Хана Йохансон: „Карането промени начина ми на справяне с проблемите, както на пътя, така и вкъщи.“

29-годишната Хана Йохансон кара мотор от 17-годишна. Вдъхновена е от собствената си майка. Преди две години купува първия си Triumph Bonneville. Оставя зад гърба си работата в офиса и се втурва към свободата. От тогава досега шведката е обиколила 71 страни с 25 различни мотора. Работи със социални медии за компания, която продава мотоциклети онлайн и на свободна практика като пътуващ журналист. Следващата ѝ голяма мечта е Казахстан, а пътят минава през България.
– Хана, коя е любимата ти страна, която си посетила по време на пътуванията си?
 – Това винаги е бил сложен въпрос, защото много обичам света и да избереш любима страна е като да избереш любимо дете. Зависи от това, което те привлича лично. Някои държави предлагат невероятна храна, други – страхотни пътища. Някои са евтини, а други предлагат сигурност. Ако трябва да отсея, бих казала, че любими са ми Черна гора, Япония, където все пак е малко скъпо и Южна Африка. Тези страни предлагат приключения, добри цени, готини пътища, невероятни хора и хубава храна. Но любимото ми „дете“ винаги ще е България.

created by dji camera

– Коя е най-голямата опасност, през която си минавала?
– Бях голяма късметлийка по време на пътуванията си. Така че най-голямата опасност, всъщност е свързана с трафика. Докато изпреварвах камион в Украйна, лявото му задно колело изведнъж избухна точно пред мен. Навсякъде имаше дим, гумата прелетя над главата ми и шофьорът за известно време загуби контрол над превозното средство. За щастие той беше опитен и постави ситуацията под контрол.
– Трудно ли беше решението да се откажеш от добрата си работа в офис и да се впуснеш в това изключително приключение? Какво те вдъхнови най-много?
Да, беше много страшно. Винаги съм искала да бъда „доброто момиче“, да изкарвам прехраната си с добра кариера и да следвам идеала за успех. Проблемът е, че  мечтаех за други неща. Например да изследвам света и да се срещам с други хора. Първата стъпка винаги е най-трудното нещо за преодоляване. Но когато това е направено, усещаш, че целият ти гръден кош е изпълнен със слънце. Така че правя това, което ми се струва правилно.

– Какво е чувството да караш рамо до рамо с майка си?
Майка ми се присъедини към моето пътуване до Южна Африка. Боб от Thruxton Motorcycles в Кейптаун беше достатъчно любезен, за да ни предостави два мотора. Беше много силно преживяване да покажа на човека, който някога ме е учил да карам – майка ми, какъв опит имам. Карахме една до друга по пътищата на Южна Африка, пиехме вино вечер и се срещнахме с прекрасни хора. Щастлива съм, че получих възможността да споделя това с нея.
Защо избра Triumph за свой мотор и по-специално – Bonneville?
– Обичам формите на модерната класика, това е „старата школа“, която много ми допада. Моторът съчетава външния вид на класически мотор с модерна технология.

– Изпробвала си много модели, кой е любимият ти и защо?
– Ако трябва да избирам, бих казал Triumph Speed Twin и Triumph Street Scrambler. Speed Twin е като спортна версия на Bonneville със своя 1200-кубиков двигател. Но все пак е подходящ за пътувания. Street Scrambler е офроу и е малко по-удобен за по-дълги пътувания.
Колко време отнема подготовката преди всяко пътуване – физически, психически и логистично?
– В началото влагах много повече време в планирането, отколкото днес. Колкото повече пътувам, толкова по-комфортно ми става. Винаги проверявам картата и се свързвам с други хора, които са били или са карали в района. Също проверявам дали е необходима виза или други важни подробности. След това съобразявам дали трябва да взема съоръжения за къмпинг, какво ще е времето. Също дали имам нужда от резервни части за мотоциклети и инструменти. Някои страни нямат официални магазини за Triumph, така че в такъв случай трябва да нося допълнителни неща.

Къде отсядаш най-често?
–  Различно е. Хостели, хотели, при приятели, на палатка, във ферми, заслони…
– За какво мечтаеш?
– Липсва ми света такъв, какъвто го познавах доскоро. Мечтая отново за отворени граници.
– Как те промени този начин на живот?
 

– Чувствам се понезависима и имам възможност да опозная себе си. Така мога да се съсредоточа повече върху реалния човек, а не само върху компанията. Благодарение на опита си определено съумявам бързо да разпознавам хората.
–  Може ли да споделиш с нас за някои изненади от твоите последователи. Как хората те посрещат на различни места?
– Наистина ми беше смешно, когато пристигнах в кафене с мотоциклети в Сеул. Направих завой, паркирах пред местата за сядане на открито. Поздравиха ме три момчета от Корея, които се изправиха и ме аплодираха. Те знаеха коя съм благодарение на моя Instagram и работата ми с Triumph Motocycles в Сеул. Вместо да седнем с чаша чай, в крайна сметка четиримата яхнахме моторите и имахме наистина забавен ден.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.