Така призът отиде при пистата Моторланд Арагон, която влезе в календара като заместник на друго състезание, за да запълни календара, но триумфира като съоръжение от световна класа.
Предизвикателната конфигурация, в комбинация с перфектни съоръжения за отборите, типичната иберийска гостоприемност, труда на организаторите, гражданите и бизнеса в региона, заедно с подкрепата на пилотите бяха основните фактори да направят Gran Premio A-Style de Aragon фаворит за наградата за 2010 г. Със спечелването на отличието Моторланд Арагон се присъединява към испанските писти, които са бивши победители – Херес, Каталуня и Валенсия, като стана четвъртото трасе, удостоено с тази чест. Страната, която даде световните шампиони и техните подгласници в трите категории, има девет победи в 27-годишната история на наградата. Това, че Моторланд Арагон спечели приза от първи път е доказателство за изключителната работа на Организационния комитет начело с Хосе Анхел Биел, президент на пистата.
Докато повечето от пистите знаеха година по-рано, че ще бъдат включени в календара на Гран При, то от Моторланд Арагон разполагаха с половината от това време. Пистата, която беше първа резерва бе включена в календара поставен в календара на 18 март, малко повече от шест месеца преди датата на състезанието – 19 септември. След като влезе в шампионата, екипът на пистата веднага започна подготовка, за да се погрижат добре за отборите, състезателите и зрителите, когато пристигнат в Алканис. Пистата се намира на 200 км югозападно от Барселона и е построена от местното правителство. Трасето е проектирано от най-големият специалист по такива трасета Херман Тилке. Британската архитектурна фирма Foster + Partners допринесоха за изграждането на прилежащата зона за култура и свободно време. Третата зона е технологичният парк (TechnoPark). Крайният резултат е многофункционален комплекс за моторни спортове, базиран на технологиите, спорта и отдиха и културата.
Пистата е с дължина 5,077 км, на която има комбинация от 17 завоя със смесени характеристики, спускания и изкачвания. Тъй като в MotoGP тестовете през сезона са забранени, пито един от пилотите във висшия клас не бе пробвал мотоциклета си на това трасе. Но им бе разрешено да се запознаят с пистата с други превозни средства и те се възползваха от това. Всички пилоти не пестяха суперлативите си за пистата.