Мартин Чой: Новият мотор е уникален, но е подготвен за 2020 година! Мартин Чой: Новият мотор е уникален, но е подготвен за 2020 година!

Звездата на българския мотоциклетизъм Мартин Чой продължава работата по новия си мотор, който получи съвсем скоро. “Много тежък сезон за момента. Тежък имам предвид откъм техниката. Вече 9-ти сезон съм състезател на Еко BMW Рейсинг, но така дълго чаканият нов модел на BMW излезе буквално, ако не се лъжа преди не повече от 20 дни. Ние вече сме към края на сезона, а аз като състезател успях да го взема 10-15 дни преди първия старт в Гърция. Естествено, не можахме да го направим.

Мотоциклетът е подготвен за 2020 г. Той е уникално конкурентен и добър, но до момента през целия сезон няма части, няма информация за електрониката.

Аз реално до момента нямам нито едно участие дали било в републиканския, или Източноевропейския шампионат, в който да мислим за време, а не как да отстраняваме проблеми. Надявам се, че след лятната пауза нещата ще са по-добре”, коментира Мартин Чой пред сайта “Букмейкър Рейтинги”.

“Специално тази година много чаках този мотоциклет, тъй като последните два сезона  се измъчих със стария мотор. От 2016 до 2019 година ние си карахме само и единствено един и същи модел на BMW, тъй като не пускаха този, който в момента го имам. Миналата и по-миналата година усещах как моторът става не конкурентен на останалите”, допълни състезателят.

Мартин Чой коментира и кариерата си до момента: “Имам точно 24 титли. Не са само републикански. В тях влизат балкански и европейски. Как се постигат? С много труд и постоянство. Имам вече 22 години спортна кариера, в която преминахме през много неща и продължаваме да преминаваме. Аз и хората, които от самото начало са до мен. Скоро преместих отличията си, защото бяха на едно място, на което не можех да ги събера. Направихме една стая за тях. Беше ми интересно да ги преброя. Имайте предвид, че много от моите купи до момента, които съм спечелил са разпръснати. Имам много в приятели, в семейството ми при майка ми и баща ми. Но тези, които са при мен, са малко над 300 купи, медалите са някъде над 100.

Това е животът ми. Вече 22 години животът ми премина на състезателните писти.

Всяка една купа е извоювана със страшно много труд. Но и с всички хора, които са били с мен и които продължават да са с мен до ден днешен. Това не е индивидуален спорт. Това е спорт, в който сме страшно много хора. Те полагат много труд, години на много неспане, лишения, работа. Аз съм състезател от 1997 година”, казва още мотоциклетистът.

На въпрос, има ли идол в спорта, Мартин Чой признава: “За мен, когато започнах да се състезавам, това бе Майкъл Дуън. Баща ми страшно много го харесваше. Той беше човекът, който през 1997/1998 година се занимаваше с мен. И продължава да се занимава и да ми помага толкова много години. Това, което съм в момента, съм  единствено и благодарение на него. Заради нищо друго. Гледахме видеа на Дуън, имитирах стила му на каране.

След това обаче, когато се отказа, излезе Валентино Роси. И до ден днешен съм страшен негов привърженик.

Бил съм на не едно и две състезания, в които е участвал Роси. Няколко пъти съм се срещал с него. Дори не през далечната 2007 година една от първите Гран при на “Истанбул парк”, ще остане в съзнанието ми завинаги. Тогава имахме кръг от Балканския шампионат и имаше кръг от Мото ГП. Първо ние имахме тренировки, после – те. Прекарахме цял уикенд заедно с големите имена, сред които и Валентино Роси. Състезател от неговия ранг е много трудно да успееш да го хванеш насаме. Всеки един от нас, когато е на състезание, е фокусиран върху самия уикенд. Той има страшно много работа с отбора, с инженерите, с механиците. Всяко едно странично разколебаване само те разконцентрира. Ние сме там, за да си свършим работата и да сме концентриране само и единствено върху уикенда”, спомня си още Чой.

А ето какви са спомените му от участието на “24-те часа на Льо Ман”: “Със сигурност това е едно от най-великите състезания в света. Четири пъти участвах в това легендарно състезание. Единият път стартирах – миналата година ми дадоха тази възможност. Това е нещо, което не може да се разкаже. Щастлив съм и съм благодарен на Господ, че в 22-годишната ми кариера имах възможността да участвам. Преди години само го гледахме по телевизията и се питахме как тези силни спортисти успяват да карат. Но когато си следваш мечтите и имаш и таланта зад себе си, щастието се усмихва.

През 2017 година дори успях да остана и да завърша сам състезанието.

През 2016 година ми беше дадена възможността да участвам в заводския отбор на BMW. Знаете, че вече 9 години съм състезател на Еко BMW. Не много хора могат да се похвалят с генерален спонсор от толкова високо ниво. Плътно до мен през годините стоят бензиностанциите Еко. В един момент ми дадоха възможността да бъда в заводския отбор на BMW.

