Мотокрос – Гран При на България

Състезанието за Гран При на България се осъществи с комбинираните усилия на БФМ и Община Севлиево, а организацията на мотополигон “Горна Росица” отдавна е еталон за останалите кръгове от календара на ФИМ. Нашата федерация и местната власт пак работиха като добре смазан механизъм и за двата дни нямаше нито едно оплакване, било от мотоциклетните грандове, било от зрителите или пък от световните босове. Само до преди няколко седмици нямаше никаква гаранция, че амбициозният календар на БФМ за 2010 г. ще види бял свят. Преди старта Севлиево все пак стана ясно, че са платени таксите за световните и европейски кръгове, на които България ще бъде домакин през сезона.

Голяма бе гордостта на организаторите, че успяха и тази година приятно да изненадат световния елит. Струващият 200 хиляди лева нов медицински център на мотополигона отговаря на най-съвременните изисквания към подобни съоръжения и има световен сертификат до 2012 г. Този център май пак ще ни изстреля на върха в края на годината, когато се оценяват трасе и организатор №1 в света. Когато няма състезания на „Горна Росица”, здравният център ще оказва спешна помощ на жителите от града и региона. При откриването му министър-председателят Бойко Борисов потвърди държавната подкрепа за спортове като мотокроса, донесли на България световна слава.

Внимание, бързи дами!

С максимален сбор точки от Севлиево – 50 при жените си тръгна германката Стефани Лайер с КТМ. С едно второ и едно трето място в двата манша. Със среброто е Киара Фонтанеси (Италия) с Yamaha. Силен финален щурм качи Мария Франке (Германия), отново с КТМ на третото стъпало от почетната стълбица. Голямата сребърна купа на победителката връчи лично премиерът Борисов.

Световната шампионка Ливия Ланселот (Франция) с КТМ остана четвърта. Със същия брой точки, но с по-лош втори манш позицията й разделиха Ашли Фьолек (САЩ) с Honda и стартиралата от първа позиция Лариса Папенмайер (Германия) със Suzuki.

В МХ2 – единственият българин

В клас МХ2 стартира единственият български участник на състезанието в Севлиево – Петър Петров. За 2010 г. той подписа договор и се състезава за SRS Racing със заводската подкрепа на Honda. Труден дебют в елита, но макар да се движеше между 30-та и 35-а позиция, зрителите непрекъснато окуражаваха местната надежда за пробив в световния мотокрос. За лош късмет 15-годишният младеж от Севлиево получи рядка повреда – скъсана верига и не завърши първия манш. За състезателното време от 35 минути лидерът Марвин Маскен (Франция) с КТМ затвори всички след шестия с една и повече обиколки по дългото 1680 м трасе. На 14 секунди зад него остана Кен Рогсен (Германия) със Suzuki, а трети стана Стивън Фросар (Франция) с Kawasaki. Във втория манш при сблъскване пострадаха холандците Колденхоф със счупена ръка и Клайн Кромхоф – комоцио и контузия в гръбнака. Това бяха първите пациенти на иначе скучаещия персонал в споменатия нов медицински център.

При второто бягане се повтори класирането от първия манш и така носител на Гран при на България в МХ2 стана Марвин Маскен, втори е Кен Рогсен, трети Стивън Фросар. Нашият Петър Петров имаше повече шанс и приключи 25-и от 30 стигнали финала.

Макс Нагъл – диригент

При големите машини – мотоциклетите от клас МХ1 първия манш спечели Максимилиан Нагъл. Германецът е заводски пилот на КТМ и дирижираше темпото през цялото състезание. Точковата си сметка с второ място откри и Давид Филипаертс (Италия) с Yamaha, а трети стана белгиецът Клеман Десал със Suzuki. След финала Матео Бонини получи наказание заради прекалено шумната си Yamaha. Във втория манш преминалият в заводския тим на КТМ Антонио Кайроли остана недостижим през 20-те обиколки и триумфира, но точките му стигнаха само за второто място в общото класиране, защото бе пети в първия. Така Гран При на България спечели съотборникът му Нагъл, завършил втория манш непосредствено след победителя. Трети е Стив Рамон (Белгия) със Suzuki, а при производителите Голямата сребърна купа взе КТМ с 60 точки. Suzuki са втори с 40, а Yamaha – трети с 36.

Интервю със Стефан Евертс

Изглежда лесно да се печели с КТМ

След финала в Севлиево нямаше по-доволен от Стефан Евертс, десеткратен световен шампион по мотокрос, а сега тим мениджър на КТМ. Шефът на „оранжевите” бе видимо уморен и недоспал, но очите му грееха. Как няма да се усмихва широко, след като неговите пилоти обраха наградите – Макс Нагъл и Антонио Каироли в МХ1, Марвин Маскен в МХ2 и Стефани Лайер при жените.

– Стефан, за последно разговаряхме, когато обяви, че се отказваш от спорта. По-лесно ли е да си в Севлиево като мениджър, а не като пилот?

– Като че ли беше по-лесно. Нямахме големи проблеми с машините. Те се държаха отлично, резултатите също са много добри. Взехме всички Гран При, а и представянето на 250-кубиковата машина на Антонио Каироли бе фантастично. Пребори се с по-големите кубатури и стана първи във втория манш. Няма какво друго да си мечтая. Изглежда лесно да се печели с КТМ, но леко се изморих. Все пак напрежението беше доста.

– Напоследък направиха някои промени по трасето в Севлиево. Отрази ли се това на ездата?

– Да, наистина сега има няколко скока, които са по-различни, но стилът на каране не се е променил. Все пак, най-важното е да си първи на финала. За тези дни времето се смени на няколко пъти, а с това и покритието – ту беше меко, ту изсъхваше, но като цяло се представихме добре. По принцип няма големи разлики, а и нашите пилоти много бързо се адаптираха. Доволен съм.

– Какво мислиш за Севлиево като откриващ шампионата кръг, досега Гран При на България бе по-късно през сезона…

– Според мен не е много добре началото на шампионата да е тук. Първият старт за сезона винаги е нещо много специално. Но трасето в Севлиево наистина е великолепно, случи се прекрасно време. Откриването също се получи много добро, а и аз останах много щастлив от резултатите.

– КТМ вече спечели първите си трофеи за 2010 г. Май няма смисъл да питам за амбициите и плановете по-нататък…

– Още преди три години, когато поех длъжността, планирахме първите места във всички класове. Сега сме на път да го осъществим. Събрахме силен отбор и в трите класа, не виждам защо да не го постигнем, но да не избързам. Сезонът е дълъг.

– Женският мотокрос е сравнително нова дисциплина, мнението ти за него?

– Харесвам го. Разновидностите на мотоциклетния спорт всъщност са пътят да се откриват нови пазари, но е трудно да се направи. Понякога се сблъскваме с доста неразбиране, най-вече от политиците, от които всъщност зависят нещата. Вашата страна България е приятно изключение в това отношение. Тук се обръща внимание, вземат се мерки, а когато федерацията среща разбиране – това дърпа спорта напред. Различни екологични организации създават проблеми навсякъде и пречат на разширяването на спорта ни. Като цяло жените в мотокроса стават все по-добри.

– Но някои от тези девойчета изглеждат слаби и „лесно чупливи”, като например Ашли Фьолек…