра, постига първата си победа в Белгия на пистата Спа Франкоршамп. През 1983 г. Фреди донася на Honda титлата при пилотите в клас 500 куб. см и втората при конструкторите.
Списъкът на великите пилоти, които са карали Honda и печелили победи е дълъг. Но ще споменем тези ездачи, печелили двете титли – при пилоти и при конструктори: Джим Редман, Фил Рийд, Мик Дуън, Макс Биаджи, Еди Лоусън, Фреси Спенсър, Алекс Кривие, Валентино Роси, Ники Хейдън, Дани Педроса, Ралф Брайънс, Дайджиро Като и Кейси Стонър.

За първото място при конструкторите се взима най-предното класиране на пилот на дадена марка. Този сезон Кейси Стонър е 10 пъти с най-добър резултат за Honda. С 5 е Дани Педроса, въпреки че отсъства четири кръга заради операцията, която му бе направена, а на Андреа Довициозо се пада едно. Пилотите на Honda са финиширали първи или втори във всяко състезание през 2011 г.

IN MEMORIAM

Марко Симончели, един от най-колоритните пилоти в MotoGP, загина на пистата Сепанг. Той почина от контузиите си след тежката катастрофа по време на втората обиколка.

Симончели изпусна контрол над мотоциклета си и падна, когато водеше битка за четвърто място с Алваро Баутиста. При падането, върху него връхлетяха Колин Едуардс и Валентино Роси, защото нямаше начин да го заобиколят. Шлемът на Марко отхвръкна при инцидента, а италианският пилот остана да лежи на трасето.
От катастрофата той получава много сериозни травми на главата, шията и гърдите. Когато медицинският екип отива при него, Марко е в съзнание, но в линейката сърдечната му дейност спира и му правят сърдечна и белодробна реанимация. В медицинския център лекарите го интубират и източват кръв от гръдния му кош. Реанимацията продължава 45 минути, но лекарите не могат да се преборят със смъртта. В 16:56 ч. местно време Симончели издъхва.
24-годишният Марко Симончели, европейски шампион в клас 125 куб. см и световен шампион в клас 250 куб. см за 2006 г., постигна най-доброто си класиране седмица преди смъртта си – стана втори на Филип Айлънд. Това е втория му сезон в MotoGP в екипа на San Carlo Honda Gresini. Наскоро той преподписа и договора си за 2012 г. Симончели е първия пилот във висшия клас, който загива на пистата след Дайджиро Като, също пилот на Honda Gresini, през 2003 г. в Япония. При подобна катастрофа миналата година на пистата в Мизано, в Moto2, загина Шоя Томизава.
Марко Симончели бе един от най-високите на ръст пилоти в световния шампионат. Всички фенове ще го запомнят с рошавата му къдрава коса. Той бе близо до своята първа победа при кралете. Симончели направи перфектни квалификации – два пъти стартира от първа позиция в Каталуня и Ассен, имаше 6 поредни старта от първа редица. Първия си подиум той спечели в Бърно – трети, а в Австралия стана втори.
Почивай в мир, Марко! Изказваме съболезнования на неговите семейство, близки и приятели!

Автор: Ст. Илиев
Снимки: Getty

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.