Идеята да напишем за легендарната германска марка NSU дойде от мотосъбора на МК „Калашниците”. Там се появи една машина NSU от 1938 г., чийто собственик бе качил отгоре още съпругата и двете си деца. Мотоциклетът веднага събра погледите на специалисти и познавачи, макар че бе обвит в миризлив дим. С мотоциклет NSU в края на 40-те и началото на 50-те години у нас са се състезавали Кирил Николов, Петър и Паца Манчеви… Е, може да ни обвините за германофили, но за машини като NSU си заслужава. Това е бил най-големият производител на мотоциклети в света, преди на сцената да се появи Сойчиро Хонда.
Компанията е създадена от Кристиан Шмид и Хайнрих Щол през 1873 г. в Рейдлинген, на брега на Дунав. Започва като производител на плетачни машини. След това през 1886 г. се мести в Некарсулм, където се събират реките Сулм и Некар. От там идва и името на марката NSU (Neckar и Sulm). През 1886 г. в завода започват да се правят велосипеди под името Germania, които от 1892 г. заменят изцяло плетачните машини. Първият мотоциклет NSU се появява през 1901 г. Двигателят е 211 куб. см и е произведен в Цюрих, а максималната скорост е 40 км/ч. Следващият модел от 1903 г. е Neckarsulm с едноцилиндров 4-тактов двигател с обем 331 куб. см и 2,5 к.с. при 2000 об/мин, с максимална скорост 50 км/ч. През 1905 г. от завода излиза и първият автомобил. През 1932 г. заводът за коли в Хайлброн е продаден на FIAT.
Мотоциклети обаче продължават да се правят, като основните поръчки вече са за Вермахта. От NSU, по проект на Ернст Шмид, произвеждат Kettenkrad или NSU HK101. Това е мотоциклет, задвижван с вериги и с двигател на Opel Olympia, тъй като в NSU тогава не са имали достатъчно мощен двигател. Машината става герой в операциите на армиите на фелдмаршал Ромел в Африка. Правят се и мотоциклети с кошове.
След войната, през декември 1946 г. NSU е една от първите фирми, която започва да работи и да произвежда в Германия. Вярно, това са колела и моторизирани велосипеди. Но е ново начало, след като през юли бордът назначава за генерален директор Валтер Егон Нигтиш, който преди това 17 години е работил в Opel. NSU започва мотоциклетно производство в напълно разрушения завод, който е възстановен. Дизайнът на машините е предвоенен, но се появяват моделите Quickly, OSL и Konsul. Прави се и верижният HK101, но в цивилна версия. Мотопедът Quickly e най-популярният модел, от 1953 до 1966 г. са произведени над 1 000 000 броя, като над 60% са продадени по света. NSU прави и най-големия едноцилиндров мотор, благодарение на Фриц Лангер. На базата на NSU Konsul 500 Фриц заменя оригиналния цилиндър и бутало с 122-кубиков елемент от радиален самолетен двигател. Буталото обаче тежи 3,3 кг. Лангер отива до фирмата Mahle, които му правят по-леко бутало – само 1,6 кг. Той разширява и блока на двигателя. Изпускателната система е от неръждаема стомана с диаметър 75 мм, без заглушител.
Първият следвоенен модел се появява през 1949 г. Това е NSU Fox в дву- и четиритактова версия. През 1953 г. излиза NSU Max с 250 куб. см и уникален разпределителен вал в главата. Всички тези нови модели имат иновативна монококова рама от пресована стомана и централно разположено задно окачване, направено от шеф инженера Алберт Рьодер. Започва щурм на пазара и през 1955 г. NSU става най-големият производител на мотоциклети в света. Моделите на NSU Max, Prima, Maxi и Quickly слизат от производство в началото на 60-те. Това е грешно решение, защото дърпа компанията надолу. Сойчиро Хонда пътува в Европа през 1954 г., за да посети мотоциклетни фабрики във Великобритания, Италия и Германия. След това той се завръща в Япония и произвежда серия от нови проекти. Моделите Honda Cub, Benly и Dream не са копия, но в отделните им детайли се усеща влиянието на NSU. Г-н Хонда е силно впечатлен от технологията на NSU и потвърждава значението на марката за развитието на индустрията на двуколесни машини. Той казва: „Израснал съм заобиколен от NSU и имам прекрасни спомени от детството си за тях.” При обиколката си през 1954 г. Сойчиро Хонда е свидетел на победата на Вернер Хаас в ТТ на Ман с R22-54 Rennmax и твърди, че това е машината на мечтите му. Така след години той използва своите знания и технически данни, свързани с Max, Sportmax и Rennmax. През 50-те години NSU печели и няколко първи места в ТТ на остров Ман. После Honda стават герои на остров Ман, а по производството на мотоциклети японската компания става №1. На мястото на NSU!
NSU поставя 4 световни рекорда за скорост – през 1951, 1953, 1954 и 1955 г. През август 1956 г. на соленото езеро в Бонвил, щата Юта, Вилхелм Херц става първия човек, който преминава с мотоциклет границата 200 мили/ч. Той постига 211 мили/ч, което приблизително е 322 км/ч. Моделът е Delphin III с обем 500 куб. см с експериментален 3-роторен ванкелов двигател. Формата на возилото е по-скоро като на риба, отколкото като на мотоциклет, но така се намалява аеродинамичното съпротивление.
През 1957 г. NSU отново излиза на пазара на автомобили с модела Prinz – малка кола с два мотоциклетни двигателя от NSU Max с въздушно охлаждане, обем 600 куб. см и мощност 20 к.с. През 1964 г. NSU прави първата кола с ванкелов двигател Wankelspider. В развитието на проекта NSU създава Sport Prinz със 129 к.с. и 995 куб. см с два ротора. След това се ражда и NSU Ro80 с мощност 115 к.с. с предно задвижване и независимо окачване. Развитието на роторния двигател обаче е твърде скъпо за малката компания. Освен това агрегатът често получава повреди и клиентите се отдръпват. Производството на мотоциклети продължава до 1968 г. Последният модел на NSU е Quick 50. През 1969 г. Volkswagen Group купува NSU и го „жени” за Auto Union, като се основава компанията Audi NSU Auto-Union A.G. Производството е преместено в Инголщад. През 1973 г. излиза последната кола Ro 80 с марката NSU. Първо в завода в Некарсулм се правят автомобилите Audi 100 и Porsche 924 и 944, а сега там се произвеждат топмодели като А6, А8 и R8.
Автор: Ст. Илиев
Снимки: Архив