Метъл събитието на годината. Така можем да определим първото издание на Loud Festival 2012. Два дни около летище София не се виждаха толкова пътници с куфари, колкото хиляди хора, облечени в черно. Метъл войнството се стече от цяла България, имаше и чужди гости. Два дни по 8 часа много метъл, твърди звуци, радост на феновете.
Подборът на групите бе страхотен – 10 от най-добрите в света. От тях някои идваха за първи път в България. Към това трябва да добавим избраното ново място на феста – просторния парка край Терминал 2 на софийското летище, чудесната организация на влизане и излизане. Сцената се извисяваше насред зелената ливада. Организаторите от Loud Concerts се бяха справили добре – имаше къмпинг, за първи път на метъл концерт имаше мото парк, на който моторджиите можеха да си спрат возилата, без да се страхуват, че някой ще им задигне нещо. Към това да добавим безплатен паркинг за 400 автомобила, кетъринг, рок кароке, бънджи, забавления, денонощен автобусен транспорт… Опашките за бира както винаги бяха дълги, но хората търпеливо си чакаха реда. Само едно нещо не можаха да уредят от Loud Concerts – да не вали. То това си е Божа работа. Но не бе предвидено, че при истински и по-проливен дъжд поляната пред сцената се превърна в голямо кално блато. Предните редици бяха доста рехави, защото имаше реална опасност някой да се загуби обувките в тресавището и да се окаля до уши. Това обаче стана реалност на втората вечер, когато дъждът се изля изобилно и калта стана още повече. Това не е нещо ново, но нашите метъл феновете успяха да превърнат калта и дъжда в забавление. Е, критикари и недоволни по традиция винаги ще се намерят. Но мястото наистина е добро, звукът също. Това е фестивалното място, та да не пречат метълите на никой. Затова със сигурност повечето от феновете останаха доволни, а преживяването незабравимо.
В първия ден музиката не беше толкова тежка. Първи на сцената излязоха момичето и момчетата от норвежката готик метъл банда TRISTANIA, които откриха Loud Festival със сингъла "Year of the Rat”. Чаровната вокалистка Марианджела Демутрас се справяше добре, особено в емблематичната песен от втория албум на групата – "Beyond the Veil".Групата заби и парчета от последните си албуми, като изпълни задачата си – да вдигнеадреналина на метъл братството.
Чудесно се справи и бандата, която направи дебют в България – LACUNA COIL. Италианците идват малко след като на пазара се появи новия им студиен албум "Dark Adrenaline". Затова готик метълите започнаха с "I Don’t Believe in Tomorrow", което е от новия им диск. Вокалистката Кристина Скабия хем я биваше на външен вид и поведение, хем има и чудесен глас. А пък на помощ често идваше и другият вокал Марко. Имаше и известни песни като "Heaven’s a Lie" и „Trip the Darkness”… Бандата обеща да се върне скоро и със сигурност ще го направи при такава публика.
Поляците BEHEMOTH идват за втори път у нас, след концерта им на 30 май 2007 г. Бандата – Адам Дарски „Нергал”, китаристът Патрик Жтибер „Сет” с черен плащ и качулка, басистът Томаш Вроблевски „Орион” и барабанистът Збигнев Промински „Инферно”, всички гримирани в черно и бяло, изпълзяха сякаш от Ада. Започнаха мощно парче от последния им албум "Evangelion" – "Ov Fire and the Void", а после дойдоха "Demigod" и "Moonspell Rites". Барабанистът „Инферно” заслужава двойна надница заради бясната скорост, помитащ, мощен звук на китарите. А под сцената се заформи първото пого. Песни като "Conquer All", "The Thousand Plagues I Witness", "Alas, Lord Is Upon Me", "Slaves Shall Serve", "Chant for Eschaton 2000" грабнаха феновете със сатанинския ритъм от сцената. „Неграл” излезе с трънен венец, изплю черна течност, а „Орион” – кръв. Последното парче беше "Lucifer", а със зловещото си присъствие BEHEMOTH спечелиха нови български почитатели.
Излязоха американските прогресив метъл ветерани от Ню Джърси SYMPHONY X. Техните парчета бяха като нежна ласка след касапница на поляците. SYMPHONY X дебютираха на българска сцена почва. Фронтменът Ръсел Алън се раздаде, а китаристът Майкъл Ромео показа виртуозните си способности. Като инструменталисти всички от квартета са – на Еверест. Бандата свири парчета от последния си албум "Iconoclast", като последното бе "When All Is Lost". После дойде и ретроспекцията с "Inferno (Unleash The Fire)", "Of Sins and Shadows" от албума "The Divine Wings Of Tragedy", а финалът бе "Of Sins and Shadows", но ги изкараха на бис .
