През 2001 г. в Кан, Франция, младият Йохан Зарко гледа на екрана Валентино Роси, в началото на „ерата на Роси“ от висшия клас. Мисли си, че „той се справя като мен“. В съзнанието му той също се справя като професионалния състезател, който печели кръга от Гран При.
Преди този ден обаче, израствайки във Френската Ривиера, пътуването на Зарко с две колела започва, когато той вижда „джобен“ мотоциклет (pocket bike) на витрината на магазин. Казва на баща си, че това е, от което наистина има нужда. Въпреки това, Зарко никога не е мечтал или е мислил, че карането на мотоциклети ще бъде неговият живот. Той няма представа до този ден през 2001 г., когато видя Роси по телевизията, че светът на мотоциклетните състезания съществува.
Няколко години след това, около 2004/5, състезанията станаха по-важни в живота на французина. Зарко вече има треньор и някой, който подготвя моторите му за него. Сега Йохан „осъзна, че сега мога да имам цел и да се стремя към нея и да се надявам да участвам в Световното първенство.“

Една възможност се появи през 2008 г., когато Габор Талмаши, единственият унгарец, печелил световен шампионат на писта (125 куб. см през 2007 г.), покани Зарко на тест. „Доказах, че мога да се състезавам с него и това беше невероятен сувенир… Показването на този резултат ми даде възможност да отида на Световното първенство през следващата година.“
Пътуването оттогава може да е имало своите възходи и падения, но Зарко със сигурност има своя дял от успеха. Той се смята за един от най-успешните френски пилоти с две Moto2 титли. Той е първият пилот, който печели два последователни шампионата в Moto2 от представянето му през 2010 г. и победа в състезание MotoGP в Австралия през 2023 г.
В допълнение към това той беше и един от пилотите на Team HRC на състезанието 8 часа на Сузука през 2024 г. Зарко помогна на отбора да постигне третия си пореден успех на Сузука и 30-ата победа на Honda на престижното японско състезание.

Тази победа в състезанието стана причина и за завръщането на прочутото „задно салто на Зарко“, което по думите на французина „беше екстремно, но можех да го направя“. Това салто стана известно като характерното му празнуване по време на серията му от победи в Moto2. Тогава той изпълняваше задно салто от мотора си, а и от стените на гумите, понякога точно пред присъстващата публика.
След Сузука, подиумът също може да бъде добавен към този списък. През този сезон Йохан се състезава като част от LCR Team на Лучо Чекинело, където той често е бил топ пилотът с Honda в MotoGP през уикендите.
Любовта към състезанията и мотоциклетите изглежда няма да свърши скоро, тъй като остава още една година от договора му с LCR и, както казва самият Зарко: „Обичам да използвам гащеризона на мотоциклета, за да съм свободен, да се движа, както аз искам.”