За състезанието така се стекоха обстоятелствата – никой не го беше планирал това. В един момент след лош късмет, един от първите ми съотборници падна и се контузи. Останахме двама. Някъде около полунощ вторият ми съотборник не успя да издържи. Тук вмъквам една подробност. Може би и до ден днешен на 24-те часа на Льо Ман не е имало такова състезание с такива атмосферни условия като въпросното, за което ви разказвам.

През цялата нощ температурата на въздуха беше около 1 градуса, дори падаше до нулата. А това правеше много, много по-тежка цялата ситуация. Имаше моменти, в които не си чувствах пръстите от замръзване. Останах сам и тогава понеже знаех къде отивам, физически 2-3 месеца преди това се подготвях. И се чувствах добре. Говорих с шефа на механиците. Тогава те ме спряха и казаха, че няма да мога да завърша сам състезанието. Идеята тук е не само да завършиш.

Има един процент, който се смята на обиколките на първия отбор. Всеки отбор трябва да го направи този процент.

Защото може да прекарате в бокса 17-18 часа и да сте излезли за 6 часа накрая. На практика това не се признава. Задачата за мен беше много тежка. Състезателното темпо, което държахме от трима съотборници, те ми дадоха възможност да сваля времето само с 1-2 секунди. Отидох 70 килограма, след състезанието бях 64!

Истината за това състезание е, че не се дава шанс на всеки. Минаваш през определен брой тестове, тренировки. Отборът те тества преди това, виждат за какво става въпрос. В един момент има жестока умора. Но тогава идва опитът и самият дух на състезател, който не трябва да позволява на психиката да го ръководи. Например към 4:00-5:00 часа сутринта психиката вече ми казваше, че не мога повече и че трябва да спра. Но се контролирах и завърших подобаващо.”

Връщайки детайли от състезанието, Мартин Чой припомни още веднъж за критичния момент как бяга и бута мотора по пистата: “Не стига, че успях да изкарам цялата нощ – финалът беше на другия ден в 15:00 часа следобед. Спомням си, че около 10-12 минути преди финала моторът получи повреда. Знаех каква е повредата, фаровете бяха много силни и акумулаторите не издържаха.

Имах късмета, че стана три завоя преди да реша дали да остана на самата права да чакам състезателите да минат или да навляза към питлейна, за да оправим мотора.

Тогава решението трябваше да се вземе за не повече от 10 секунди. Моето решение беше да отида на старт финалната права и да избутам мотора. Всички маршали скочиха, казаха, че е невъзможно да стоя там, тъй като е опасно за мен. Може да ме сгазят. Върнах се и не знам откъде извадих сили, за да го добутам към питлейна. Там механиците се справиха безупречно.”

На въпрос за първото му състезание, пилотът каза: “Беше 1997 г. на околовръстното шосе на София. Хванах последното състезание, карах 125-кубикова Cagiva. Бях силно разочарован, защото останах последен. Преживях го трудно, бях все още дете на 13 години. През зимата тренирах и през пролетта на 1998 г. баща ми смени от 125 кубика на 600 кубика. Така само на 14 години влязох в Суперспорт 600. Още на първото състезание на Долна Митрополия станах първи. От там започна историята на Мартин Чой.

Нещата при мен вървят паралелно – Еко България вече девет години са зад мен.

Този спорт е изключително скъп и без големи компании, които вярват и държат на състезатели, това нещо няма как да бъде постигнато. Благодаря и на всички останали спонсори. Но паралелно с това трябва да се знае, че дължа всичко на баща ми за това, което съм в момента. За тези 22 години кариера – много състезатели дойдоха, минаха и не успяха да се задържат.

Показателно е, че след 22 години, продължавам да съм един от най-добрите пилоти. Няма как да се запазиш и да си състезател на такова ниво без дисциплина. Дисциплина към самия себе си. Важна е и мотивацията. Мотивация, която имам към днешна дата преди всяко състезание. Както беше в началото – нищо не се е променило. Мотивацията остава все толкова силна”, разказва още Мартин Чой.

За финал състезателят говори по темата, имал ли е предложения да се състезава за друга страна: “Имал съм много пъти. Хората, които са ми гласували доверие и седят зад мен и като спонсори, и като екип. Това ме е карало да си остана в България. Чувствам се много горд, когато отивам в световния шампионат на Льо Ман или в Япония. На всеки един от състезателите преди старта пускат националния му химн. Пред 150 хиляди публика на 24 часа на Льо Ман да започне състезанието с българския химн… Това означава, че съм оставил нещо зад себе си. Хората да знаят и да говорят за България.

Интервю на Стефан Ралчев, bookmaker-ratings.bg

 

 

Стефан Илиев

No comments so far.

Be first to leave comment below.

Your email address will not be published. Required fields are marked *