Кой слушал, кой не слушал досега, пред последната група всички притаиха дъх в очакване. Дори по павилионите за бира, опашките се стопиха. Всички чакаха рок ветерана Блеки Лоулес и W.A.S.P. Тази година бандата празнува 30-ия си юбилей на сцена. Датата е през септември, но на паното и на гърба на Блеки се мъдреше числото 30, а както и годините 1982 – 2012. W.A.S.P. идват за шести път у нас, като концертът през октомври 2010 г. в зала „Фестивална” не бе с най-добрия звук. Парчетата които забиха бяха горе-долу същите, но все класика – "L.O.V.E. Machine", "Wild Child", "I Wanna Be Somebody", "Crazy" и "Babylon’s Burning", на които хилядното множество помагаше на Блеки. Имаше и нови пачречат в сета "Hellion", "I Don’t Need No Doctor" и "Scream Until You Like It".
На биса Луолъс и компания се върнаха под звуците на моторна резачка. Блеки призна, че винаги му е кеф да идва в България, заради топлото посрещане. Бандата заби "Chainsaw Charlie (Murders in the New Morgue)", "Heaven’s Hung in Black" и "Blind in Texas", след което W.A.S.P. казаха „Лека нощ, София!” и слязоха от сцената.
Ден втори на фестивала. Ден на зверска сеч, на жестоки звуци и екстремен метъл, на групи, които карат да настръхне всеки фен на твърдата музика. И хората като че ли бяха повече защото бяха дошли да видят…
Първи бяха холандците ASPHYX, които също правеха сефте у нас. Слънцето грееше безмилостно, лятно, а калта от предишния ден беше изсъхнала. Екстремистите останаха стреснати от рева на вокала Мартин ван Друнен, а басистът Зур, китаристът Байенс и барабънистът Бакус започнаха да опустошават с инструментите си сякаш с чук, солидната група от свои фенове. Детметъл им е доста яростен и изпълнен с бруталност. Ван Друнен си попийваше бира и ставаше още по-гласовит при дебюта на бандата у нас. Той обясни, че два часа преди концерта са кацнали в София. Това не им попречи да направят яко шоу.
Но след тях идваха още по-бруталните MESHUGGAH. И шведите ще се запомнят с първото си участие на българска сцена. Започнаха безцеремонно, агресивно безкомпромисно с "Demiurge" от новия им албум "Koloss". Нечовешкият глас на Йенс Кидман пускаше вцепеняващи ревове в бясното темпо на "Pravus", "Do Not Look Down" и "The Hurt That Finds You First", "Bleed"… Заваля дъжд, който се превърна в порой. Започна люто пого в калта. На "New Millennium Cyanide Christ" дЙенс Кидман скочи в публиката, която го понесе на ръце. Направиха още "Rational Gaze" и "Future Breed Machine", а за финал 10-минутното парче "Dancers To A Discordant System".
И все пак на SOULFLY и Макс Кавалера са си класика. Макс идва за пети път у нас, но винаги е посрещан като бог на бруталността. Интрото бе "Resistance", последвано от "World Scum" от новия албум "Enslaved". Нямаше излишно разтакаване по сцената, а неуморна сеч. Новите попълнения – басистът Тони Кампос и неуморният барабанист Дейвид Кинкейд отлично си пасват с Макс и Марк Рицо. Кавалера изпя емблематичните парчета "Prophecy", "Back to the Primitive" и "Blood, Fire, War, Hate". Тълпата скачаше и крещеше неистово, погото беше в разгара си, а калта се пръскаше в страни, сякаш минаваха стадо бизони. Макс се раздаде, а "Refuse/Resist", "Arise", "Troops of Doom" и особено "Roots, Bloody Roots" взривиха публиката. За десерт бяха оставени "Jumpdafuckup" и "Eye for an Eye", а Макс Кавалера извади фланелка с №19, като по този начин изрази подкрепата си към Стан – Стилян Петров.
ANNIHILATOR бяха идвали в България само през 2010 г. на "Kavarna Rock Fest". За около час и 20 минути, феновете се насладиха на класически траш метъл, добър звук и много здрави песни. Бясното темпо на "Ambush" бе последвано от микс от парчетата на Джеф Уотърс и неговите момчета. Песни като "Ultra Motion", "Phantasmagoria, "I Am In Command", "The Trend" и други, въздигнаха до небесата звуците на ANNIHILATOR. И тук можем да кажем, че китаристът и вокалист Дейв Падън заработи двойна надница заради енергичността си. Уотърс въря страховити сола и рифове в "King of the Kill", "W.T.Y.D." и "Burns Like a Buzzsaw Blade", а за финал – "Alison Hell". Изобщо – качествени музиканти.
