Италианският производител Moto Guzzi зарадва почитателите си през 2008 г. с възраждането на един от класическите си модели от 70-те години на миналия век – V7. Ретро-байкът, освен че е наследил седемдесетарския дизайн, се е сдобил и с характерния V2 двигател с въздушно охлаждане и надлъжно разположение. Агрегатът е пряк наследник на 500-кубиковия V2, продукт на небеизвестния инженер от Moto Guzzi – Лино Тонти. Сполучливият мотор се е подвизавал в модела от края на 70-те години – V50. Интересно решение на италианската компания е да го използва при новото поколение на V7. Освен че е нараснал до 750 куб. см, друго почти нищо не се е променило по двигателя.
Моделът V7 от 2008 г. трябваше да възвърне позициите на компанията сред лидерите в производството на ретро мотоциклети и да се конкурира успешно с преките си противници Triumph Bonneville и Kawasaki W800. Две са основните причини, поради които това не се случи. Първо дилърите на компанията не са често срещано явление, дори и в по-цивилизовани държави от нашата. Потребителите просто не са запознати с марката, а дори и да са, обикновено няма къде наблизо да видят, тестват и евентуално да се сдобият с такъв мотоциклет. Втората причина е, че на V7 му липсва достатъчно мощност – 750-кубиковият двигател е лек, компактен, надежден и икономичен, но 42 к.с. съвсем не са достатъчни. Дори и на начинаещите мотоциклетисти.
Да има не е като да няма
Именно с втората причина са се заели сериозно от компанията и при новия V7 има голямо подобрение в тази насока. Благодарение на новите глави на цилиндрите, буталата и обновения дизайн на охладителните ребра, двигателят вече разполага с 12 процента повече мощност (50 к.с.) и с внушителен максимален въртящ момент при много ниски обороти – 60 Нм още при 2800 об/мин. Оптималната работа на двигателя се е отразила благотворно и на разхода на гориво. V7 винаги е разполагал с икономичен двигател, но подобренията за 2012 г. са донесли допълнителни 10% икономия на бензина, за да достигне машината отличните 3.7 л/100 км. Като прибавим и сериозното количество гориво, което побира резервоарът – 22 л, се вижда, че мотоциклетът е в състояние да мине над 500 км без презареждане. Показател, на който могат да завидят доста туринг-машини.
Шасито на Moto Guzzi V7 е непроменено спрямо модела от 2008 г. Това не е случайно. Мотоциклетът тежи едва 200 кг с всички флуиди и пълен резервоар. За сравнение – Triumph Bonneville е с над 30 кг отгоре. С теглото всичко е наред, но не така стоят нещата при окачването. Има какво да се желае още, особено при амортисьорите. Нормалната градска или извънградска езда не представлява проблем и е доста комфортна и адекватна, но при по-агресивно каране по завои, окачването не реагира добре и прави овладяването на мотоциклета сложна задача. Вероятно от Moto Guzzi са преценили, че повечето потенциални ездачи на V7 никога не биха го управлявали агресивно и на ръба на възможностите му.
Маневрен и пъргав
За сметка на недотам перфектното окачване, управлението е безупречно – спокойно и уверено при ниска скорост и стабилно при висока. Ниското тегло на мотора спомага много за маневреността, въпреки че геометрията на предницата е доста консервативна. Като цяло изключително подходящ мотоциклет за начинаещи мотористи, но при правилна употреба може да предложи доста приятни емоции и на опитни ездачи. Височината на седалката е средна и съответно много ниски хора не биха се чувствали комфортно върху нея. Разположението обаче позволява удобство за доста високи ездачи, въпреки че предвид компактните размери на V7, те най-вероятно не биха се харесали как изглеждат върху него.
За цялостното усещане при ездата на Moto Guzzi V7 спомага много двигателят. Пъргав и отзивчив, моторът предлага в излишък с типичния V2 характер. Не липсва и специфичният звук, разбира се. Широкият диапазон, в който въртящият момент е налице, прави карането изключително приятно, а честата смяна на предавки – абсолютно излишна. На практика може да превключите на 4-та или 5-та скорост и да изминете стотици километри, без да докосвате отново лоста за смяна. При завъртане на лявата ръкохватка, дори и на висока предавка, мотоциклетът реагира с готовност и без проблеми може да се извърши изпреварване или друга маневра, изискваща по-висока скорост. Ако сте свикнали на 4-цилиндровата си редова пистарка, това определено не е вашия мотор – V7 се "задъхва" над 6000 об/мин и става муден и неотзивчив. Да не говорим, че този нетипичен режим на работа му причинява и сериозни вибрации.
