Интервю с инж. Стефан Златарев, специалист по пътнотранспортна безопасност, консултант по разработване и внедряване на системи за управление на риска от пътнотранспортни произшествия (ПТП) по време на работа, одитор на системи за управление на безопасността на движение по пътищата (БДП), разработени в съответствие със стандарт ISO 39001:2012
- Г-н Златарев, ежегодно пътнотранспортният травматизъм стои на дневен ред пред управляващите, но независимо, че е приета Националната стратегия за подобряване безопасността на движението по пътищата на Република България за периода 2011 – 2020 г. и такава за следващ десет годишен период, не се виждат реални подобрения. Моля, за Вашият коментар.
Националните стратегии за безопасност на движението по пътищата са израз на политическа политическата ангажираност на правителството за европейското развитие на България и е част от Стратегията за национална сигурност на Република България.
Стратегиите се вписват в контекста на развитието на европейските политики в областта на безопасността на движението и обявеното от ООН „Десетилетие за активни действия за безопасност на движението по пътищата.
Изпълнението на тази стратегия ще гарантира правата, свободите, сигурността и благосъстоянието на гражданина и обществото, ще запази суверенитета, териториалната цялост на страната и единството на нацията, ще защити конституционно установения ред и демократичните ценности и ще предпази населението и критичната инфраструктура при кризи, бедствия, аварии, катастрофи и други рискове и заплахи.
За голямо съжаление целта, която е поставена в Националната стратегия за транспортна безопасност, да се намалят жертвите от ПТП с 50 % спряма началната година на десетилетието, не може да се постигне поради редица несъответствия при изпълнението и.
Много „специалисти“ с различни подбуди – материални, „вижте ме колко много разбирам“ не могат да разберат, че има голяма разлика в изразите : „Пътна безопасност“ и „Безопасност на движение по пътищата“.
Πътнaта бeзoпacнocт е въздeйcтвиeтo нa пътя и пътнитe ycлoвия нa пътнотранспортната система, а Бeзoпacнocт нa движeниe по пътищата oбxвaщa влияниeтo нa вcичĸи acпeĸти нa cиcтeмaтa „чoвeĸ – aвтoмoбил – път – cpeдa“.

Пътната безопасност включва следните основни компоненти, влияниеще върху транспортната аварийност:
- Πpeдocтaвянe нa виcoĸa пpoпycĸaтeлнa cпocoбнocт и минимaлни тpaнcпopтни зaгyби
- Гapaнтиpaнe нa нeoбxoдимaтa пътнa бeзoпacнocт
- Ocигypявaнe ĸoмфopтa нa пътyвaнe.
Безопасността на движение по пътищата е система съставена от няколко елемента и именно поради това се нарича „система“. Кои са тези елементи и фактори. В научната среда се използва изразът ЧАПС или преведено – Човек – Автомобил – Път – Среда.
Всеки един от тези елементи има своята положителна или отрицателна роля върху системата за БДП, но самостоятелно елементите не оказват влияние върху транспортната аварийност.
Например заимодействието може да да се опише по следния начин:
Човекът – това е елементът, който осъществява управлението на превзното средство по съответната инфраструктура, в среда и начин на която е обучен, спазвайки законите разпоредби, съобразявайки се със собствените физиологични данни (възраст, здравословно състояние), със видът и състоянието на превозното средство и видът и състоянието на инфраструктната среда – настилка, метеорологична обстановка продължителност на пътуването и др.
Но за да говориш за безопасност на движение по пътищата , трябва да си прочел доста литература…
- Така е, но да се върнем към основата на нашето интервю. Как БДП влияе върху икономическите и финансови резултати на компаниите?
Всяка компания има своите правила за управление на финансите, свързани с транспортната си дейност, съобразени със законодателството на съответната държава. Но това, което ще разгледаме е до колко този мениджмънт е всеобхватен и отговаря ли на желанието на ръководството, дейността да носи добавена стойност? До каква степен са оценени и управлявани рисковете свързани с безопасни условия на труд и особено на този труд обвързан с управление на моторно превозно средство (МПС)?
