Формула 1: Инженерът и пионер на граунд-ефекта Питър Райт почина на 79-годишна възраст

Питър Райт беше пионер в аеродинамиката на граунд-ефекта и активното окачване във Фопмула 1. Изигра важна роля за внедряването на по-добра безопасност в спорта и автомобилната индустрия.

Британският инженер и технически журналист Питър Райт почина на 79-годишна възраст. Райт оказа дълбоко влияние върху света на моторните спортове, с иновацията, с която е основно свързан – прилепянето или граунд-ефекта на аеродинамиката. След като завършва Тринити Колидж, Кеймбридж, през 1967 г. със степен по машинно инженерство, той си осигурява първата си работа в моторните спортове в BRM и е под патронажа на Тони Ръд.

Там той прави първите си експерименти с използване на каросерията на автомобила за генериране на притискаща сила, а не на крила. Разбирането на аеродинамиката е било примитивно по това време, а аеродинамичните профили, прикрепени към болидите от F1, обикновено са били груби. Но „крилата кола“ беше отменена, когато Джон Съртис, наскоро назначеният водещ пилот на BRM, откри тайния проект и гневно поиска той да бъде отменен. Мотивът е, че разводнява ресурсите, които биха били по-добре използвани за настоящите и за съжаление неконкурентоспособни машини на отбора.

Ръд и Райт платиха политическата цена за трудностите на BRM и през 1969 г. Преминаха към базираната в Хънтингдън компания Specialised Mouldings, подизпълнител, който произвежда каросерии и панели от фибростъкло за състезателни автомобили. Там Райт беше отговорен за създаването на аеродинамичния тунел на компанията. Той е достатъчно голям, за да побере модели в мащаб 1:4. Десетилетие по-късно Williams ще го купи и младият Рос Браун ще го модифицира.

На Райт се приписва проектирането на страничните подпори с обърнати крила за March 701, въпреки че те никога не генерираха желаната притискаща сила. Разбирането на причината за това ще бъде големият пробив на Райт, след като той и Ръд се преместиха в Lotus, първоначално в дъщерното дружество на Technocraft composites, а по-късно в централата на Team Lotus в Хетъл.

Докато експериментира в аеродинамичния тунел на Imperial College, Райт осъзнава, че ключът към използването на въздушния поток под каросерията за генериране на отрицателно налягане е уплътняването на ръбовете на пода, предотвратявайки проникването на външен въздух от всяка страна. Оттук той работи с инженерния екип на Lotus, за да създаде 78, който печели пет Гран При през 1977 г., и 79, с който Марио Андрети печели световното първенство през 1978 г.

По време на тази кампания той става първият инженер, който монтира система за регистриране на данни в болид от Формула 1 – устройство по поръчка, базирано на еквивалентни системи, използвани в самолетите. В крайна сметка Райт се премества в дъщерното дружество на Lotus Engineering, където работи върху първите системи за активно окачване, появили се във Формула 1, през 1983 г. Там системата за регистриране на данни играе роля в насочването на динамиката на автомобила за първи път.

Относителната тежест  на системата я спира за по-нататъшно развитие до завръщането ѝ през 1987 г. Това става в болида от Формула 1 99T, с който Айртон Сена спечели последователните кръгове в Монако и Детройт. По това време системата на Lotus беше добре усъвършенствана и напълно активна, за разлика от реактивното окачване, което Williams по-късно щеше да използва.

Основното предимство на технологията на Lotus беше, че тя позволява на гумите да поддържат върхова производителност за по-дълго време. В Детройт Сена не трябваше да посещава боксовете и въпреки това постигна най-бърза обиколка, след като Найджъл Мансел влезе в бокса за нови гиме в своя Williams.

Когато отборът Lotus се сблъсква с финансови затруднения в края на десетилетието, Райт помага на мениджъра на отбора Питър Колинс да го задържи на повърхността и действа като технически директор, докато голямото име не избледнява от небосвода на Гран При през 1994 го

По-късно президентът на ФИА Макс Мосли се обръща към Райт, за да действа като консултант по различните мерки за безопасност, въведени след смъртта на Сена в Имола през същата година. Мосли вярва, че безопасността е била разглеждана твърде дълго и че е необходимо да се прояви подходяща инженерна прецизност.

Работейки с хора като професор Сид Уоткинс, Райт играе ключова роля във формулирането на нови методологии за краш тестове. Както в състезанията, така и в по-широката автомобилна индустрия. Предприема и предпазни мерки за безопасност на пистата, както и във въвеждането на HANS.

Той е участвал в програма за разработване на технологии за горивоефективни двигатели и системи за рекуперация на енергия десетилетие преди хибридната формула да бъде въведена през 2014 г. Успоредно с това, Райт е намирал голямо удоволствие да обяснява сложни инженерни теории на широката аудитория чрез техническата си журналистика.

Източник motorsport.com