На гости на BMW Motorrad Motorsport

Много пъти съм бил на пистата в Бърно, но за първи път съм на старт от световния шампионат на супербайк (WSBK). Обстановката е странна. За разлика от Формула 1, MotoGP, WRC, тук нещата са доста свободни. Зрители, сдобили се с по-скъп билет, свободно щъкаха из падока, събираха автографи от пилотите или надничаха в боксовете. Отвън, разбира се, защото свободата все пак не е слободия. Никой няма да ги пусне вътре в „кухнята на отбора” – бокса или да се шляят по питлейна…

При нас нещата бяха по-различни. Аз и един колега от Румъния бяхме гости на BMW Motorrad Motorsport. Тъй че имахме достъп почти навсякъде. Нещо повече – можехме да поседнем, да побъбрим и да похапнем със звездите на тима Трой Корсър и Леон Хаслам, или с тези на филиала BMW Motorrad Italia – младият Айртон Бадовини и шампионът Джеймс Тозлънд. Заедно празнувахме и ликувахме, когато в клас Superstock 1000 Силвен Бариер спечели първата си победа, съотборникът му Лоренцо Занети стъпи на подиума, а общо трима пилоти на BMW 1000 RR финишираха в топ 4. Това бе и най-големия успех на марката на пистата Бърно.

В двете състезания от WSBK героите бяха други – Марко Меландри с Yamaha, световният шампион Макс Биаджи с Aprilia и лидерът във временното класиране Карлос Чека с Ducati. Пистата в Бърно е трудна, заради стръмните спускания и изкачвания с бързи завои. Тримата се „хапеха и ръфаха” за победата, като първо триумфира Марко, а във втория старт –  Макс. Всъщност Биаджи е бог в Бърно, тъй като е побеждавал тук и в 250 куб. см, и в кралския клас на MotoGP, а и в WSBK. Не е за чудене, че и сега го направи. Чека остави двамата италианци да си разменят местата и да воюват помежду си, но разчиташе на твърдо спечелените точки от третото място. Целта му бе да запази преднината си. Все пак Карлос е спечелил половината състезания  досега – 8. А къде са звездите на BMW?

Най-страшното нещо за един пилот е да получи контузия по време на сезона, без значение от фазата на шампионата. Двата тима на BMW в Бърно приличаха на лазарет. От официалния тим на BMW Motorrad на старт застана един  – Леон Хаслам. Другият, бившият двукратен (1996 и 2005) световен шампион Трой Корсър се разкарваше с вързана ръка. Австралиецът се сблъска на Арагон в Испания с младия французин Максим Бергер и счупи ръката си. От BMW решиха да не му търсят заместник за Бърно. Затова Леон бе сам на пистата. С Трой гледаме заедно състезанието в клас Суперспорт и той коментира карането на колегите си, казва ми кой къде греши при спирането преди завоя. Питам го за ръката. А 39-годишният пилот отговаря: „Жалко е, че за втора поредна година няма да карам в Бърно. Миналата по време на петъчната квалификация катастрофирах тежко в последната обиколка. Закараха ме в болница, а после с лекаря на тима д-р Винченцо Тота решихме да не стартирам, въпреки че контузиите не бяха много тежки. Сега пак съм зрител. Инцидентът в Арагон бе доста нелеп. Вината е моя. В началото на второто състезание се опитах да избегна група от бавно движещи се мотори в края на дългата права преди фибата, но като промених траекторията, бях ударен от Бергер. Всъщност аз се изпречих на пътя му. С колелото на мотора си той удари лявата ми ръка и бяха счупени две кости – лъчевата и лакътната. Операцията, която ми направиха, мина добре, без усложнения. Сега ръката ми се възстановява добре. Трябва да мине малко време, та костта да се укрепи под пластината. Надявам се на Силвърстоун да съм във форма. Лекарите казаха, че трябва да бъда почти изцяло възстановен.”