Социалната отговорност е корпоративен елемент. Никоя организация не желае служителите му, при изпълнение на служебни задължения да получават наранявания или по-тежки увреждания. Причината, поради която всяка организация трябва да управлява процесите свързани с транспортната дейност, всъщност е управление на риска от нараняване или загуба на човешки живот по време на работа.

Анализът на редица застрахователни компании показва, че ако водач на МПС е пропътувал над 40 000 км на година с автомобила си, шансът да участва в ПТП е 1/8000. В сферата на транспортните компании, експозицията на риска е 1/10000.
Статистическите данни от Европейския съюз показват, че почти 26 000 души загиват при пътни катастрофи всяка година и повече от 200 000 души получават наранявания. Над 60 % от тези ПТП са с участие на водачи на превозни средства по време на работа.
Този факт доказва още веднъж, че всяка организация – държавна или частна, участваща пряко или непряко в пътнотранспортния процес, трябва да разработи и приеме правила, политики и процедури за оценка и управление на рисковете при участие в пътнотранспортните си дейности, за да минимизира и елиминира уврежданията причинени от ПТП.
Средата, в която живеем и работим ни изправя пред множество предизвикателства и реалността е, че повечето организации са мотивирани от бизнес развитието си. Така, че финансовите последици, които са предизвикани от ПТП и последващите претенции, оказват голямо влияние върху представянето на организацията.
Определяне размера на застрахователната премия за транспортните средства на организацията, има съществено значение за крайния и финансов резултат. Основните параметри за определяне на премията са пряко свързани с правилното управление на автотранспортния парк.
- Каква е връзката между разходите и дейностите свързани с управление на риска при движение по пътищата, свързано с работния процес?
По-важното е, как незастрахованите загуби могат да влияят върху бизнеса?
Източниците на данни за реалните и скритите финансови разходи, ще посочат какво и как трябва да се измерва, за да се разбере в каква степен се управлява транспортния процес и дали всички рискове са определени, оценени и контролирани добре.
- Как се изчислява застрахователната премия?
Първо: застрахователят прави три или пет годишен преглед на историята на организацията, изплатени искове за обезщетения към нея и към трети лица. Това дава аналитични изводи за определяне на застрахователната премия на МПС, включвайки:
- история на застрахованата компания;
- предварителна аналитична оценка за бъдещи застрахователни претенции;
- инфлационния индекс за следващата година;
- административна дисциплина на водачите за спазване на нормативните изисквания към движение по пътищата;
- овехтяването на превозните средства.

Тази статистика е база за определяне на основната застрахователна премия. Застрахователната компания прави и преглед на политиката за управление на транспортния процес – какви процедури и системи за контрол са въведени и как са управлявани.
В допълнение към това, застрахователят нормативно е длъжен да заделя определен процент към собствения си портфейл, за покриване на големи непредвидени щети – природни бедствия, катаклизми и други подобни.
Към базовата премия се добавят разходите за обработка на искове, комисиони за посредници, административни разходи, данъци, такси за гаранционен фонд и печалба.
Ако мениджмънта на организацията може да се докаже пред застрахователя, че са въведени въведени програми, правила, процедури и оценка на риска, тогава може да се пристъпи към преговори за намаляване на премията.
За организации с по-малък брой транспортни средства, застрахователите могат да използват и други методи за изчисляване на базовата премия. Така например може да се изискват данни за възраст на водачите, среден годишен пробег на автомобилите, вид на използваните транспортни средства и година на производство. Заедно с посочените по-горе показатели застрахователните компании извършват оценка на експозицията на риска.
Екпертната оценка показва една интересна статистика, която всеки мениджър трябва да има предвид: за всяко едно евро, изплатено от застрахователя при застрахователен иск от компанията, има още между 8-53 евро незастраховани загуби за организацията и размерът им зависи от тежестта на инцидента.
- Какви са тези незастраховани загуби? Какви са тези скрити разходи?
