По-малко от година след като бяха у нас, W.A.S.P. – Блеки Лоулес (вокал и китара), Дъг Блеър (китара), Майк Дуда (бас) и Майк Дюпке (ударни) отново забиха в зала „Фестивална” пред близо 4000 зрители, които с зверски ентусиазъм очакваха появата на Блеки, скандирайки името му. Подграваща група бе Bastardolomey – млада българска група, но добре посрещана от метъл феновете. Нуфри, Бъсти, Вили и Милен Иванчев, които свириха и преди Голямата четворка това лято си свършиха перфектно работата.
Еуфорията на крещящите фенове, от позакъснялата появата на бандата бе взривена още с първото парче On Your Knees, последвано от The Real Me. Естествено кулминацията бе L.O.V.E. Machine. Но имаше и още хитове като Crazy, Live to Die Another Day, Wild Child. Последва връщане ком новия албум с Babylon’s Burning. През това време Блеки като че ли нещо не бе на кеф, обичайният веселяк влизаше по-трудно в контакт с публиката. Но въпреки това не пропусна да благодари искрено на публиката, като каза, че през годините е обикалял света, но никъде не са го посрещали така. В сетлистата бяха още The Idol, където Дъг Блеър врътна впечатляващо соло и I Wanna Be Somebody, гарнирана със зрителско надпяване, след което бандата се омете от сцената. Е, това не бе краят, защото реващите от възторг зрители, щяха хептен да полудеят. Те скандираха Animal, но тя така и не се чу. Вместо нея заслужени хитове като Chainsaw Charlie, баладата Heaven’s Hung in Black, а за финал – Blind in Texas. После… W.A.S.P. просто си тръгнаха. След 12 песни.
И публиката се заизнизва със смесени чувства. Тези, които ги гледаха и чуваха за първи път останаха очаровани, възхитени. Другите, присъствали и на другите концерти (за последните 6 години групата направи 5 концерта у нас – Каварна, Ловеч и два пъти в София),обичащи песните на W.A.S.P, малко бяха излъгани, въпреки че и те скачаха, викаха и пееха ведно със своите любимци. Сцената обаче бе някак поснтно оборудвана. Нямаше го микрофона на Блеки със специфичната му стойка, а бе заместен с обикновен. Концертът бе подсилен от мултимедия, която смесваше кадри от клипове на групата със специално подготвени от филми. Зала „фестивална” е известна с лошата си акустика и затова и звук като хората не се чу. Той бе доста размазан и кънтящ. А накрая, на бисовете цели реплики от песните на Блеки изчезваха някъде в небитието. Странно, но и полето на залата не бе претъпкано както обикновено, а трибуната от лявата страна на сцената остана празна.