Те са любимците на руския премиер Владимир Путин. Тях ги благославя лично Негово Светейшество Московския и на цяла Русия патриарх Кирил, щом тръгнат на път. Те са вярващи, заложили са на идеите на православието, патриотизма, честта и достойнството. Но преди всичко, са мотоциклетисти. Става дума за мотоклуб „Night Wolves” или „Нощните вълци”. Заедно с шефа на клуба – Александър Залдостанов „Хирурга”, те бяха на гости на българските си колеги на мотосъбора в Килифарево. Не е случайно, защото освен в Русия и у нас, „Нощните вълци” имат последователи в Белорусия, Украйна, Латвия, Македония, Сърбия, Босна и Херцоговина, Германия и Швеция.
Президентът на българските „Нощни вълци” Анатолий Милчев ни срещна с Хирурга. Саша изглеждаше доста уморен. Над 3000 км са изминали от Русия до България той и неговите хора. А тук ходиха до Плевен, да поднесат венци на мавзолея, във Велико Търново разгледаха крепостта Царевец и църквата „Св. 40 мъченици", поднесоха венци и цветя пред паметника „Майка България", качиха се до връх Шипка. Толя, както Хирурга нарича българския си колега, му поръчва салата, пържола и минерална вода, защото след всичко това Саша е огладнял като истински вълк. Докато дойде поръчката, го питам защо му викат Хирурга?
– Защото по професия съм лекар, хирург. Но освен хора, „оперирам” и мотори. Първото е професия, второто – страст. Много обичам мотоциклетната техника.
– Разкажи ми накратко за „Нощни вълци”. Кога е създаден клубът, колко хора сте, с какво се занимавате?
– Клубът е основан на 31 май 1989 г. Имаме 55 регионални клуба в Русия и Европа и над 5000 членове. Не без гордост, мога да кажа, че „Нощни вълци” са основоположниците на мотоциклетната култура в Русия. Особено в първите години ние бяхме представата за бунтарското начало. Тогава дори не бяхме регистрирани, защото по онова време това не беше възможно. Но за нас мотоциклетът е символ на нашата свобода, наша емблема. Нашите принципи са патриотизъм, православие, славянство, вярност и чест. Стремим се да пазим традициите и историята. За 22-годишното си съществуване успяхме да съхраним своето лице и независимост. При нас категорично са забранени алкохолизма и употребата на наркотици. Почти всички спортуваме и дори на определени периоди покриваме специални нормативи.
Хирурга разтваря униформеното си елече „Нощни вълци”, което прилича на кожена броня и изважда дипляна за предстоящото байк-шоу в Севастопол на 15 и 16 юли, както и за техния байк-център „Sexton”. Байк-шоуто е най-известния купон на „Нощни вълци” и всяка година събира десетки хиляди моторджии. Искам да ми разкаже малко повече за тях.
– Още през 1992 г. с участието на „Нощни вълци” започна изграждането на рок-клуб с името „Sexton” (от англ. гробар). През 1995 г. направихме първото байк-шоу. И така се започна. Правим го всяка година и сега идват между 30 и 50 хиляди моторджии от цял свят. Когато открихме през 1999 г. байк-центъра в Москва, в него направихме и новия клуб „Sexton”. Байк-центъра построихме „на мускули”, но стана страхотно култово място. В него са свирили Ramstein и други яки рок банди. Идвал е и Владимир Путин. Всъщност 1995 г. беше ключова за „Нощните вълци”, защото тогава клубът се регистрира официално. Създадохме мото-работилницата „Wolf Engineering”, собствен тату-център, колекция за мотоциклетни екипи и спортни дрехи „Wolf wear”, които са популярни по целия свят. Сами си организираме шоу-програмите с музикална, пиротехническа и лазерна техника. Имаме и състезателен отбор „Wolf racing”, който участва в офроуд-състезания, ендуро, рали-рейдове.
– Доколкото знам, имате собствена разработка на мотоциклет на базата на Урал?
– Това беше и целта на „Wolf Engineering” – клубът да има и собствен мотоциклет. Нарекохме го Волк (вълк), а после и Волк 2 с кош. Конструкторските решения и дизайнът са наша разработка. Тестовете минаха успешно. Показахме Волк през 1999 г. на международната изложба „Мотоциклети и скутери” и бе приет много добре. Планирахме серийно производство в Ибритския мотозавод, където се прави Урал. Волк стана марка на 2000 г. и цената му бе някъде около 3000 долара. Собственикът на завода обаче замина за Грузия и не можахме да контролираме производството. Разграбиха целия завод. Остана един малък цех, където се произвеждат малко бройки Урал за САЩ, Австрия и Швейцария. Сега търсим нови възможности да произвеждаме Волк в завода в Брянск. Все едно, твърдо съм решил, че Волк ще се произвежда, каквито и трудности да има.
– Колко мотоциклета имаш?
– О, много са! Казах ти, че това е моята страст. Сам ги поддържам и ако трябва, ги реставрирам. Имам например всички модели на руските ИЖ. Освен това: тунингован Harley-Davidson, Yamaha V-MAX, Honda X4, Triumph 750, BMW. Естествено и два Урал Волк с обем на двигателя 1000 куб. см и мощност 67 к.с.
– В Русия зимата е дълга и студена. Май малко време ви остава за каране.
– Нищо подобно. Ние не караме мотоциклети, само когато по улиците има лед. Дори и през зимата не слизаме от моторите. Затова си има подходящи екипи. Саша Хирурга вече е прегладнял. Оставям го да се справя с пържолата, а той още веднъж ми напомня за байк-шоуто в Севастопол, като обещава, че за българските моторджии ще има отделен лагер.