С тези няколко думи може да опишем срещата, проведена и организирана от „Ретро мото-вело класик клуб Балкан“. Само по себе си едно пътуване до Рилския манастир винаги е цел, която си заслужава. Не знам как е с вас, но аз винаги съм се чувствал там по-човек, въпреки всичките ни национални недостатъци. Нещо повече, в главата ми напират други ценности, които държат самочувствието ми над летвата, маркирала средното ниво гордост. Друг е въпросът, че тези ценности са повече в областта на спорта – Гришо и Цвети в тениса, Ачи, Мартин и Майки в мото-спорта, Петьо Стойчев в маратонското плуване… Няма да пропусна и ученолюбивите младежи, които въпреки “грижите” на държавата печелят световни титли и олимпиади по математика и физика, но…това по-скоро са изключения от правилото. Ката цяло народът ни е сред най-намусените, намръщените, недоволните и… най-търпеливите на планетата. Какво да се прави? В природата винаги има баланс – имаме най-красивата страна на света, не е редно и българите като нация да сме за пример. В добрия смисъл. Иначе с лошия пример отдавна сме станали световно-известни. Но стига разсъждения. Да не разваляме чудния уикенд, който си устроихме в подножието на Рила. Как стигнахме дотам? Естествено с мотоциклети, но… беше сякаш във времето, преди да се родим. Както е било преди 40-50 години.
Хронологията
Събитието нарекохме “Поход и сбирка на ретро и класически мотоциклети “Рилски манастир 2012-та”. На девети и десети юни живописната колона от мъже, жени и деца, накачили се върху екзотичните ретро-машини потегли в стройна и добре организирана група от София.
Събота, 09.06.2012
11:30
Групата се събра, подреди, наприказва и потегли колонно по маршрута с. Бистрица – с. Железница – с. Ковачевци – с. Поповяне – гр. Дупница – с.Кочериново – гр. Рила – Рилски манастир– къмпинг „Зодиак“. По пътя към нас се присъединиха мото-любители и от други населени места. Извадихме късмет – случи ни се от всичко – жега, дъжд, мъгла, дори и градушка. Изминахме сто и тридесет километровото разстояние за пет часа. Пътуването се проточи. И не поради технически проблеми или неизправност на някой мотор-ветеран, както много вече са си помислили. до крайния пункт не пропуснахме нито едно „капанче“, чешмичка или красива гледка по пътя.
17:00
Почти всички участници се събрахме на къмпинг „Зодиак“, който се намира на два километра над Рилския манастир. Всичко бе готово, но проливният дъжд и градушката отложиха обявения начален час за старт на ретро-партито. Но планината се оказа благосклонна– дъждът спря, небето се разведри, показа се и слънце и се започна купон – барбекю; навсякъде весели хора; приятелски разговори за пътешествия и ретро-машини, изоставени и забравени в селски плевни…
22:00
Часът на истината. Започва представянето на отделните машини. А публиката, сред която присъстваха хора, пропътували по повече от 400 км, чак от Русе, имаше тежката задача да определи най-добрите. Много мотоциклети, собствениците на които гордо показват, как не са скъпили сили и средства… В крайна сметка наградените са само за двама – първия и неговия подгласник. Сред жестока конкуренция на първо место заслужено се изправи Александър Колев с перфектно реставрирана шест цилиндрова Хонда CBX – собственост на Симеон Ф. от София. Втори се класираха Борислав Велков от Дупница и неговото AWO 425T от 1956г. То бе възстановено прецизно до най-малкия детайл. Наложи се да дадем и утешителни награди. С тях се окичиха братята Йовко и Рашо Тодорови и техния красив ИШ 56 с кош. Красимир Недялков също бе “потупан по рамото” за неговия отлично поддържан MZ ES 175/1 от 1960 г.
02:30 след полунощ
Веселбата постепенно утихна и се пръснахме за заслужена почивка.
Неделя, 10.06.2012
09:00
Приятен момент след тежкия купон. Разнася се ухание на прясно изпечени мекици, а купите с овче кисело мляко съперничат по цвят на преспите, високо над нас. Почти всички сме будни, хапваме и след това невероятно удоволствие, се отправяме на дълга разходка из Светата обител. Групата се раздели на две – част от хората потеглиха към вкъщи, докато по-жадните за приключения поехме към Рибните езера. Пътят нагоре бе тежък и изпълнен с изпитания за водачите и техните любими машини. Но пък гледката, която се разкри от върха, си заслужаваше усилията отвсякъде. След тази авантюра си взехме довиждане с планината и всеки се запъти към къщи.
19:00
Ретро-походът завърши, когато и последният моторист се прибра по живо – по здраво. И още не отшумели емоциите от приятно изкарания уикенд, започнахме да градим нови планове. От хубавото не можеш да се дърпаш. А как иначе да наречеш невероятната амалгама от усмихнати приятели и съмишленици, любимите ретро-машини, приказната природа на Рила и нагледния пример, че България не е от вчера. Манастирът е сериозно доказателство, че един народ оцелява единствено, когато не обръща гръб на духовното, колкото и примамливо да е материалното.
Автор: Ивайло Спасов
Снимки: Автора