Хорхе Лоренсо е един от изключителните таланти в мотоциклетизма. Петата му титла и третата при кралете, доказа това. Той сложи короната, макар да започна неубедително шампионата. След това взе нещата в свои ръце, като успя да се пребори с лидера през целия сезон Валентино Роси и да го победи на финала с 5 точки. Актива на Лоренсо е 7 победи и 12 подиума.
Лоренсо е пример за изграждането на един талант. Роденият на 4 май 1987 г. в Палма де Майорка на Балеарските острови пилот, започва да кара мотоциклет едва 3 годишен и се състезава в състезания по миникрос. На 9 години вече печели местни състезания и титли по минимото, триал и мотокрос. През 1997 г. започва да се състезава на писта на национално равнище, като печели титлата в Купа Aprilia 50 cc за 1998 г. Специална компенсация за Лоренсо е да се състезава в клас 125cc в испанския шампионат през 2000 г. Той е твърде млад, само на 13 години, но печели победа и след това европейския шампионат на следващата година.
Така прави дебют през 2002 г. в 125 куб. см на Гран При. Той изчаква до квалификацията на Херес с дебюта си на трасето, защото няма навършените години. Той е 7-и в първия си сезон, а през 2003 г. остава верен на Derbi, макар да има доста трудности в началото на сезона. В Бразилия е повратната точка за младия пилот. Там той печели прякора си „Por Fuera“, което на испански значи „От външната страна“. Този прякор е заради невероятните атаки от външната страна на Кейси Стонър и Дани Педроса, с които печели първата си победа в Гран При. Този прякор ще остане на Лоренсо, като фигурира и на дизайна на каската му. През 2004 г. Лоренсо остава в малкия клас, печели още три победи и 4 подиума, преди да премине в 250 куб. см.
Първенството през 2005 г. при четвъртлитровите е много силно за отбора Fortuna Lotus Honda. Лоренсо е 6 подиума и се налага като един от най-агресивните пилоти на трасето. За 2006 и 2007 г. екипът преминава на машините Aprilia и Лоренцо доминира в средния клас като печели титлите с общо 17 победи. Те му осигуряват договор за 2 години със заводския тим на Yamaha.
Така Лоренсо от сезон 2008 е пилот на Yamaha Fiat. Още в първото си състезание в Катар Лоренсо печели първа позиция и е втори. След два старта печели първата си победа в MotoGP в Поругалия. След това обаче пада тежко на тренировката в Китай и си чупи двата глезена. Той обаче застава на старт и е 4-и. В Барселона прави 5-ата си катастрофа за 4 кръга. Той не стартира, но отново застава на старт в Лагуна Сека. И отново прави хайсайд с неговата Yamaha M1 още в първата обиколка. Пак чупи двата си крака. Взима все пак още два подиума и е 4-и.
През 2009 г. Лоренсо вече е научил много за MotoGP. В първите 9 кръга той има 8 подиума и две победи. Лоренсо сменя №48 с №99, с който кара и до днес. Тогава е знаменитият сблъсък на Лоренсо с Валентино Роси в Каталуня. Лоренсо определено е вторият най-добър пилот, но двата провала във Великобритания и Чехия, попарват надеждите на Лоренсо за титлата.
Той я печели на следващата 2010 г. Хорхе остава с екипа на Yamaha и въпреки че пропуска повечето тестове преди началото на сезона заради травма в ръката, в Катар е втори. В първите 10 старта Лоренсо никога не се класира по-назад от 2-о място, а има и 3 победи. Междувременно Роси пада на Муджело и чупи крака си. В следващите състезания Хорхе не е на подиума само пъти – в Арагон и Мотеги. Така печели първата си титла в MotoGP с 383 т.
През 2011 г. Лоренсо е с №1, като се бори с Кейси Стонър. Защитата на титлата за пилота започва солидно – 3 подиума и една победа в първите 5 състезания. На британската Гран При обаче Хорхе падна и това наруши ритъма му. Битката му със Стонър продължи, но Лоренсо падна на тренировката в Австралия и така се прости с титлата. Легендарният №99 се върна на неговата Yamaha през 2012 г., а Лоренсо направи експлозивен старт с 4 победи и две втори места в първите 6 състезания. За цял сезон Хорхе не е в топ 2 два пъти, когато не завършва в Ассен и Валенсия. Той за втори път е коронован като шампион при кралете.
През сезон 2013 Лоренсо трябваше да се бори с младия и талантлив на Марк Маркес от екипа на Repsol Honda. Годината бе трудна за Лоренсо, защото той бе със счупена ключица от Ассен, но въпреки това бе на пистата и стана 5-и. Нова катастрофа по време на тренировките в Германия влоши травмата и той трябваше да пропусне състезанието. Накрая завърши 2-и в шампионата.
През 2014 г. стартът на испанеца бе катастрофален. Той падна по време на надпреварата в Катар. Това бе първата му катастрофа по време на състезание от Валенсия 2012. Проблемите му продължиха и в Остин, когато направи фалстарт. За сезона Лоренсо спечели само две победи и стана 3-и.
Сезон 2015 започна също с три трудни състезания за Лоренцо, като дори не бе на подиума. След това обаче дойде серия от 4 победи, които ознаменуваха връщането му в играта. Така той стана най-сериозния съперник за титлата на своя съотборник в Movistar Yamaha, Валентино Роси. Въпреки катастрофата си в Мизано, Лоренцо взе победата в Арагон, не слезе от подиума в Япония, Австралия и Малайзия, а с победата си във Валенсия, взе петата си световна титла.