Една паметна плоча с лика на един велик човек – з.м.с Йордан Топлодолски събра автомобилни и мотоциклетни състезатели от различни поколения. Мястото на срещата – Национална спортна академия „Васил Левски“. Поводът – 100-годишнината от рождението на човека, основател на сектор „Автомобилен и мотоциклетен спорт“ в Академията.


На събитието присъстваха много гости. Сред тях бяха синът на Йордан Топлодолски – Илиян, навигаторът и негов наследник като ръководител на сектора доц. Владимир Илиев, ректорът на НСА проф. Красимир Петков, сегашният ръководител на „Автомобилен и мотоциклетен спорт“ в академията доц. Димитър Илиев. Сред бившите възпитаници бе и най-успешният български състезател по мотокрос Димитър Рангелов, Пламен Веселинов, Румен Давидков и много бивши автомобилни състезатели, минали през специалността, както и настоящи студенти.

Бившият навигатор на Йордан Топлодолски – Владимир Илиев, представи чрез слайдове и фотоси богатият спортен път на пилота. Той започва с колоезденето, мотоциклетизма, автомобилния спорт и финишира на преподавателската катедра в НСА.
Йордан Топлодолски е роден в село Горна Козница, Кюстендилско през 1924 г. Едва 14-годишен, през 1938 г. заминава за София, което предопределя неговата бъдеща съдба. Работи като зидар, хлебар, продава зеленчуци. Но важна стъпка в спорта е времето, когато Данчо става чирак в колоездачната работилница на тогавашния шампион по този спорт Иван Божилов.

Бай Ванчо си купува мотоциклет и чиракът му има голям мерак да се научи да го кара. Божилов му предоставя двуколесната машина не само да кара, но и да пътува с нея до Горна Козница. Помага след това на Топлодолски да завърши и образованието си. През 1946 г. той завършва с отличен успех въздушно-техническото училище.
Първият старт на Йордан Топлодолски с мотоциклет и през 1940 г. на игрище „Юнак“. Той се състезава тогава заедно с легендарния Димитър Соколов и някои от останалите изтъкнати мотоциклетисти на предвоенна България. Така започва мотоциклетната му кариера.

През 1946 г. в София се провежда първата пистова мотоциклетна надпревара след войната. Йордан стартира като член на отбора на „Народния съюз за спорт и техника“ и се класира на трето място в клас 125 куб.см. Ръководството на съюза оценява неговия силно изразен спортен талант и му поверява нова състезателна машина NSU, с която през сезона 1947 – 1948 г. той става шампион на писта. Кара обаче и мотокрос, и дъртрак (спидуей). № 3 става един от най-популярните. Той е свързан с рождената дата на Йордан Топлодолски.

На шосе основен конкурент на Топлодолски е Кирил Николов. И двамата обаче остават приятели до живот. Данчо държи рекордите за средна скорост от 157,205 км/ч. на състезанието от София до Ихтиман и до Пловдив със средна скорост 150,617 км/ч. Постига го с мотоциклет Triumph 650 куб. см. През 1950 г. отново е с рекорд – 176 км/ч на един километър с летящ старт.
По време на дългата си кариера като мотоциклетен пилот, Топлодолски е в националния отбор на България. Участва в редица международни състезания, заедно с Илия Чубриков, Димитър Василев, Тодор Гигов, Илия Сотиров, Георги Янакиев и др. Състезава се на две колела до 1961 г.

Въпреки че се състезава, Топлодолски е и треньор по мотоциклетизъм и то на националния отбор. Така 10 години съвместява тази дейност на трасетата.
Същевременно, Топлодолски завършва ВИФ „Георги Димитров“ (сега НСА), а през 1958 г. става преподавател в сектор „Авто-мото“. Това спомагателно звено във ВИФ е имало за цел кадрите на Института да придобият права за управление на автомобил и мотоциклет. И то безплатно! Тогава ръководството на ВИФ далновидно е преценило, че ще са необходими за бъдещата им работа като треньори и спортни специалисти.
Първите учебни превозни средства са били един кабриолет Skoda Felicia и камион ГАЗ. За първи преподавател е назначен змс Йордан Топлодолски, изпълняващ през този период длъжността държавен треньор по мотоциклетизъм. С организаторският си и педагогически опит той сформира треньорска школа, която през 1962 г. се преобразува в специалност „Треньор по мотоциклетен спорт”.

Като ръководител на сектора Топлодолски остава повече от три десетилетия. Той е обучил повечето от най-големите имане в мотоцилетния и автомобилен спорт у нас. Продължава да работи там и след пенсионирането си, до 1995 г. вече като хоноруван преподавател.
Както повечето български състезатели в моторните спортове тогава, Йордан Топлодолски се прехвърля от 2 на 4 колела. Като автомобилен пилот започва със споменатата Felicia. После, през годините сменя различни автомобили: Волга ГАЗ-21, Москвич 403 и 412, Fiat 850 Sport Coupe, Alfa-Romeo, Renault 10, Renault 12 Gordini u дp. През 1967-1969 г. с навигатора си Димитър Альоков и направеният в България автомобил Пирин-Fiat 850 Sport Coupe постигат доста големи успехи.

Йордан Топлодолски е в националния отбор по автомобилизъм. Победите му на волана също са впечатляващи. Става два пъти става Балкански шампион с Булгаррено 8.
Следват големите успехи, включително и международни, когато Топлодолски и младият му навигатор и негов възпитаник Владимир Илиев сядат в Renault 12 Gordini. На рали „Руска зима“ през 1973 г. стават първи и с 94 са фаворити и носители на специалната купа „Мир и дружба“. През същата година Топлодолски става четвърти в своя клас в европейския шампионат, както и единственият българин, който се класира в топ 10 на Европа. Триумфират в рали Кипър и други международни състезания.

Въпреки успехите си, Данчо Топлодолски не изоставя преподавателската си дейност. Продължава да подготвя елитни състезатели на две и четири колела. Автор и съавтор е и на повече от 40 книги по автомобилизъм. Дори Владо Илиев твърди, че в името на обучението на своите студенти, Топлодолски е жертвал кариерата си на състезател.
И има нещо вярно! Но никога Йордан Топлодолски не жертва приятелството, човечността, скромността, уважението, любовта към студентите, колегите, съперниците… Към хората.