Маркус Ериксон оцеля сред множество инциденти в хаотичното първо състезание за сезон 2023 в сериите IndyCar. Той спечели Гран при на Сейнт Питърсбърг, като изпревари в брилянтен стил Пато O’Уорд четири обиколки преди края.
Победителят в Индианаполис 500 през 2022 г. Ериксон (Huski Chocolate Chip Ganassi Racing Hondа), спечели четвъртата си победа в кариерата в IndyCar, като финишира на 2,4113 сек. пред Пато O’Уорд (Arrow McLaren Chevrolet).
Ериксон, който стартира четвърти, поведе, когато O’Уорд се забави, излизайки от завой 14 в обиколка 97 на общо 100 в състезанието. Двигателят му за момент загуби въртящ момент поради кратко прекъсване на запалването в горивната камера на силовия му агрегат.
„Чувствам се зле за проблема на Пато и че му взех победата, но това е състезание“, каза шведът Ериксон. „Трябва да стигнете до финала. Имахме добър уикенд. Колата беше фантастична през цялата дистанция. Преследвах го, оказвах натиск и точно тогава нещата се случваха. Беше адски добро начало на сезона.“
Шесткратният шампион в сериите Скот Диксън (Bank Chip Ganassi Racing Honda) завърши трети. Александър Роси (McLaren Chevrolet) завърши четвърти в своя дебют с отбора, след като прекара седем сезона в Andretti Autosport.
Калъм Илот (Juncos Hollinger Racing Chevrolet) завърши челната петица, след като започна 22-ри. Той спечели 17 места в колоната – най-много от всички пилоти.
O’Уорд поведе в обиколка 74, когато лидерът Скот Маклафлин (DEX Imaging Team Penske Chevrolet) и пилотът на второ място Ромен Грожан (DHL Honda) се сблъскаха. Двете коли се забиха в бариерите от гуми в завой 4. Маклафлин току-що беше излязъл от бокса със студени гуми на Firestone. Грожан влезе в бокса по-рано и беше със загрети гуми. Маклафлин пое отговорността за инцидента след състезанието. Маклафлин и стартиралия от първа позиция Грожан, бяха начело на надпреварата съответно 37 и 31 обиколки.
При последвалото рестартиране в обиколка 79, О’Уорд извоюва преднина от 2,8 секунди само за една обиколка и изглеждаше готов за победата. Но Ериксон намали преднината му, благодарение на спестяването на два пъти повече време Push-to-Pass от О’Уорд за последния период от състезанието.
Ериксон дръпна на половин секунда от О’Уорд в обиколка 97, когато колата на последния зацикли заради впръскването. Шведът се измъкна покрай О’Уорд, повеждайки за първи път, за да спечели.
Два големи инцидента на трасето по улиците на града (14 завоя и дължина 1,8 мили) намалиха броя на 27-те коли. При рестартирането на обиколка 41, Ринус ВийКей (Bitnile.com Chevrolet) се удари в бариерите на завой 4 сред трафика. Джак Харви (Kustom Entertainment Honda) нямаше къде да отиде и се вряза в задната част на колата на ВийКей. След това Кайл Къркууд (AutoNation Honda) се удари в задната част на колата на Харви и се прехвърли над нея, за да се удари и в тази на ВийКей.
Харви беше закаран в болницата, където беше транспортиран в стабилно състояние за допълнителни изследвания. Останалите пилоти при инцидента бяха невредими.
Състезанието започна с хаотичен инцидент в първата обиколка. Феликс Розенквист (Arrow McLaren Chevrolet) и колата на Диксън направиха страничен контакт в завой 2. Розенквист имаше лек контакт със стената.
Този незначителен сблъсък предизвика голям верижен сблъсък, включващ шест автомобила, който унищожи надеждите на два отбора. Участващите пилоти бяха съотборниците в Meyer Shank Racing – Елио Кастроневес (AutoNation/Sirius XM Honda) и Симон Пажено (AutoNation/Sirius XM, AJ Foyt Racing), съотборниците Сантино Феручи и новобранецът Бенджамин Педерсен, двата от AJ FOYT RACING/SEXTON PROPERTIES Chevrolet, новобранецът Стинг Рей Роб (biohaven Honda) и Девлин ДеФранческо (EVTEC Honda).
Колата на Де Франческо беше изхвърлена във въздуха в пирует, когато Педерсен го удари в разгръщащото се меле. Нито един от шофьорите, участвали в инцидента, не е пострадал.
Следващото състезание на 2 април на овала от 1,5 мили на Texas Motor Speedway.
