Напускането на Фермин Алдегер, който ще се състезава с VR46 през 2027 г., въпреки желанието си да остане в Gresini, накара екипа на Надя Падовани да флиртува с ограничените налични алтернативи. И то преди да се задоволи с това, което сега изглежда като предрешено – подновяване на договора с Ducati. Прозиводителят от Борго Панигале си игране на конкуренция между двата си сателитни отбора VR46 и Gresini. Всъщност Ducati постоянно се правят на посредници и омиротворители между два отбора, аконито венаки са на нож.
От Борго Панигале отдавна трябваше да балансират отношенията между структурата VR46 на Валентино Роси и отбора, основан от Фаусто Грезини, сега воден от Надя Падовани след смъртта му от COVID. Напрежението между двата тима ескалира допълнително след решението Фермин Алдегер да премине във VR46 от 2027 г. Испанецът в момента е партньор с Алекс Маркес в Gresini и бе обявен за Новак на годината в дебютния си сезон в MotoGP. Сега ще смени отбора под ръководството на Ducati. Този ход не се прие добре от ръководството на Gresini.
Реакцията във Фаенца беше достатъчно силна, за да постави под съмнение за кратко подновяването на договора на Gresini с Ducati, който изтича в края на сезона. Собствените желания на Алдегер не бяха достатъчни, за да променят резултата. Той постоянно заявяваше, че би предпочел да остане, ако му се даде избор.
Тъй като Алекс Маркес вече е готов да се присъедини към KTM, замяната на този състав ще бъде изключително трудна. Именно затова Gresini се надяваше да задържи Алдегер. Това се оказа непостижимо по няколко причини. Някои от тях са пряко свързани с VR46. Ключов фактор е, че VR46 наследява статута на фабрично поддържан отбор, който преди това имаше Pramac, който премина към Yamaha през 2025 г. Базираният в Тавулия екип подписа двугодишен договор (2025–2026) с опция за удължаване за още три сезона (2027–2029). Тази клауза вече е активирана, макар и все още да не е официално обявена, поради текущите преговори на производителите (MSMA) с притежателя на търговските права на MotoGP.
Този фабрично поддържан статут дава определени предимства пред другите клиентски отбори на Ducati. Въпреки че през последните два сезона това не се е превърнало в резултати или видимост. През 2024 г. голяма част от прожекторите паднаха върху Марк Маркес, който, заедно с брат си, завърши пред Фабио Ди Джанантонио и Франко Морбидели в класирането. През 2025 г. Алекс Маркес си осигури второто място след забележителна кампания – три победи и 12 подиума. Това бе в рязък контраст с по-слабите представяния на Ди Джанантонио (четири подиума, шести в генералното класиране) и Морбидели (два подиума, седми). Алдегер завърши точно зад последния, въпреки че победата му в Индонезия и три допълнителни подиума го направиха звезда. Съществува мнение, че Desmosedici GP24, карано от Алекс Маркес през 2025 г., е било по-балансирано от GP25, използвано от Ди Джанантонио.
За да се разбере ходът на Алдегер, се изисква и проучване на договорната му ситуация. Испанецът е пряко обвързан с Ducati чрез сделка, подписана през последния му сезон в Moto2, която е валидна до 2028 г. Въпреки амбициите му да се присъедини към фабричния отбор заедно с Марк Маркес през 2027 г., той в крайна сметка прие пътя, очертан в това споразумение. Увеличението на заплатата също изигра решаваща роля, което го направи първият неиталиански пилот, присъединил се към VR46. О това е отбор с по-големи финансови ресурси от Gresini. Следователно Алдегер ще получи най-новата спецификация на машини, съответстваща на тази на Марк Маркес и Педро Акоста. Дори ако всички мотоциклети на Ducati да се сближат технически съгласно новите правила, влизащи в сила през 2027 г., както се очаква. От този момент нататък развитието през целия сезон вероятно ще бъде ключовият диференциатор между пилотите, поддържани от завода, и останалите от сателитите.