И накрая слязоха Боговете на траша – SLAYER. Поне 80% от зрителите тях чакаше. Само щом се спусна паното с надпис SLAYER, тълпата изтрещя, за не говорим за зловещото интро "World Painted Blood", последвано от изригналия вулкан, когато Том Арая, Кери Кинг, Дейв Ломбардо и Гари Холт от EXODUS, който замества Джеф Ханеман, стъпиха на сцената. Над 6000-7000 души в рядката кал пред сцената изреваха неистово и заформиха щуро пого на "Psychopaty Red" от последния албум, последвано от класиката "War Ensemble"! Метълът, това е SLAYER, а "Die by the sword", последвана от безмилостната "Chemical Warfare", само го потвърдиха. "Altar of Sacrifice" и "Jesus Saves" само вдигнаха адреналина на погото, в което се включи дори и нашия фотограф, естествено без техниката. Класиките в траша продължиха с "Mandatory Suicide", "Postmortem", ‘Spirit in Black". Гари Холт се представи перфектно вдясно, докато мястото на Кери бе вляво. Усърдието на Дейв Ломбардо на барабаните бе за отличен и неслучайно минава за един от най-големите бързаци. Том Арая се раздаде на "South of Heaven", "Angel of Death" и "Raining Blood". SLAYER за пореден път бяха над всички. Бандата казва учтиво "лека нощ" и се прибира. При SLAYER бисова няма. Но си остават богове на траша.
Сетлисти
TRISTANIA
1. Year of thе Rat
2. Beyond the Veil
3. Down
4. Shadowman
5. The Shining Path
6. Tender Trip n Earth
7. Exile
LACUNA COIL
1. I Don’t Believe in Tomorrow
2. I Won’t Tell You
3. Kill the Light
4. Heaven’s a Lie
5. Our Truth
6. In Visible Light
7. Swamped
8. Trip the Darkness
9. Spellbound
BEHEMOTH
1. Ov Fire and the Void
2. Demigod
3. Moonspell Rites
4. Conquer All
5. The Thousand Plagues I Witness
6. Alas, Lord Is Upon Me
7. The Seed ov I
8. At the Left Hand ov God
9. Slaves Shall Serve
Бис:
10. Chant for Eschaton 2000
11. 23 (The Youth Manifesto)
12. Lucifer
SYMPHONY X:
1. Iconoclast
2. The End of Innocence
3. Dehumanized
4. Electric Messiah
5. When All is Lost
6. Inferno (Unleash The Fire)
7. Of Sins and Shadows
Бис:
8. Eve Of Seduction
9. The Serpent’s Kiss
10. Set the World on Fire (The Lie of Lies)
W.A.S.P.
1. On Your Knees
2. The Real Me
3. L.O.V.E. Machine
4. Crazy
5. Wild Child
6. Hellion / I Don’t Need No Doctor / Scream Until You Like It
7. Babylon’s Burning
8. The Idol
9. I Wanna Be Somebody
Бис:
10. Chainsaw Charlie (Murders in the New Morgue)
11. Heaven’s Hung in Black
12. Blind in Texas
MESHUGGAH
1. Dеmiurge
2. Pravus
3. Do Not Look Down
4. The Hurt That Finds You First
5. Bleed
6. New Millennium Cyanide Christ
7. Rational Gaze
8. Future Breed Machine
9. Dancers To A Discordant System
SOULFLY
Intro: Resistance
1. Wоrld Scum
2. Blood, Fire War, Hate
3. Refuse/Resist (SEPULTURA cover)
4. Prophecy
5. Back to the Primitive
6. Seek ‘N Strike
7. Intervention / Iron Man (BLACK SABBATH cover – откъс)
8. Porrada / Walk (PANTERA cover – откъс)
9. Arise / Dead Embryonic Cells (SEPULTURA cover)
10. Troops of Doom (SEPULTURA cover)
11. Attitude (SEPULTURA cover)
12. Roots Bloody Roots (SEPULTURA cover)
13. Jumpdafuckup / Eye for an Eye
ANNIHILATOR
1. Аmbush
2. King of the Kill
3. Betrayed
4. Ultra-Motion
5. Set the World on Fire
6. W.T.Y.D.
7. Burns Like a Buzzsaw Blade
8. Phantasmagoria
9. Stonewall
10. I Am in Command
11. The Trend
12. The Fun Palace
13. Shallow Grave
14. Hells Bells (AC/DC cover – откъс) /Alison Hell