Заводът на Ducati

Областта Емилия Романя доскоро се славеше като региона с най-концентрирана мотоциклетна индустрия. Не случайно я наричат Motor Valley. В тази област на картата се заражда и продължава да се пише мото-историята на Италия. Като центрове безспорно се отличават Болоня и Модена. Производители като Moto Morini, Masiero, Calvanotecnica, Paioli, за съжаление вече са част от дългия черен списък с жертви, коя на икономическата буря, коя – на лош семеен мениджмънт или на яростна японска конкуренция.

В момента на пазарния фронт гордо развяват знамената си Ducati и Minarelli. Втората компания е производител на мотори за скутери и вече е под шапката на Yamaha. При тази тъжна равносметка за затворените и разпродадените компании,  марка като Ducati заслужава едно голямо „Браво!”, защото Ducati с фирмени преустройства и модернизации не само успяха да съхранят наследството си и фабриката си в Европа, но и непобедимия си спортен дух. Никак не е случайно, че феновете им често ги наричат Ferrari на две колела.

Фирмата се заражда от идеята на братятa Ducati през 1926 г. в античния културен център Болоня. Преди войната произвеждат фотоапарати и пишещи машини. Едва след края на Втората световна се преориентират към производството на мотори, водени от практически съображения. Първата си рожба кръщават Cucciolo – от италиански – кученце. И не напразно. Монтират 48-кубиково, четиритактово сърчице и резервоар с обем 1.5 л на градски велосипед. Произведението колкото е малко, толкова е и пъргаво и енергично, защото със скромната си мощност от 2 к. с., изминавал 90 км с едно зареждане. Машинката разполагала с две скорости и развивала максимална скорост 50 км/ч. В следващите десетилетия се разгръща  амбициозната състезателна история на марката. Ducati стъпват на почти всички състезателни подиуми без мотокрос. В музея се пази свидетелство за първото участие в агресивни северняшки дисциплини като Ice speedway (спидуей на лед).
Ливио Лоди – уредник на музея на Ducati, който е моя екскурзовод из завода, казва: „По време на финансовата криза бяхме поставени пред избора да съкратим бюджета за маркетингово проучване, но вместо това инвестирахме двойно, заради проекта на новата Multistrada 1200.”

Зад внушителния рев на двуцилиндровите дяволи винаги са стояли напредничави умове и алтернативна политика – Just In Time или стратегията на пазарната количка. За да посрещнат кризата, решават да не ограничават продукцията, а напротив – да я форсират. Just In Time представлява хитра схема за освобождаване от излишни харчове за поддръжка на складови наличности – помещения, персонал, време… Това означава, че зависимостта между брой заявки и доставки е едно към едно, като частите не се задържат на склад, а веднага след пристигането им във фабриката, се сортират в така наречената пазарна количка. Тя мигновено отпътува към поточната линия и след това готовата продукция обикновено поема на дълъг презокеански преход.

За сглобяването на всяка една машина от А до Я са необходими 70 минути и двама души. От край време, тук, във фабриката в Борго Панигале, човешкият фактор е от фундаментално значение. Всичко се сглобява ръчно. „Пазарната количка” със сортираните части се движи по поточната линия в компанията на двама работници, които монтират в движение. Това динамично планиране на поръчката спестява огромен финансов ресурс и оперативно време. Ливио Лоди продължава: „Произвеждаме между 160 и 300 мотора на ден, в зависимост от сезона. Разбираемо за географската ширина е, че пролетта и лятото са по-усилен период. През есента и зимата следва период на затишие. Тогава се концентрираме в износа за държави като Австралия и Нова Зеландия. Годишната ни производителност се равнява на 40 000 машини от шестте ни класа. Фирмата ни е малка в сравнение с Honda, които ни превъзхождат в пъти. Или пък BMW, които са със 150% предимство. Гордеем се с популярност дори в Япония. Покриваме пазара по следния начин: 50% от цялото ни производство остава в Европа, 25% се пласират в САЩ и останалите 25% в Азия.”

Транспортът предполага много високи цени и като се прибавят акцизи и мита, надценката за бройка, продадена в Азия, достига 100%, което представлява риск за спад в продажбите. За да заобиколят това неудобство, в момента се изгражда завод в Тайланд, който ще покрива пазарите в Китай и Индия. А те са огромни! Пробите на сглобените машини се извършват от хора и после се подлагат на тест в лаборатория. Двигателят преминава така наречения студен тест. Това ще рече, че агрегатът се пробва без запалване, само с масло, за 3 минути на 3000 оборота. Чрез сензори се тества налягането. Всяка бройка, която излиза от поточната линия, е контролирана без изключение. Преди са тествали на малка писта близо до седалището, което обаче се е оказало неефикасно.

На първия етаж, освен фабриката, се намира и храмът на спорта – Ducati Corse. Тук се раждат идеите и се разработват състезателните машини за MotoGP и Супербайк. Проектите, които се създават тук, след това са базата на масовото производство на Ducati. Последен пример за това е новата Multistrada 1200, която наследява „сърцето” на победителя в световния шампионат по Супербайк зa 2008 г. – Ducati Тestastretta. L-образният пистов двигател Desmodromico е поместен в мускулеста и гъвкава ендуро рама. Разкриват ми още подробности от създаването на мотоциклета. Позиционирането на седлата предлага комфорта на турър. Тази амбиция за обединяване на 4 мотора в един струва на Ducati 10 милиона евро. 4-те функции за контрол на поведението на машината спрямо терена като омекотяване на окачването и разпределение на гориво, се задават от бордовия компютър. Гумите са от фундаментално значение, защото посрещат условията на терена, тоест носят характера на машината. Драстичната разлика между тези за писта и за офроуд, меко казано, създават доста главоболия на Ducati и Pirelli. Че нали трябва да се постигне компромис с форма и материал за коренно различни условия. Този компромис става реалност след 30 прототипа. Резултатът е комбинация от два вида материал – мек по периферията и твърд в средата.

Тази есен предстои нова изненада. През септември на новоизградената писта в Муджело ще се тества най-новата рожба на Ducati. Известно е единствено, че новата машина няма да принадлежи към никой от досегашните 6 класа на марката, а ще е съвсем различна и новаторска. Така Ducati продължават и със стратегията си, която определено им носи успехи – да изненадват клиентите.

Автор: Рая Райкова, Борго Панигале
Снимки: Ducati и автора
 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.