От сайта Motorsport.com обявиха, че се очаква бъдещият съотборник на Алдегер да кара стандартен пакет. Настоящата форма на Ди Джанантонио го поставя в силна позиция да запази мястото си, въпреки че VR46 е отворена и за възможността да подпише с Николо Булега, бивш член на Академията VR46. Напускането на Алдегер е подействало като спусък за Gresini да проучи алтернативни производители.
Възможностите обаче са ограничени. Отношенията с Aprilia са обтегнати, ако не и по-лоши от тези с VR46. Причината – последиците, които сложиха край на партньорството им през 2021 г., когато Aprilia премина към пълен фабричен статут. Gresini също проведе разговори с Honda, въпреки че остава неясно дали е съществувала реална възможност за възраждане на партньорство, което някога е довело до второ място със Сете Гибернау (2004) и Марко Меландри (2005), или дали разговорите са били предимно тактика за преговори за укрепване на позицията с Ducati. Така или иначе, пътят към Honda не се материализира. Тъй като Yamaha в момента не е конкурентоспособна, продължаването с Ducati се очертава като най-жизнеспособният вариант.
Що се отнася до пилотите, Даниел Холгадо ще бъде първото попълнение в бъдещия състав на Gresini. Испанецът, който в момента е трети в класирането в Moto2, е водил разговори с Yamaha. Но се разбира, че е информирал производителя от Iwata за решението си през последните дни. За второто място се разглеждат няколко кандидати. Водещата опция е Енеа Бастианини, който е нетърпелив да се завърне в отбора, където осигури първите си победи в MotoGP през 2022 г. Италианецът обаче остава обвързан с KTM, където има опция по договора му за трети сезон. Тази клауза, която ще трябва да бъде отменена, за да се осъществи трансферът.
За три състезания от началото на сезон 2026 и Алекс Маркес не успя да направи кой знае какво впечатление с Gresini Ducati. Той самият вярва, че „все още не успява“ да постигне последните 20% от мотоциклета на Ducati за MotoGP за 2026 г. При него някои състезания се усещат като битка за „оцеляване“.
Пилотът на Gresini преживя слаб старт на новия сезон на MotoGP, въпреки че Ducati го оборудва със същата фабрична техника като Марк Маркес, Франческо Баная и Фабио ди Джанантонио. Испанецът събра само 28 точки от първите три кръга на сезона, малко над половината от това, което ди Джанантонио отбеляза във VR46 за същия период. Това го остави на далечното осмо място в класирането на пилотите, което е в рязък контраст с този етап от сезон 2025, когато водеше в шампионата пред брат си Марк.
Проблемите на Алекс Маркес са многостранни, но е ясно, че GP26 не отговаря на стила му на каране по същия начин, както всепобеждаващия GP24. При това Маркес избра да запази няколко компонента от Desmosedici със спецификация 2024, включително аеродинамичната конфигурация. Освен това, 29-годишният състезател смята, че е „все още доста далеч“ от това да извлече максимума от пакета си, дори след като е регистрирал значителен пробег по време на предсезонните тестове и началните състезания.
По-младият Маркес изгради кампанията си през 2025 г. върху постоянство, като отбеляза три победи и 12 подиума в неделните състезания, за да завърши втори в класирането. Въпреки това, докато ди Джанантонио беше конкурентноспособен всеки уикенд и се очерта като най-резултатен играч на Ducati по точки, Маркес до голяма степен се ограничаваше до средата на терена.
Пилотът на Gresini не успя да се представи добре в първото състезание за сезона в Бурирам и не успя да направи кой знае какво впечатление нито в Гояния, нито в Остин. Най-добрият му резултат досега е четвърто място в спринта за Гран При на САЩ, което беше подпомогнато повече от обстоятелствата, отколкото от чистото темпо. Въпреки това, Маркес остава оптимистично настроен за перспективите си за 2026 г. и се надява да използва неочаквана почивка в графика, за да се пренастрои.
Стартът на сезона на Маркес е повлиян и от собствените конкурентни трудности на Ducati. Докато марката от Борго Панигале доминираше през по-голямата част от 2025 г., изглежда сега е изпреварена от Aprilia в йерархията. Маркес обясни, че е станало много по-трудно за пилотите на Ducati да намерят границата на мотоциклета тази година.