Едва ли основателите на Škoda – Вацлав Лаурин и Вацлав Клемент, когато стартират бизнеса си в Млада Болеслав през далечната 1895 г., са предполагали, че след 130 години марката ще бъде могъща компания. Също, че в заводите в родния град им Млада Болеслав ще произвеждат милиони автомобили, продавани в над 100 сто страни по света. Не са предполатали, че Škoda Auto ще генерира над 5% от брутния вътрешен продукт на Чехия. А като част от Volkswagen Group, ще бъде една от най-успешните в концерна.

За тези 130 години по пътя на успех и възход, се случват хиляди събития, носещи славата на Škoda Auto. Започва се от началото –производството на велосипеди в Млада Болеслав през 1895 г. После идват първите моторизирани велосипеди и мотоциклети, наречени Slavia.

Те, през 1899 г. печелят при първото участие в мотоциклетни състезания през 1901 г. Това е увертюрата. За да дойде Voiturette A през 1905 г. – първия автомобил на марката. После идва сливането на Laurin & Klement с инженерната компания Škoda, базирана в Пилзен, през 1925 г. Има и още един, изключително важен съюз – през 1991 г. с Volkswagen Group. Той носи световната слава на чешката марка.
В замъка Лоучен, близо до Млада Болеслав, е оживено. Пред историческата сграда и по алеите на обширното се виждат над 20 автомобила на Škoda от различни поколения – от началото на ХХ век, та до наши дни. Те очертават славния път на развитие на Škoda Auto. Това събитие бе наречено от домакините Classic Days. Там бях представени пред журналисти различни модели, които са оказали дълбоко влияние върху развитието на компанията. Можеха да се видят отблизо, да се пипнат, да се повозим на тях и дори да ги покараме по маршрут от 15-20 км из околните села около замъка.

Това, последното е наистина за чудене, тъй като в ръцете на журналисти бяха дадени за и тест наистина ценни музейни експонати отпреди 50-те години на миналия век. Дори коли, от началото на века като Voiturette A и Laurin & Klement 110 от 1925 г. – точно на 100 години. За това се изисква особена смелост от организаторите. Изживяването обаче наистина си струваше. Защото миналото ожива в наши дни. Нещо като във филма „Нощ в музея“ с Бен Стилър. Но в замъка Лоучен през деня експонатите оживяват. Но да караме поред, като започнем с първия, създаден от марката.
Laurin & Klement Voiturette A (1905-1907)

Времето е студеничко, но да седнеш на седалката на първия автомобил, произведен от Laurin & Klement, дебютирал на 29 октомври 1905 г., си е приключение. Зад волана е служител от музея на Škoda. Той върти из алеите на парка около замъка. Колата изглежда лесна за управление. Тя развива до 40 км/ч и е с бензинов двуцилиндров двигател със 7 к.с. Разходът на гориво е 4 кг на 100 км. 44-те бройки от L&K Voiturette A са стрували по 3600 крони всяка. По онова време средният работник е печелил 2 крони на ден по това време. Шасито се състои от стълбовидна рама, поддържаща два твърди моста с полуелиптични листови ресори, а мощността се предаваше към задните колела чрез карданен вал, но е можело и с верига.
Škoda Rapid 1500 OHV (1939-1941)

Вече съм зад волана на синия Rapid 1500 OHV. Този е произведен през 1940 г. Служител ми обяснява откъде се пускат фаровете, мигачите, и 3-те предавки на скоростния лост. Мигачите са прибрани и си показват настрани, когато се включат. Под тях има малки отворчета с капаче, пред които влиза въздух в купето. Нещо като „климатик“ за краката. Запалването става с бутон на пода.

Rapid 1500 OHV е проектирана за магистрала. Тя е с четиритактов, четирицилиндров двигател с работен обем 1558 куб. см, с 46 конски сили, съчетан с тристепенна скоростна кутия. Достига скорост да 110 км/ч. Потеглям и излизам на първа от парка, после на пътя, втора и 3-а. Достигам до шеметната скорост от 40 км/ч. Воланът вече се върти по-леко. Внимавам със спирането. Обиколката завършва благополучно, дори паркирам на задна.