В BMW Motorrad Italia пък липсваше друга суперзвезда, световен шампион за 2004 и 2007 г. – Джеймс Тозлънд. Британецът отсъстваше в 6 старта този сезон – Мизано, Арагон и Бърно. На практика той е карал само един пълен състезателен уикенд – в Австралия. През март Джеймс счупи китката на ръката си на частни тестове. Спортният директор Серафино Фоти каза, че Джеймс ще кара, ако може да издържи едно цяло състезание. В Бърно пак бе с вързана ръка, пробва се в първата тренировка, завъртя няколко обиколки, но даде 18-о време и изпитваше силни болки в ръката. Те бяха толкова нетърпими, че Тозлънд караше из падока скутера си с една ръка. Нямаше смисъл да рискува и го замести Лоренцо Ланци. Джеймс ми каза, че започва активен фитнес за пълно възстановяване, за да стартира на Силвърстоун в края на юли.

Да излезем от „болницата” на BMW и да отидем на пистата. Пилотите на тима се представиха по-добре от очакваното. Особено Хаслам. Той зае 13-а стартова позиция, на машината му липсваше достатъчно прилепяне в дълга серия от обиколки. За квалификацията Леон каза: „Направих грешка в летящата си обиколка. С квалификационни гуми постигнахме добро сцепление отзад, но дадох много рязко газ при излизане от един завой и загубих повече от десета. Интересното е, че с употребявана задна гума имахме по-добро сцепление. Сложим ли нова и проблемите започват. Освен това двигателят не се ускоряваше достатъчно в завоите, което на тази писта е от решаващо значение.”

За разлика от Хаслам, Айртон Бадовини бе много по-бърз. Италианските му инженери май по-добре „уцелиха ваксата”. Е, и той имаше същите проблеми като Леон. Двамата поддържаха добро темпо в състезанията, като успяха да се придвижат напред. В първото Бадовини бе 6-и, а Хаслам – 8-и. Леон ще запомни битките си с Жоан Ласкорс, Леон Камиер, Том Сайкс и Якуб Смърж. Във второто  италианецът запази позицията си, докато Леон бе след него – 7-и. Бадовини води също сериозна борба със Силвен Жинтоли и със Сайкс. Лоренцо Ланци в първия старт не влезе в зоната на точките, но във втория стана 13-и.

Роден за битки
Когато машината BMW S1000 RR мине по пистата покрай теб, не може да се сбърка. Звукът от двигателя е като на болид от Формула 1 – пилещ, пронизващ. За разлика от буботенето на Ducati например.
Първият суперспортен байк на BMW в пътническата си версия – S1000 RR, направи дебют през 2009 г. Но заедно с него, през 2007 г. BMW Motorrad Motorsport започна разработка и на състезателната версия. Тя се появи в WSBK две години по-късно. През миналата година машината спечели една първа позиция и два подиума. Оттук идват и гените на мотоспорта в пътната версия на S1000 RR. Тя е разработена от BMW Motorrad Motorsport, за да има превъзходно управление и производителност, отлична динамика и работа с газта, напълно стабилно окачване, отлично сцепление, ниска обща маса и компактен, динамичен дизайн.

Двигателят е с мощност 142 кВт (193 к.с.) при тегло само 204 кг с горивото (сух е 183 кг, 206.5 кг със състезателен ABS). Постигнато е отлично съотношение между мощност и тегло. Разпределението на масите е в полза на предното колело. Четирицилиндровият редови двигател осигурява лекота, твърда мощност и компактност на архитектурата на изпускателната система. Окачването съответства на качествата на мотора, рамата на BMW S1000 RR е от алуминий и използва двигателя като свързващ елемент. Рамите на пътническата и състезателната версия са идентични.

Уникална в този сегмент е обърнатата вилка с диаметър от 46 мм. Обикновените са с 43 мм. Това дава значително по-висока стабилност и подобрява спирането. За да се постигне сухото тегло 183 кг, BMW Motorrad работиха със завода на BMW в Айзенах, като направиха специален резервоар от алуминий, също уникален за този сектор. Както в другите мотори на BMW Motorrad, и тук е използвана CAN (Controller Area Net) – система, контролираща функциите на мотоциклета. Специално разработеният състезателен ABS увеличава сигурността при спиране. За безопасната езда при ускорение, е предвиден като опция електронен тракшън-контрол DTC (Dynamic Traction Control).

Автор: Бърно – София, Ст. Илиев
Снимки: Автора и BMW

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.