NASCAR: Телеметрия и видео от последните две обиколки на хаотичния финал в Ричмънд потвърдиха умишлени действия на Дилън за победата

След няколко дни на обсъждане и анализ, NASCAR издаде прецедентното си решение да накаже Остин Дилън за противоречивите ходове, довели до победата му в Ричмънд. Дилън запазва победата – трофей, пари и всичко останало, но автоматичното му място в плейофите е отнето. Плюс това, както Дилън, така и екипът на Richard Childress Racing са с отнети 25 точки. Решението на NASCAR беше постигнато въз основа на задълбочен анализ на данни, кадри и правила, за да се стигне до сериозните действия. Данни, които показват не само действията на Дилън, но и намерението му.

Огромно количество видеозаписи и мнения се появиха след финала на състезанието в неделя. Но за да разберат напълно какво се е случило, от NASCAR трябваше да обработят потока от данни на SportsMedia Technology (SMT). SMT данните са масив от телеметрични данни, заснети от автомобилите, показващи информация като ъгъл на завиване и процент на газта, заедно с няколко други променливи. Той е достъпен само за състезателите на NASCAR. Тези данни са анализирали  служителите на NASCAR за последните две обиколки на Дилън, включително изпълненото с катастрофи последно бягане до финалната линия. С тях разполагат в сайта motorsport.com.

В кадрите от SMT, обиколка 407 на Дилън е показана в оранжево, докато обиколка 408 – последната обиколка на състезанието – е показана в синьо. Вижда се, че Дилън следва дъното на пистата в обиколка 407, но се озова в средата на последната обиколка.

В това първо изображение може да се види момента на удара, при който Дилън удря Джоуи Логано и го завърта. Забелязва се, че Дилън е по-високо на пистата, отколкото на предишната му обиколка, заедно с използването на повече газ при 21% спрямо предишната обиколка при 11%. Това показва, че Дилън вероятно е бил по-фокусиран върху шофирането в задната част на колата на Логано, отколкото всъщност да се опитва да направи завоя. Ако не беше успял да удари Логано, инерцията му вероятно щеше да го изпрати нагоре по пистата и да доведе до това да не успее да направи завоя.

Докато Дилън изпраща Логано да се завърти и удари в стената, Дени Хамлин е позициониран в долната част на пистата точно зад двете коли, като се опитва се да победи Дилън до финалната линия. Хамлин следва същата долна линия, която Дилън използва в предишната обиколка, докато Дилън, сега в средата на пистата, се опитва да намери най-краткия път до финалната линия.

В крайна сметка Хамлин отива още по-ниско, вероятно в опит да избегне контакт с Дилън и търси възможност да стигне по-бързо до финалната линия. Дилън е на газта, опитвайки се да възстанови част от скоростта, която е загубил при удара с Логано.

 

Ключовият момент в данните от SMT е открит точно преди момента, в който Дилън се сблъсква с дясната задна част на колата на Хамлин. При поглед на следите от волана, може да се види, че Дилън е обърнал волана си на 33,9 градуса наляво, докато в предишната обиколка на същото място той го беше обърнал на 3,7 градуса надясно. Това показва, че той е обърнал волана си към колата на Хамлин.

Данните от сензора за газ също показват, че той е широко отворен, докато той насочва колата си към тази на Хамлин. Въпреки че SMT данните са доста надеждни, те не могат да се използват като самостоятелен източник, така че служителите на NASCAR проучиха допълнителни видео ъгли. Един от тези ъгли беше споделен във видеоклипа на Гордън и Питърсън, показващ изглед към предния край на Дилън и Хамлин, докато се заплитат. От кадъра става ясно, че Хамлин е имал известно презавиване, което е накарало задната част на колата му да се плъзне нагоре по пистата. По-важната информация се вижда през предното стъкло на кола №3 на Дилън. Точно преди удара се вижда как белите му ръкавици завъртат волана наляво, потвърждавайки данните от управлението от SMT и ефективно доказвайки, че Дилън умишлено е завил наляво към кола №11 на Хамлин.

NASCAR вероятно са проучили допълнителни източници на данни. Например записващото устройство за данни за катастрофа на автомобила, за да има повече точки на корелация, чието анализиране би отнело време. След като разполага с данните, NASCAR се обърнаха към регламента, за да определи правилното наказание за действията на Дилън. Те започнаха със секции B и D съгласно правило 4.4, което им позволи да отнемат точки въз основа на кодекса за поведение на състезател в NASCAR, който предприема действия, които са вредни за надпреварите със стандартни автомобили.

Освен това NASCAR наложи правило 10.1A, което разширява механизма за вземане на решения относно действия, вредни за състезанията със стандартни автомобили, както и правило 12.3.2.1B, което изброява едно от изискванията за допустимост за плейофи. То гласи, че „финалите на състезанието трябва да бъдат необременени чрез нарушениея на правилата на NASCAR или друго действие, което е вредно за автомобилните състезания със стандартни автомобили или NASCAR, както е определено по усмотрение на NASCAR.“

NASCAR няма конкретен механизъм в правилника, за да лиши пилот от победа в ситуация като тази, но тези правила за допустимост в плейофите им позволиха да отменят мястото на Дилън в плейофите поради изброените нарушения. Докато NASCAR традиционно позволява на шофьорите да се самоконтролират, когато става въпрос за взаимодействие по време на състезание, събитията в неделя наложиха серията да начертае твърда граница между това, което е приемливо и това, което не, когато става въпрос за третиране на състезателите като на коли в битката за победа — създаване на прецедент за бъдещи инциденти.