Kawasaki VN900 Custom Special Edition – Черният рицар

Не знам защо, но винаги съм си мислел, че круизърите са за по-възрастната публика и колкото пъти са ме питали няма ли да мина на такъв, шеговито съм отговарял, че още съм малък. Струвало ми се е странно, как може да се кара, когато краката ти са изнесени доста напред и встрани, а ръцете – все едно гледаш простряна на простор тениска. Качвал съм се няколко пъти на различни чопъри, но за по-кратко време и на къси разстояния. И никога не съм се чувствал особено комфортно. Досега. Сигурно остарявам. След един ден в удобната седалка на Kawasaki Vulcan 900 Custom SE, сякаш започвам да разбирам онези “лоши момчета” с широко разперени ръце и крака, които кръстосват на воля безкрайните американски пътища. И не само там.

От известно време се появявам на различни места с различни мотори, но такова внимание сякаш никога не съм привличал върху себе си. Помислих си, че комбинацията от блестящ хром и черен мат, гарнирана на места с оранжево-червени нюанси, привлича погледите. Така е, но само донякъде. Оказа се, че определящи са изваяните форми, агресивното хоризонтално кормило и оформения като артистична пластика резервоар. Харесва се и контрастът между изящното и относително тънко предно колело с 12 сдвоени 3D спици, диаметър цели 21 инча, и масивната ниска и широка задна джанта, обута в най-широката гума, използвана в сегмента – с индекс 180. Да, Kawasaki VN900 не е нито Harley, нито е с поне 1500-кубиков двигател, но определено се харесва на пътя.

Всичко започна от „Едимотоцентър”, намиращ се на южната дъга на Околовръстното шосе, край разклона за Драгалевци. Едва подал нос от вратата на комплекса, и идващият в локалното автомобил услужливо ми прави път, а в очите на хората от предните седалки се забелязва събуден интерес, гарниран с мълчаливо одобрение. Възползвам се и се включвам на скорост в средните ленти. Изредил съм набързо предавките до 5-та и вече по-спокойно донастройвам страничните огледала. Формата им не е „изчекната”, като на някои специални къстъми, но това има и своите добри страни. В тях се вижда всичко, което става на пътя зад мен. С детайли и без вибрации. Ускорението беше съвсем прилично. И тихо. Мотоциклетът е със стандартната си ауспухова система, която отговаря на всички норми за шум. За разлика от събратята си, които задействат алармите на колите по цялата улица, тук машината вади леко гърлен глас, но изцяло в рамките на добрия тон. Това със сигурност не би допаднало на някой отявлен рокер, но и за него има лек – смяна с нови тръби. Трябва да се знае обаче, че в тези са вградени трипътни катализатори, а впечатляващ звук и хармония с природата са трудно съвместими неща. Едното винаги ще е компромис.

Първоначалният шок да търся лоста за смяна на предавките поне половин метър по-напред, отколкото съм свикнал, неусетно е отминал и започвам да се чувствам все по-удобно. В един момент по-нататък вече ми се струва, че да пътувам с Vulcan 900 е по-удобно, отколкото на любимия Bandit. Гледам вечерта направените снимки и вече напълно си обяснявам защо. Леко вдлъбнатата седалка осигурява добра опора отзад, а стойката ми като цяло почти не се различава от естествено релаксиращата позиция на тялото ми зад кормилото на колата. Но това чак вечерта.

Сега съм се отпуснал доволно и есенната магистрала изчезва зад мен с около 130 км/ч. Движа се на 5-та предавка и едно по-рязко завъртане на дясната ръкохватка само кара тиретата на осовата линия да изчезват по-бързо зад мен. Въртящият момент е достатъчен, за да достави необходимата динамика и удоволствие от пътуването, без да ми се налага да изпускам дръжките при по-резки действия. А те, същите дръжки, лежат удобно в ръкавиците ми и на фона на тях, ръкохватките на моя мотор ми се струват като карначе на фона на наденица “Ке умрем за нея”.

След толкова емоции, да преминем към малко по-прозаични неща като техниката. Започваме от двигателя. Той е класически V-twin с течно охлаждане, но богато хромираните ребра на блока му придават съвсем класически вид. Благодарение на допълнителния балансиращ вал и специалните гумени тампони, вибрациите са сведени до минимум и дори след дълго пътуване ръцете ви не “продължават да треперят в ритъма на средните обороти”. Четирите клапана на цилиндър се задвижват от един разпределителен вал, а извитият и добре оразмерен смукателен колектор гарантира максимална ефективност на въздушния поток, влизащ в цилиндрите. Впръскването на горивото, естествено, е с електронно управление, а функцията “auto-fast idle system” гарантира сигурно палене и автоматично поддържане на необходимите обороти при всякакви атмосферни условия. Предавателната кутия е с пет предавки и тук поредната фирмена хитрост е Positive Neutral Finder – спираш на светофара или стопа, от първа леко чукаш лоста за превключване нагоре и ето, че зелената лампа върху резервоара безотказно те известява, че спокойно можеш да пуснеш лявата ръкохватка. Главното предаване е поверено на характерния за такъв тип мотоциклети, съвременен ремък, който, освен че предава движението тихо, почти не се нуждае от грижи по време на целия експлоатационен период.

Окачването изпълнява функциите си, без да се набива на очи. Пък и задният амортисьор е скрит под седалката и не се вижда отвън. Всичко е обхванато от здрава тръбна рама с по-сериозен диаметър на тръбите, но там, където се виждат, те са добро допълнение към общото дизайнерско решение. За спирачките не може да се каже нищо особено – действието им е сигурно и предсказуемо, така че, ако боравите човешки с тях, изненади не се предвиждат.

Модификацията, която карам, е Custom Special Edition. Тя определено е ориентирана повече към хората, за които ездата е повече за удоволствие, а не ползват мотоциклета единствено за транспортно средство. За другите се предлагат още две модификации – classic и classic LT. Първият, както показва и името му, е един достоен обикновен круизър, а вторият предлага допълнително облегалка за пътника отзад, фирмени чанти за багаж отстрани и практично ветроупорно стъкло, с което става една изключително удобна машина за любителите на дълги и спокойни преходи.

Какво да кажа в края на един толкова приятен ден? Според мен, Kawasaki VN900 Custom Special Edition е мотоциклет, който предлага всичко, както и всеки голям круизър. Разликата е, че се управлява доста по-лесно, а разходите за поддръжката му са значително по-ниски, което никак не е маловажно при всекидневното повтаряне отвсякъде, че е криза, а на всичкото отгоре се задава и нова.

Технически характеристики

Двигател
4-тактов,  с течно охлаждане, V-twin
Работен обем, куб. см –  903
Диаметър и ход на буталото, мм –  88.0 x 74.2
Максимален въртящ момент, Нм при об/мин –  78/3700
Степен на сгъстяване –  9.5:1
Горивна уредба –  DFI с 34 mm колектор
Запалване –  цифрово

Трансмисия  –  5 скорости
Главно предаване –  Ремък

Предна гума –  80/90 – 21
Задна гума – 190/70 – 15
Предно окачване – 41mm
Задно окачване – Uni-Trak
Предна спирачка – Единичен диск  300 мм , двубутален спирачен апарат
Задна спирачка – Единичен диск  270 мм , двубутален спирачен апарат Размери, мм

Междуосие – 1645
Дължина – 2405
Ширина – 895
Височина – 1120
Височина на седалката – 685
Обем на резервоара, л – 20
Маса зареден, кг – 278
Цена в лв. с ДДС – 18 922

Автор: П. Петров
Снимки: Moto Club

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.