Škoda Rapid 1500 OHV е първият исторически документиран модел на Škoda, тестван в аеродинамичен тунел. Аеродинамичният дизайн включва заоблена предна част, изпъкнали калници и наклонен покрив, оптимизиращ ефективността и разхода на гориво. Общо са произведени 1804 бройки от Rapid 1500 OHV. Сред тях 110 бройки от „магистралната“ версия са със затворена каросерия с две врати, наричана „магистрална каросерия“, предназначена за шофиране по магистрали.
Škoda Trekka (1966-1972)

Започвам тестовата серия с „тежката категория“. Trekka е произвеждана между 1966 и 1972 г., специално проектирана и конструирана за пазара в Нова Зеландия. Затова воланът е десен. Отново получавам инструкции и тръгваме.
Това е първото ми минаване по маршрута. Колата е трудна за управление, но се свиква. Навигатор ми е Валери Александров от Еуратек. Вместо на паркинга на замъка, влязох на този до хотела до него. Тясно! За да обърна трябват няколко маневри. Едва навивам волана. Сега си спомних отново, какво е да караш без хидравлика. А тепърва ще се сблъсквам с тегавите волани. И тегавите смени на скоростите. Тук използвам дори позабравеното двойно амбриране.
Trekka е базирана на модифицираното шаси на Škoda Octavia Super и използва нейното задвижване. Това е четиритактов редови четирицилиндров двигател с обем 1221 куб. см и 40 к.с. Скоростната кутия е четиристепенна и „новозеландката“ може да достига до 105 км/ч. Trekka има по-къса база в сравнение с Octavia Super и има блокировка на диференциала на задвижващите задни колела. Това подобрява нейните офроуд характеристики. С близо 3000 произведени бройки, това е първият пътнически автомобил, разработен и произведен в Нова Зеландия. За това принос има местният генерален вносител на Škoda в Отахуху, близо до Окланд. С Trekka се цели да се създаде достъпно и практично превозно средство за фермери, занаятчии и др.
Škoda 1101 „Tudor“ (1946-1952)

Това е едно от малките бижута на следвоенното производство на марката. Предната седалка е цяла – за водач и пътник. И не е подвижна. Сядам, а корема ми опира в голямото бяло кормило. Всъщност, коремът ми съще не е малък. Вратите се отварят назад. Името „Tudor“ не от Тодор, а идва от британския термин „двуврат“, каквито са повечето произвеждани версии. Колата се кара значително по-леко, а предавките на 4-степенната скоростна кутия се целят лесно. С тази кола си позволих близо 60 км/ч.

Каросерията на Škoda 1101 е базирана на предвоенната Škoda Popular. Колата е на твърда и сравнително лека централна тръбна рама с независимо окачване във всички посоки. Дизайнът на каросерията е с дървен скелет и стоманени листови панели за по-голяма издръжливост.
Инак четиритактовият, редови четирицилиндров двигател с работен обем 1089 куб. см, има 32 к.с. С него автомобила е достигал до 100 км/ч. Производството на Škoda 1101 „Tudor“ започва на 6 май 1946 г. в завода в Млада Болеслав, с допълнителна подкрепа от заводите в Квасини и Връхлаби. Моделът се произвежда до 1952 г., с общо 66 904 цивилни бройки и 4237 специални версии за въоръжените сили. Škoda 1101 се е предлагала в различни стилове на каросерията, включително лимузини, роудстъри, ванове и линейки.
Серията Škoda 1101/1102 постига големи постижения в моторните спортове. В класа си печели 24 часа на Спа, Белгия, на 11 юли 1948 г. с Škoda 1101, каквато карахме.
Škoda Felicia (1959-1964)

Сигурно по възрастните хора си спомнят филма „Бъди щастлива Ани“. В него Невена Коканова развежда руски пилот пред пенсия из България… Вози го с кабриолета Felicia, произвеждан от 1959 до 1964 г.. Така чешката машина става актьор в българския филм.
В средата на октомври, в Чехия не е много за кабриолети. Направо си е студено, особено, след като току що съм пътувал 20 км с Laurin & Klement 110, който е само с покрив, без странични стъкла (за него по-късно в репортажа). Но как да не се качиш зад волана в един от емблематичните модели на Škoda. Пък макар и по съкратен маршрут.

