В една от най-непредсказуемите състезателни серии в моторните спортове по света, най-сигурното нещо е, че Джоузеф Нюгардън спечели отново на овал.
Нюгардън доминираше в състезанието Hy-Vee Homefront 250 на овала Аойва Спидуей. Така той остава перфектен в овалните състезания в сериите Indycar. Пилотът на Hitachi Team Penske Chevrolet през този сезон също спечели PPG 375 през април на Тексас Мотор Спидуей и 107-ото състезание Индианополис 500 през май на Индианаполис Мотор Спидуей.
Двукратният шампион Нюгардън също така спечели пет от шестте овални състезания през последните 12 месеца. Включително това същото, но през миналата година. Единствената надпревара, в която не триумфира през тази поредица, беше второто състезание от уикенда Hy-Vee Indycar Race в Аойва миналата година. Той отпадна поради механична повреда, докато водеше.
Това беше третата победа на Нюгардън за сезона – всичките на овали и 28-ата в кариерата му в сериите Indycar. Той ще се опита да направи двоен триумф през уикенда и да остане перфектен този сезон на овали. Това е меракът му за днешния старт Hy-Vee One Step 250.
Team Penske завърши на първо и второ място, тъй като Скот Маклафлин (XPEL Team Penske Chevrolet) постигна най-добрия си резултат на овал в кариерата си – второ място. Той остана на 3.3755 секунди зад Нюгардън Пато О’Уорд (Arrow McLaren Chevrolet) се класира трети.
Маркос Ериксон (Huski Ice Spritz Honda) на Chip Ganassi Racing завърши четвърти. Стартиралият от първа позиция и двоен носител на наградата NTT P1 – Уил Пауър (Verizon Team Penske Chevrolet) стана 5-и.
Само пет автомобила завършиха в челната обиколка, индикация за командването на Нюгардън в състезанието. Това е още едно доказателство за доминацията на Нюгардън. Той поведе и бе лидер в 129 обиколки на овала от 0,894 мили (1,44 км). Пауър водеше в 119 тура. Така Team Penske бе начело за 248 от 250 обиколки.
Пауър водеше 119 от първите 120 обиколки. Той загуби първото място от лидера в шампионата Алекс Палу само по време на ранното спиране в бокса. Нюгардън, който стартира трети, използва мощта на колата си, излизайки от завой 2 на обиколка 121, за да поведе и се движеше в останалата част от дистанцията, с изключение на един тур по време на спиране в бокса на обиколка 126.
Нюгардън увеличи преднината си до близо четири секунди, когато всички бяха в единствения жълт период от бързото, бясно състезание. Той беше, когато Греъм Рейхал (Blue Compass RV Honda) се удари в бетонната ограда при излизане от завой 4 в обиколка 152. Рахал се отърва не без контузии.
Надеждата за промяна при другите пилоти беше мимолетна. Тя угасна, когато Нюгардън се изстреля при рестартирането на тур 166. Той натрупа преднина от 5,3 секунди пред Маклафлин до обиколка 200. Движението ме беше сякаш, че е на круиз контрол, преди да влезе в „гъсталака“ на застигнати от него коли. Така преднината му бе стопена от трафика на „Най-бързата къса писта на планетата“.
Маклафлин намали аванса му в рамките на 1,6 секунди в оставащите пет обиколки поради трафика. Той обаче не можа да се доближи повече, тъй като Нюгардън премина през по-бавните коли и се развихри до финала на надпреварата.
Палу (The American Legion Honda) завърши осми. Преднината му в шампионата намаля от 117 на 98 точки пред Нюгардън, който зае второто място в класирането с победата си, принадлежащо досега на Скот Диксън.
Въпреки доминацията на Team Penske отпред, състезанието беше истинска афера на стартиралите 28 коли. Имаше 1502 изпреварвания на пистата – рекорд на сериите Indycar на Iowa Speedway.