Имало едно време (да кажем 1985 г.) една японска компания, която произвеждала мотоциклети. Е, произвеждала и други неща, но те не са важни за нашата история. Компанията се казвала Yamaha. Шефовете й много искали да създадат нещо страховито. Понеже за момента било трудно да направят триглав змей горянин, който изяжда по три моми и десет златни ябълки месечно, те (шефовете) решили да се задоволят с проектирането на страховит мотоциклет. За целта наели един от най-добрите дизайнери на зверски возила на две колела по това време, англичанина Джон Рийд. И той без колебание се заел с нелеката задача.

 

Не минало много време и на бял свят се появил мечтаният от Yamaha мотоциклет. V-Max бил тежък, мощен круизър, с лош нрав и респектиращ външен вид. Дори журналистите толкова се уплашили от него, че веднага редица престижни печатни издания го обявили за мотоциклет на годината. И така, производители, журналисти и почитатели яли, пили и се веселили следващите… 22 години. Точно толкова време Yamaha V-Max се произвежда почти без никаква промяна – уникално постижение, с което едва ли друг мотоциклет може да се похвали. V-Max не е перфектния мотор. Има някои "леки" недостатъци, като недотам добрите спирачки и проблеми с маневреността, породени от специфичната геометрия на предницата и сериозното тегло. Това обаче са незначителни подробности за армията от почитатели на модела.

Нови висоти
След толкова години на производство, през 2008 г. от Yamaha решиха, че е време да обновят генерално V-Max и да го осъвременят в крак с новите технологии. Напълно промененият мотоциклет получи още по-страховит дизайн, пораснал двигател, чудовищна мощност, отлични спирачки (алилуя), инжекцион и т.н. и т.н. Освен това наименованието също е ново – предишното V-Max е заменено от още по-внушителното VMAX.

 

Въпреки всички новости, дизайнерите на Yamaha успяха да запазят характерните черти на оригиналния мотоциклет и да ги внедрят успешно в новия, съхранявайки духа на V-Max. Типичната "мускулеста" стойка, масивните, хромирани въздуховоди, хромираните капаци под седалката, двата мощни ауспуха, карданната предавка – всичко е налице, за да запази моделът досегашните си почитатели, а и да спечели много нови. Особено силно впечатление правят въздуховодите и ауспусите, които са като огромни оръдия, готови всеки момент да стрелят. Комплексната форма на фара също е силен визуален елемент, който въпреки модерния си вид, носи усещане за класическия кръгъл фар на V-Max. Седалката изглежда внушително и осигурява доста комфорт за водача и не толкова за пасажера.
Бъдещето ще покаже дали VMAX ще се запази непроменен, колкото предшественика си, но засега от Yamaha се придържат към доказалата се концепция и всяка нова версия търпи само леки козметични и технологични промени. Не прави изключение и моделът за 2012 г.

 

Колкото повече, толкова повече
4 цилиндъра, V-образен (65°), DOHC, 16 клапана, течно охлаждане – няма как японците да изневерят на един от най-ключовите елементи от оригинала. Приликите обаче свършват дотук. Двигателят на VMAX вече е 1679 куб. см. (1197 при V-Max), a мощността му 130 кВт (174 к.с.) може да засрами доста от спортните мотоциклети. Интересен подход са използвали японските инженери при управлението на клапаните – съчетание от верижно и зъбно предаване. Смукателните клапани се задвижват от верижен механизъм, а изпускателните от система от зъбни колела. По този начин главите на цилиндрите са със значително по-компактни размери и влияят на целия агрегат. От своя страна компактният двигател е позволил много по-добра интеграция в рамата и съответно по-нисък център на тежестта на мотоциклета. Разположеният под седалката горивен резервоар също спомага значително за снишаване центъра на тежестта. Излишно е да споменаваме колко важен фактор е това за оптималното поведение на машината, особено в завой.

За разлика от класическия модел и неговите карбуратори, новият е оборудван с комплексна система за директно впръскване на горивото, а за цялостното управление на двигателя се грижи ECU модул. Освен че отговаря за процесите на впръскване на горивото и запалването, в модула са интегрирани и YCC-I и YCC-T системите на Yamaha за оптимизиране работата на двигателя.

