След много години на пистата – от 1998 г. насам, Мартин Чой има безброй победи и титли. Но като тази, в която рогът на изобилието се изля върху нашия най-добър пистов пилот, не е имало. За един сезон пилотът на Prima Build Racing Team спечели три титли в клас Суперщок – европейската „Алпе Адриа”, източно-европейския шампионат и националната. От общо 16 състезания, в които участва, Мартин победи в 12, веднъж беше втори, а три пъти – трети.
И както става с един голям шампион, новините около него валят една след друга и извън сезона. Наскоро Мартин стана рекламно лице на Puma България, а преди това обяви, че организира училище за мотоциклетни пилоти…
За успеха има няколко фактора. На първо място – професионално изградения Prima Build Racing Team и отлично подготвените машини BMW S1000 RR, осигурени от Камор Ауто. Не е без значение подкрепата и на останалите спонсори на отбора, като Mabanol, Еко, Globul и др. Пък и всеки от 10-членния екип си вършеше перфектно работата – мениджъра Михаил Иванов, механиците Гинам Чой – бащата на Мартин и Радослав… Пилотът не крие, че дължи много на баща си, който е с него от началото на кариерата му. Двамата така са се сработили, че още щом Мартин се насочи към бокса, баща му знае какво трябва да се настрои на мотоциклета. Познава сина си не само като близък човек, но и като пилот.
Мартин Чой е облян от блясъка на славата, след невероятно успешния сезон. Но дали се чувства така? Срещаме се по обяд в офиса на Prima Build. До нас, в заседателната зала са наредени над 200 купи. Всичките са на Чой. Той току що е приключил всекидневния си фитнес. Отвън са ремаркето за моторите, сервизният бус на отбора. Техниката сега е в почивка. За Чой обаче няма почивка, въпреки тежкия минал сезон:
– След състезанието Шампион на шампионите в Албасете на 10 октомври имах две седмици почивка. След това отново започнах тренировки – два пъти в месеца карам на писта – в Серес, в Италия, където може. Три пъти в седмицата тренирам мотокрос, всеки уикенд – супермото и всеки ден съм в залата и в парка. Това е! Трябва да си поддържам формата, че много бързо ще се изнижат зимните дни. Уморително е, но сега като няма състезания, спра ли за малко, всичко отива на вятъра. Все пак, сега имам повече време за семейството си, за приятелите…
Напрегнати есенни и зимни дни след един триж по-напрегнат сезон. Тогава Чой няма свободно време – от състезание в състезание, според тежката си програма. Три шампионата не се покриват лесно, камо ли да се спечелят и трите титли. Когато през уикендите хората почиват, за него са дните са работни. Кой ли е най-трудния му старт от тях?
– Първия кръг, на Хунгароринг – казва Мартин. – Паднах на тренировките и се контузих – двете колена, рамото. Преди това имах още едно падане при снимки за телевизията. Бях на обезболяващи хапчета… Добре че беше доктора на отбора. И взех, че спечелих квалификацията и състезанието. Нещата тръгнаха добре, никога не съм бил в такава страхотна форма.
Пилотът премълчава за болките от травмите, за трудно извоюваните успехи. Но определено е горд с тях. Много от пистите, на които стартира са му непознати – Мост в Чехия, Познан в Полша, Албасете в Испания… Опитът му помага бързо да се адаптира. Някои трасета ги познава, тъй като и миналата година кара в 4-5 кръга от европейския шампионат. Но сега е с нов мотоциклет, с нови предавки, трябват нови настройки. Машината на BMW е толкова добра, послушна, отзивчива, че Чой много бързо се сближава с нея. Знае какво иска от нея и тя му го дава под формата на скорост, на победи, на рекорди. Само този сезон Чой няколко пъти подобри рекордите на пистите в Серес и Риека, а също и на Хунгароринг. На всяко трасе от източно-европейския шампионат най-бързите обиколки пак са на Чой.
Като стана дума за източно-европейския шампионат, то там нещата в края стават доста завързани. Тъй като Мартин стартира в Хърватска за „Алпе Адрия”, пропусна старта в Долна Митрополия и загуби точки. За да стане шампион, в кръговете до края трябва не само да участва, но и да печели. И Мартин го прави, макар че в Белград пада на квалификациите. Добре че има две машини. Взима резервната, застава на старта и побеждава.
След като спечели 2-3 състезания от началото на сезона, Мартин бе забелязан и от доставчиците на гуми от Dunlop. Англичанинът Сал, който отговаря в компанията за европейския шампионат кани Чой на тестове на пистата Словакияринг, заедно с най-добрите пилоти от IDM – германския шампионат на супербайк. Нашето момче е карало на тази писта, но на дистанцията от 6,1 км. Трасето има 9 варианта и един от тях с дължина 3,3 км се оказва съвсем непознат за Чой. Той обаче се представя блестящо. В първия ден кара гуми за Суперщок, а във втория – за Супербайк. И става втори, като отстъпва само на 0,7 сек. на шампиона на IDM, адаша му Мартин Бауер.
Отборът на Prima Build Racing върви напред. Другият пилот и мениджър на тима Михаил Иванов също става все по-бърз от състезание на състезание през отминалия сезон. Питам Мартин догодина в кой шампионат ще кара?
– В „Алпе Адриа” със сигурност. Мечтата ми е да карам в немския шампионат IDM, защото там има много бързи състезатели. След WSBK той е най-силният, тъй като първите 10 в класирането са все заводски пилоти. Ако се разберем, следващата стъпка през 2013 г. вероятно ще бъде Супербайк шампионата. Първите четири кръга със сигурност ще ги карам. Председателят на БФМ Богдан Николов много ми помага. Догодина с уайлдкард ще карам на кръга от WSBK в Бърно. Всъщност тази година почти се бяхме уговорили да стартирам на последния кръг в Портимайо, но не се получи. От BMW Motorrad Italia искаха 100 000 евро, а нямаше никаква гаранция каква машина ще ми предоставят.
Отварям дума за училището за мотоциклетисти на Мартин Чой – MCRS. То е плод на сътрудничеството между пилота и Prima Build Racing. Че кой по-добре може да открехне мотоциклетистите към тайните на ездата от Мартин! Той има 13 години опит на състезателния мотор. Това е негова професия и той много добре знае всички тайни за карането на ръба на възможностите на човека и на машината. Мартин казва: „MCRS е на три нива – про, медиум и състезателно. Сега започваме с теория, защото първо трябва да се разбере нещо как става, как да се направи, а след това да се пробва с мотоциклета. Това напролет, като се стопли времето. До тогава – теоретична подготовка. Най-важното нещо е безопасността. Това ще е и основната тема на МCRS. Неразделна част от безопасното каране на мотор е неговата техническа изправност, правилната подготовка и оборудване за карането му на писта. Тук също целта е всичко това да бъде максимално полезно.
Автор: Ст. Илиев
Снимки: Prima Build Racing Team