Тази неделя на пистата „Лагуна Сека” е състезанието за Гран при на САЩ в световния шампионат по мотоциклетизъм на писта в клас MotoGP. През последните 15 г. американците рязко намаляха в шампионата, в който доминираха от 1978 до 1993 г. Тази година янките около пистата и тези пред телевизионните приемници ще могат да стискат палци за четиримата си представители в оредялата през последните няколко сезона стартова решетка. Това са световния шампион за 2006 г. Ники Хейдън от тима на Ducati, неговият по-малък брат Роджър Лий Хейдън, който ще кара на мястото на контузения Ранди де Пюне в тима на Лучо Чекинело, както и двамата тексасци от втория тим на Yamaha – френския Tech 3 – Колин Едуардс и Бен Спийс.
Повечето от погледите обаче са насочени към изгряващата звезда Спийс, който изненада всички специалисти миналата година, може би с изключение на американските, със зрялото си и агресивно каране, с което спечели титлата в световния шампионат в клас Супербайк. Но в MotoGP е съвсем различно, особено, ако караш за отбор от „втория ешелон”, какъвто е случая с Бен. И все пак очакванията към него са големи. Самият пилот заяви, че ще се бори за подиум в Калифорния. Ето какво мислят за него едни от най-великите пилоти в световния шампионат през последните 30 години.
Даръл Бийти (Австралия, завърши 3-ти в дебютния си сезон през 1993 г.): „Следя всяка една обиколка и времето по сектори на младия тексасец тази година и мисля, че той се справя много добре. От двете състезания в САЩ, Спийс може да вземе поне един подиум. Той е голям талант и има голямо бъдеще.”
Кени Робъртс (САЩ, световен шампион за 1978-1980 г.): „Все още е далеч от върха, но върви по правилния път. Готови сме за още един американец, който да печели. Единственият му проблем сега е, че остава незабелязан, колкото и добре да кара, тъй като просто не побеждава. С този проблем се сблъска и моя син – Кени Робъртс-младши (световен шампион за 2000 г.). Той се адаптира впечатляващо добре към мотоциклетите от MotoGP, имайки предвид, че предишните пет години е карал такива от клас Супербайк. Няма спор, че е надарен от Господ с талант, но в MotoGP трябва да уцелиш точното време и правилния байк, за да те забележат. Пример за това е Трой Бейлис – невероятно талантлив пилот, но дойде в MotoGP в лош за него момент.”
Майкъл Дуън (Австралия, световен шампион за 1994-1998 г.): „Постижението на това хлапе е наистина забележително! Адаптацията му към мотоциклетите в „Кралския” клас бе кратка, а според мен колкото е по-кратка, толкова по-добре. Добрите пилоти са добри навсякъде. Той е способен и това е по-важно, отколкото годините. Аз спечелих първата си титла на 28 г., така че той има още време пред себе си. Напоследък на американските пилоти им липсва постоянство, така че надеждата ми е Бен да промени това.”
Еди Лоусън (САЩ, световен шампион за 1984, 1986, 1988, 1989 г.): „Първата година на най-високото ниво винаги е най-трудната. Аз постоянно завършвах осми или девети. Честно казано, през първата половина на дебютния си сезон не мислех, че ще успея да се адаптирам. На втората нещата обаче се оправиха и всичко си дойде на мястото. Трите стъпки, които той направи – АМА супербайк, Световния шампионат Супербайк и MotoGP са сравнително по-малки, в сравнение с тези, които са направили повечето от останалите пилоти в „Кралския” клас, но това според мен е в негова полза. Четирите години срещу Мат Младин тук в САЩ го изградиха и мотивираха, така че сега той е един опитен, мислещ и борбен пилот. Впечатлен съм от това, което прави този сезон, но определено ще видим още много от него. Увереността му ще продължи да нараства и с нетърпение очаквам да го видя на Лагуна Сека.”
Уейн Рейни (САЩ, световен шампион за 1990-1992 г.): „Не съм изненадан от успеха му, но да си призная ми се искаше да се представя малко по-добре. Не ме разбирайте погрешно – в MotoGP не е никак леко, така че с напредване на сезона той става все по-добър. С начина, по който спечели титлата в шампионата в клас Супербайк той предизвика голямо оживление в САЩ, но сега трябва да се въоръжи с търпение. По мое време бе много по-трудно да преминем от четиритактовите модифицирани за състезания серийни мотоциклети на двутактовите 500-кубикови байкове. Той остави комфорта да живее в родината си в преследване на своята мечта, но друг път за нейното постигане няма. Няма причина, която да ме кара да мисля, че това хлапе няма да спечели световната титла в MotoGP. Все пак той е най-голямата ни надежда!”
Кевин Шванц (САЩ, световен шампион за 1993 г.): „Той се представя отлично. Наблюдавам неговото възмъжаване и израстване като личност и като пилот, и съм удовлетворен от видяното през годините. Бен има уникален подход, който му помага да постига целите си. Когато по-опитен пилот го победи на пистата, той си взима поука от това и след това се завръща още по-силен, концентриран и решен да постигне своята цел. В САЩ с това се сблъска Мат Младин, в световния шампионат по Супербайк потърпевш бе Нориюки Хага, а сега изглежда че тази участ сполетява и Колин Едуардс. Бен е изключително отдаден на своята кариера и в това отношение много прилича на Трой Бейлис. Сега мотоциклетите са много по-близки като характеристики, отколкото в миналото и всичко се свежда до това кой пилот се намира във върхова физическа форма, кой е най-съобразителен на пистата и кой кара по-чисто. Ако събере тези три елемента в едно, то той ще е един от лидерите в световния шампионат.”
Найден Неделчев