- Репутационни – съобщаване в медиите за ПТП с автомобил на организацията! Съдебни дела! Изграждане на добра репутация е сложен и финансова обвързан процес. Добрата „марка“ на организацията е част от маркетинговата стратегия за привличане на нови и запазване на стари клиенти. В тази връзка, управлението на транспортната дейност е от изключително важна и невниманието на водачите на МПС от организацията може да донесе значителни щети.
- Отсъствие на служител от работа след участие в ПТП – ако лицето отсъства, дори и за няколко часа за преговори с лизингова компания, за осигуряване на сервиз за ремонт на увредено МПС или неговата подмяна, този служител извършва дейности извън неговите задължения и за да не се прекъсват неговите задължения, някой друг трябва да го замества. Съществуват много примери за нерентабилността на организацията при такива действия.
За по-добро илюстриране на неосигурените загуби на организацията може да се използват множители от 8 до 53, но ако бъде използват множител 2, при изплатена щета от застрахователната компания – € 1500, реалните загуби с включени неосигурените става € 3000.
В случаите, когато една четвърт от автомобилите участват в транспортно поизшествие, рентабилността на организацията ще бъде 10%, което една добра рентабилност. Но за всяко такова събитие организацията трябва да генерира 7500 евро приходи на превозно средство, за да се осигури достатъчна печалба, за финансиране на незастраховани загуби. И разбира се, ако честотата на ПТП е по-висока, тогава рентабилността е по-ниска.
Аз и моите колеги помагаме на ръководителите на компаниите да направят анализ на тези събития и влиянието им върху бизнеса. Този анализ трябва да бъде основан на броя превозни средства и честотата на транспортните произшествия, за да се направи разчет на рентабилността.

Например, търговец, който търгува със строителни материали притежава известен брой превозни средства. Ако по време на дейността си тези МПС имат множество дребни повреди – счупени стъкла на огледала или фарове, те излизат от пряката търговска дейност на компанията, за отстраняване на повредите и престоят на транспортните средства за известен период от време в ремонтна база. Този престой се отразява негативно върху бизнеса от гледна точка на това, че другите превозни средства, трябва да поемат търговската част и на този, който е в сервиз. Това увеличава пробега на километри на другите МПС и съответно на водачите им, които се натоварват допълнително и графика за доставки на стоките не се изпълнява според необходимостта на клиентите. Проблемът става още по-голям ако в ПТП има пострадали участници – ранени или загинали!
Този пример не е достатъчно изчерпателен, но дава основа за размисъл, че едно счупено огледало има сериозно влияние върху бизнеса на организацията. Ето защо всеки водач на МПС, трябва да бъде запознат с Програмата и Политиката на ръководството за осигуряване на безопасни услоия на работа при управление на МПС.
Този пример се отнася и за „сивата“ част от транспортния състав на организацията. Това е всяко превозно средство, което се управлява от името на организацията, което не е собственост или наето от нея. Например, МПС може да е собственост на служител, използвайки собствената си превозно средство за пътуване, свързано с дейността на организацията – доставки, срещи, обучения, маркетинг и др. За този вид МПС, важат същите правила за незастрахованите загуби, независимо от собствеността на превозното средство.
За всички ПТП е необходимо да се поддържат записи, които да бъдат основа за оценка на рентабилността. Ако организацията не поддържа такива записи, ще има сериозни затруднения за събирането на данни от застрахователните компании, лизингодатели и сервизи. Това означава, че финансовото управление на транспортната дейност не би било ефективно!
Какви показатели за ПТП трябва да се съхраняват и не само?
- Брой на ПТП и честотата на настъпване;
- Вид на ПТП – с пострадали или само с материални щети; виновно или невинно участие на водача на организацията;
- Допълнителен разход на гориво от другите заместващи МПС – разходът за гориво може да бъде показател за това как превозните средства се използват;
Доброто фирмено управление на процесите отнесени към спазването на безопасно движение по пътищата освен, че се отнася към социалната отговорност на компанията, се апликира и към финансовото управление на дейността.
Като обобщение може да се каже, че финансовото управление има пряко отношение към това как се управлява транспортната дейност в организацията и как и до колко ефективно се управлява риска, свързан с безопасност на движение по пътищата в организацията.