Миналия брой започнахме представянето на моторните шейни Ski-Doo Summit и, увлечени в материала, така се запалихме от идеята, че използвахме първата възможност да яхнем едно от тези снежни чудовища. Не се сещам, как иначе да нарека машината, която от 800-кубиковия си мотор вади повече от 140 к.с., а скоростите, които развива, спокойно надхвърлят 100 км/ч.
Е, не можахме да организираме тест с вносителя на марката за България, но пък намерихме приятели, които всеки свободен момент кръстосват билото на Стара планина и са натрупали значителен опит и умения. На молбата ни отзивчиво откликнаха собствениците на хотел “Сима” в красивата местност на Троянския балкан – „Беклемето”. Неведнъж е ставало дума, че балканджиите са хора с широки души, знаят как да те посрещнат и никога не отказват помощ. Светослав и Мирослав Дочкови – баща и син, са поредното доказателство за това. Разбраха молбата ни от половин дума и когато пристигнахме на място, всичко беше на шест. Оставаше ни само да облечем зимните екипи и да се отдадем на удоволствието по необятните снежни баири. Повярвайте, тръпката е невероятна. Не се бях качвал на моторна шейна от доста години. А и тогава моделите бяха по-други – с една ска отпред и две гумени вериги отстрани. Машината беше тромава, управлението – трудно и уморително. Завиването изискваше при по-остър завой почти целия да излезеш извън шейната, в посоката на завоя. Подобни движения са необходими и при модерния Ski-Doo Summit, особено при мокрия и лепкав сняг, на който попаднахме. Но разликата в управлението е като между старо Жигули и съвременен автомобил с усилвател на кормилото, сигурна спирачна система и много мощност. Привикването към спецификата на карането е кратко и оттам започва кефът. Рязкото подаване на газ е съпроводено с гейзер от сняг изпод задната част на шейната, ускорението съперничи с това при расов мотоциклет. Горе-долу със същото темпо се устремява към висините и адреналинът. Усещам натоварването в предмишниците и това ме подсеща да изпробвам действието на спирачката. Работи. Успокоен, че шейната освен да върви, може и да спира, се устремявам след водача по стръмния склон в посока билото. Дебелият сняг поема неравностите и ездата е много комфортна. Шейната е с независимо окачване, отпред – с триъгълни носачи и амортисьори, и единичен централен амортисьор отзад. По-късно по отъпкания, но неравен сняг на непроходимия за автомобили път през прохода „Троян – Кърнаре” усещам, че имам и бъбреци, но това също е част от удоволствието.
Все още сме в необятната снежна пустош. Намираме подходящо място за снимки и докато се оправям с фототехниката, Миро си набелязва места за атрактивни изпълнения. След това фиестата започва. Високи скокове, скоростни отсечки, завои с изнасяне на тялото извън шейната – машината може много. Разбира се, и пилотът си го бива. Приключвам с фотосесията и се опитвам да подражавам на видяното. Не ми се отдава напълно, но шейната предлага доста повече, отколкото може да понесе нетренираният ми за тези упражнения организъм. След малко практика започвам да напипвам тънкостите и… благоразумно спирам. Вътрешният глас ми напомня, че и друг път, тъкмо когато съм се почувствал „надобрял”, започват глупостите, които обикновено са последвани от травми. Ето защо, се отдаваме на дълъг и приятен, по-спокоен тур, краят на който ни отвежда в уютната атмосфера на хотела и ресторанта към него с топли и вкусни ястия.
Преживяването беше невероятно. За минути съм покорил места, които до преди малко са ми изглеждали съвсем недостъпни. И то с лекота. Почувствал съм се част от майката природа. Студеният вятър е разнесъл далече от главата ми всякакви мисли за криза, оцеляване, безработица и всякакви други черни краски, породени от лудницата, в която живеем. Какво му трябва на човек? Една шейна… и добри приятели.
Детайли:
-
Мястото за багаж е ограничено, затова при по-големи преходи раницата е просто задължителна.
-
Управлението не се различава много от това при мотоциклета. Разликата е, че тук бутонът “Старт” играе ролята и на превключвател за движение напред/назад.
-
Познати неща – контактен ключ с осигурително стоманено въженце, гърловина за зареждане с гориво на удобно място и “смукач” за облекчаване на студения старт.
-
По-луксозното изпълнение освен с оборотомер, разполага и със скоростомер, а отметката „200” в края на скалата му е направо плашеща.
-
Независимото окачване, отпред с двойни триъгълни носачи, спирална пружина и амортисьор, гарантира приемлив комфорт.
-
Добре видимите задни светлини са много полезни при движение в колона, особено в мъгла или с висока скорост, когато пухкавият сняг се завихря.
-
Огледалата за задно виждане помагат да не загубите компанията си някъде по пътя.
-
Добре оразмерената изпускателна система прикрива отлично типичните за двутактов мотор пушек и миризми. Редно е да отбележим, че Rotax е малко повече от “типичен”.
-
Станалият нарицателно за качество и надеждност двигател Rotax е оборудван с модерната система R.A.V.E. (Rotax Adjustable Variable Exhaust). Чрез нея се променя обемът на изпускателния тракт и благодарение на това, двигателят осигурява достатъчно мощност при екстремно каране, а при дълги преходи с равномерна езда гарантира икономичност и уважение към природата.
-
Един от най-важните елементи на моторните шейни е задвижващата верига. С добре оразмерената си форма тя е подходяща както за дълбок сняг, така и за отъпкани терени.
-
Не липсва дори индикатор за количеството гориво в резервоара.
-
Допълнително монтираният лост, който дублира подаването на газ от лявата ръкохватка, помага шейната да се контролира добре, дори при остри завои, когато се налага излизане от външната страна за по-добър баланс.
-
Осигурителното въженце на контактния ключ е задължително за подобен род превозни средства и е препоръчително да се закачва за якето, а не за китката, тъй като е достатъчно здраво и при падане може да доведе до сериозни инциденти.
-
Предните амортисьори могат да се регулират в зависимост от терена и стила на каране.
-
Голяма обща снимка на втория разтвор
-
При по-новите изпълнения захващането на плазовете е почти централно. Така се постига по-лесно управление.
-
При предишните модели ските се захващаха асиметрично, почти в края.
Технически характеристики:
Двигател – Двуцилиндров, двутактов, редови, с течно охлаждане
Работен обем, куб. см. 799.5
Мощност, к.с. 140+
Максимални обороти, об/мин 8150
Диаметър/ход на буталото, мм 82 х 75.7
Трансмисия TRA VII/QRS, вариаторна със задна скорост
Окачване, отпред – двойни триъгълни носачи със спирални пружини и амортисьори HPG Plus
Отзад – централен амортисьор SC-5M
Обем на резервоара, л 40
Размери, мм
Дължина 3310
Ширина 1204
Височина 1000
Размери на задвижващата верига, мм 3923/406/57.2
Маса , кг 201
Петър Петров