Тази кола най-ярко отразява духа на 60-те години на миналия век. Кабриолетът е с изчистени линии, заоблени ръбове и елегантен дизайн. Има много хромирани елементи и ярки цветове. Със сигурност навремето с него собсвениците са привличали дамите.
Felicia е с четирицилиндров двигател с обем 1089 куб. см, който произвежда 50 к.с. и достига до 120 км/ч. Кабриолетът Felicia е роудстър, базиран на Octavia, е построен върху централна тръбна рама с независимо окачване, включващо модерни телескопични амортисьори.
Felicia става хит на автомобилните изложения в Женева, Лайпциг и Ню Йорк, а също в Южна Америка и Африка. До втората си година, производството достигна 4210 бройки, като две трети от тях бяха продадени в чужбина.
Škoda Octavia Combi (1961-1971)

Това е последният от наличните ретро автомобили, които съм записал да тествам. Започва да вали дъжд. Сядам зад волана, а лостът за скоростите е горе вдясно до него. Такъв беше първия автомобил, който съм карал в живота си. Баща ми имаше Москвич 408. Лосчето за мигачите е на таблото, а чистачките се пускат от бутон вдясно.
С мен тръгва колегата Наско Марков, който отговаря за чистачките. Те пък блокират в средата на предното стъкло, когато са изключени. А облегалката на седалката му… полегна. Съответно и той. Все пак това е кола от 1966 г.
Асфалтът е мокър и хлъзгав. Наложи се рязко спиране. Задницата тръгна наляво, но „хванах“ непослушната кола. И все си мисля как ли са чехите и то цели семейства с такава Octavia са пътували до нашето море. Особено по онези пътища?!
Ето как! Octavia Combi е известна със своята просторност. Разполага с багажник от 690 литра, който може да се разшири до 1050 при сгъване на задните седалки. От 1961 г. всички модели са стандартно оборудвани с функция за регулиране на зоната за спане. Предните седалки се преместват напред, а облегалките да се сгъват почти плоско. Става спалня, а отстранените облегалки на задните седалки служат като облегалки за глава. И още нещо хитро – резервната гума се съхранява в отделно отделение под пода на багажника, достъпно през специален капак над задната броня. Май от този модел тръгват Simply Clever дяволиите на Škoda.
Škoda Octavia Combi официално е представена през 1960 г. на Международния инженерен панаир в Бърно, а производството започва през 1961 г. Колата е с четиритактов редови четирицилиндров двигател с работен обем 1221 куб. см. Мощността е 47 к. с., съчетан с четиристепенна скоростна кутия. Тази конфигурация позволява на автомобила да достига скорост до 115 км/ч.
Около две трети от всички произведени Octavia Combi са били изнесени в цяла Европа, включително и в България. Общо са произведени 54 086 бройки. Поради голямото търсене, производството продължава и след април 1964 г., дори когато фабриката се подготвя за Škoda 1000/1000 MB със задно разположен двигател. Странно, тази кола не бе представена за тест. Навремето обаче съм я карал близо два месеца.
Škoda 110 R Coupé (1970-1980)

Вече съм в по-познати води. Зад волана на един от легендарните автомобили – 110 R Coupé. Тази кола дебютира преди 55 години и сменя на конвейера Octavia Combi. Елегантният спортен автомобил с аеродинамичен стил на каросерията има четиритактов редови четирицилиндров двигател с работен обем 1107 куб. см с 52 к.с. Скоростната кутия е четиристепенна и колата развива до 145 км/ч.
Обиколката със 110 R Coupé е приятна и дори бърза. Затова тръгвам по по-дългия маршрут. Няма ги борбата с волана, с педалите, с лоста за скоростите. Всичко става лесно и приятно. Колата е фантастична за управление. Е, все пак си личи, че не е последния писък на модата. Но за онова време и била супер.

Произвежда се в завода в Квасини. Купето със задно задвижване служи като основа за рали и състезателните автомобили на Škoda по онова време. Със състезателната Škoda 110 R, чехите и един норвежец – Джон Хаугланд, правеха фурор по ралитата на Европа. У нас първите три такива състезателни автомобила бяха вкарани от ГС на СБА през 70-те години на миналия век. Караха ги Янчо Таков, Ричард Груев и Калчо Хинов. На базата на тази кола бяха направени „нисколетящите самолети“ – Škoda 130 RS, известни още като „Porsche на Изтока“.
110 R бе много популярна в чужбина, включително във Великобритания, Нова Зеландия и Кувейт. През 1973 г. 93 % от приблизително 6000 произведени купета са изпратени в чужбина. До 1980 г. Škoda е произвела общо 57 085 бройки. 110 R беше наследен от Škoda Garde/Rapid през 1981 г.
Škoda 120 GLS (1976-1990)