YCC-I или Yamaha Chip Controlled Intake контролира пряко дължината на всмукателните колектори. Електромотор превключва колекторите между две положения – 150 мм дължина при ниски и средни обороти и 54 мм при високи обороти (над 6650 об/мин). По този начин двигателят разполага с най-доброто от два свята – солиден въртящ момент и мощност при ниски обороти и повишена пикова мощност при високи обороти. YCC-I превключва между двете положения само за 0,3 сек.

Другата електронна гордост на VMAX е YCC-T или Yamaha Chip Controlled Throttle. Системата осигурява плавен и сигурен контрол над входящия въздух чрез сензори за положението на дроселовите клапи и електронно fly-by-wire управление. Освен че допринася за перфектно усещане за контрол при завъртане на ръкохватката за газта, системата позволява и прецизно боравене с чудовищния въртящ момент и предотвратява поднасяне на задната гума при наклонен в завой мотор.

AIS системата пък се грижи за намаляване на вредните емисии на мощния агрегат – тя впръсква чист въздух в камера в ауспуха за пълното доизгаряне на евентуално неизгоряло гориво. Изпускателната система следва сложната схема 4 в 1 в 2 в 4 и освен че изглежда страхотно, тя е и изключително ефективна, както по отношение на пърформънса, така и в екологично отношение. Освен споменатата AIS система и ефективния катализатор, ауспухът е оборудван и с небезизвестната EXUP (Exhaust Ultimate Power) клапа, патентована от Yamaha, която регулира потока от изгорели газове в зависимост от оборотите на двигателя.

Спри, не си отивай!
Олекотената алуминиева рама е сериозно подобрение спрямо оригинала. Изключително здрава и устойчива на усукване, тя дава стабилност на мотоциклета и спомага като цяло за отличната маневреност. Една от основните причини за недотам доброто поведение на пътя на оригиналния V-Max беше сравнително мекото предно окачване без възможност за регулиране. При новия модел е коригирана и тази неправда. Окачването е в крак с последните тенденции при спортните мотоциклети и е напълно регулируемо както отпред, така и отзад. Това дава големи възможности за настройване на поведението на мотора в зависимост от предпочитанията и стила на каране на конкретния моторист.

След две десетилетия неумение на V-Max да спира, инженерите на Yamaha все пак са решили да направят нещо по въпроса. И то какво – моделът е оборудван със спирачки, които биха могли да се нарекат произведение на изкуството. Хидравлични Brembo апарати и на предното, и на задното колело, като отпред са 6-бутални с 320 мм фигурални дискове, а отзад еднобутален апарат с 298 мм диск. Като прибавим и последно поколение ABS, подобен на този, използван при туръра FJR1300, почитателите на VMAX определено вече няма да се притесняват, че от 200 до 0 км/ч, ще им е нужен половин километър за спиране.

Технически характеристики
Двигател
Тип: V4, течно охлаждане, 4-тактов, DOHC, 4-клапана.
Работен обем:  1,679 куб. см
Макс. мощност: 147.2 кВт (200 к.с.) @ 9000 об/мин
Макс. въртящ момент: 166.8 Нм @ 6500 об/мин
Диаметър и ход на буталото: 90.0 мм x 66.0 мм
Степен на сгъстяване: 11.3 : 1
Горивна система: електронно впръскване на горивото
Стартер: електрически

Трансмисия
Главно предаване: кардан
Предавателна кутия: 5-степенна
Съединител: многодисков в маслена баня

Рама:
алуминиева

Окачване
Отпред: телескопична вилка, Ø 52 мм, ход 120 мм
Отзад: шарнир, единичен амортисьор с ход 110 мм (link suspension), Monoshock
Колела & спирачки
Отпред: 120/70 R18M/C (59V)
Отзад: 200/50 R18M/C (76V)
Отпред: двоен диск, Ø 320 мм, 6-бутални апарати
Отзад:  единичен диск, Ø 298 мм

Размери, мм
Дължина: 2395 мм
Широчина: 820 мм
Височина:  1190 мм
Междуосие: 1700 мм
Пътен просвет : 140 мм
Височина на седалката: 775 мм
Собствена маса: 310 кг
Обем на резервоара 15 л

Автор: Тони Димитров
Снимки: Yamaha

Moto Club

No comments so far.

Be first to leave comment below.

Your email address will not be published. Required fields are marked *