V-twin двигателят е със специфичен характер и ниска маса – две огромни предимства пред основните конкуренти на модела, снабдени с двуцилиндрови паралелни агрегати. Но безспорно най-силният коз на Moto Guzzi V7 e визията. Мотоциклетът е сред най-добре изглеждащите представители на индустрията и то не само в своя клас. Пословичното италианско внимание към детайла е съчетано с хармоничен и балансиран цялостен дизайн с ясна носталгична заявка към 70-те години… Красота и изящество. Добрата новина е, че V7 разполага и с три модификации, пречупващи гореспоменатия класически дизайн през призмата на три от най-популярните жанрове мотоциклети през 70-те – градски байк, кафе рейсър и състезателен.
V7 Special – "Елегантният"
Това е, ако може така да я наречем, базовата версия, върху която се градят другите две. Разполага със сравнително високо кормило, удобна седалка за двама, колела със спици, както и възможност за монтаж на ветрово стъкло, дисаги, топ кейс и други благини, които биха били полезни за дълъг път. Според нас, това е и най-красивата модификация, основно заради изключителните цветови решения, в които се предлага – червено/бяло и жълто/черно.
V7 Stone – "Лошото момче"
Stone е типичният мотор от класическите американски филми от 70-те, с който главният герой си тръгва от бара, след като току-що е пребил с щека за билярд четирима здравеняци. Технически не се различава от Special версията, но се предлага в два класически цвята – черен мат и бял металик. Единствената разлика всъщност са алуминиевите колела, които малко развалят класическия изглед, но му придават още "по-зъл" вид.
V7 Racer – "Спортистът"
Въпреки че не разполага с инженерни промени, които в действителност да го направят по-спортен от Special и Stone, тази модификация изглежда наистина състезателно. И то в духа на състезателните мотоциклети от 70-те – ниски ръкохватки за съответно по-спортна позиция на ездача, хромиран резервоар, малък аеродинамичен спойлер над фара със състезателен номер на него, табелки с номер на опашката, капак вместо задна седалка, липса на стъпенки за пасажер… Всичко е точно както трябва да бъде при ретро-рейсинг машина. Червената рама му придава още по-характерен и впечатляващ външен вид.
Технически характеристики
ДВИГАТЕЛ
ДВИГАТЕЛ: 2-цилиндров, 4-тактов, V-twin, 90 градуса между цилиндрите, въздушно охлаждане, разположен надлъжно
РАБОТЕН ОБЕМ: 744 куб. см.
МАКС. МОЩНОСТ: 37 кВ (50 к.с.) при 6200 об/мин
МАКС. ВЪРТЯЩ МОМЕНТ: 60 Нм при 2800 об/мин
ГОРИВНА СИСТЕМА: Eлектронно впръскване
СТАРТЕР: Електрически
ТРАНСМИСИЯ
ТРАНСМИСИЯ: 5-степенна предавателна кутия, главно предаване – кардан
РАМА И ОКАЧВАНЕ
РАМА: стоманена, тръбна
ОКАЧВАНЕ
ОТПРЕД: телексопична хидравлична вилка, диам. 40 мм, ход 130 мм
ОТЗАД: алуминиево рамо, два амортисьора, ход 118 мм
КОЛЕЛА И СПИРАЧКИ
СПИРАЧКИ
ОТПРЕД: стоманен диска с диам. 320 мм, 4-бутални апарати Brembo
ОТЗАД: Стоманен диск с диам. 260 мм, 2-бутален апарат
ГУМИ
ОТПРЕД: 100/90ZR18
ОТЗАД: 130/80ZR17
РАЗМЕРИ, мм
ДЪЛЖИНА: 2185
ШИРОЧИНА: 800
ВИСОЧИНА: 1115
МЕЖДУОСИЕ: 1448
ПРОСВЕТ: 182
ВИСОЧИНА НА СЕДАЛКАТА: 805 мм
Суха МАСА: 182 кг
ОБЕМ НА РЕЗЕРВОАРА: 22 л
Автор: Тони Димитров