Съвременната вълна при моите тестове продължава с флагмана на марка от Млада Болеслав – Škoda 120 GLS. И при него, както и при 110 R, инструкторите от Škoda не ми обясняваха от къде какво се включва. Познат ми е, дори съм го пробвал преди доста години. С този модел, който наистина доставя удоволствие от шофирането, семейства от Чехословакия идваха на море в България. И нашите ги гледаха завистливо, тъй като и за него се чакаше с години, както за Жигули и Лада. Неслучайно е произвеждан от 1976 до 1990 г.
Двигателят е четиритактов редови четирицилиндров, с работен обем 1174 куб. см, генериращ 54 конски сили, съчетан с четиристепенна скоростна кутия, което му позволява да достига скорост до 140 км/ч. 120 GLS е разпознаваем по предната си решетка от неръждаема стомана с четири фара. Произвежда се в завода във Връхлаби и е известен със своята солидна конструкция.
Серийното производство започва през август 1978 г. Повече от 70% от моделите GLS са предназначени за износ. При Škoda 120 GLS продължава концепцията за задно задвижване и заден двигател, както при Škoda 1000 MB. Тази концепция се развива в серията Škoda 100, започвайки през 1969 г.. Присъства в 105, 120, 130 и други модели.
Škoda Rapid 135 (1987-1990)

Стилната и спортна Škoda Rapid е последното от купетата със задно разположен двигател на Škoda. Макар и кратко произвеждана, тя оставя отпечатък. И тази кола съм шофирал преди, а сега, докато бях зад волана се отдадох за момент на приятни спомени. Да не говорим, че когато преди по-малко от 10 години моделът бе възстановен в портфолиото на Škoda, с новия Rapid съм изминал над 3000 км из Европа.

Rapid 135 има четиритактов редови четирицилиндров двигател с работен обем 1289 куб. см с 58 к.с. Скоростната кутия вече е петстепенна, а максималната скорост е 150 км/ч.
От Rapid 135 са произведени общо 10 980 бройки. Двувратото купе е разработено с намерението да модернизира предишната Škoda Garde/Rapid 743. Поставя края на ерата на задно разположения двигател за Škoda, като предшества прехода към модерния Favorit. Rapid е последният двуврат автомобил на Škoda със силует на купе.
Škoda Favorit 136 L (1988-1994)

Е, когато се качих зад волана на Škoda Favorit 136, сякаш имах среща със стар приятел, с когото не бяхме се срещали десетилетия. Това е първата кола, която тествах от официалния български вносител на марката Еуратек. Дори съм гледал Favorit на рали Монте Карло, където има четири поредни победи в класа си – между 1991 и 1994 г.

Favorit е автомобил, който подготвя Škoda за новата ера. През декември 1982 г. чехословашкото правителство решава да разработи автомобил с предно разполлсожен двигател и предно задвижване. Воден от Петер Хръдличка, екип на Škoda в Млада Болеслав разработва Favorit, справяйки се с предизвикателствата на плановата икономика.
Škoda Favorit 136 L е оборудван с четиритактов редови четирицилиндров двигател с обем 1289 куб. см, осигуряващ 58 конски сили и съчетан с петстепенна скоростна кутия, позволяваща скорости до 150 км/ч. Изцяло алуминиевият двигател отговаря на съвременните стандарти за разход на гориво и емисии. Той е изключително стабилен и надежден и по този начин способен да измине до 250 000 километра, преди да се нуждае от пълно обслужване.
Каросерията хечбек осигурява достатъчно товарно пространство. Тя е проектирана от Stile Bertone и Favorit има по-голямо вътрешно пространство, въпреки че е по-къса от предшественика си.
След Кадифената революция, Škoda се присъедини към Volkswagen Group през 1991 г., което в крайна сметка доведе до подобрения в качеството, технологиите, безопасността и дизайна. От Favorit до септември 1994 г. са произведени 783 167 бройки, включително комбито Forman.
Това е първата част от нашето пребиваване в замъка Лоучен. Внея разказвам за автомобилите, предоставени ни за шофиране. На останалите модели или ни возиха, или ги видяхме статично. Но си заслужава да им се обърне по-подробно внимание във втората част.
Снимки Škoda и Автора