Нека надникнем под корпуса на компактната и лека трансмисия. От няколко години подобни се използват при автомобилите, но там липсват чак такива притеснения от недостиг на място, по-голяма маса и ред други дреболии. При мотоциклетите е много важно освен да са централизирани, масите да са разположени максимално ниско и да бъдат колкото се може по-редуцирани. Така пътното поведение и най-вече вземането на завои с висока скорост, е много по-сигурно и лесно. Особено за хората с не толкова голям опит.
Е, в Honda и този път са успели. Вероятно вече се питате как? Ами някому е хрумнало да раздели четните и нечетните предавки на два отделни главни вала и всеки да се зацепва с отделен съединител. Не стига това, ами ги е надянал един върху друг и затова размерите на цялата трансмисия са изключително компактни. Съединителите са многодискови в маслена вана и се управляват от хидравлични бутала и електромагнитни клапани. Естествено, синхронът при работа на целия комплекс е поверен на електронен блок за управление, а всички знаем, че в днешно време възможностите на съвременната електроника са почти безгранични.
В крайна сметка – как работи всичко това? Принципът не е толкова сложен. Движението от двигателя, посредством зъбно колело 1, се предава на касетата с двата съединителя. Със синия се зацепва външния вал, със зъбните колела за четните предавки 2-4-6, а с червения – вътрешния вал за нечетните 1-3-5. Да разгледаме случая, когато е включена първа скорост и е дошъл моментът да се премине на втора. Електрониката, понеже е много умна, е подготвила всичко и в един момент едновременно са зацепени зъбните колела и на двете предавки. След това червеният съединител се изключва, а предаването на въртящия момент се поема от синия, почти мигновено и незабележимо. Е, едва ли е толкова просто, но в крайна сметка резултатът е бързо, плавно и точно превключване, без да се налага изравняване на оборотите с подаване на повече или по-малко газ. Не се получава дупка при трансформиране на въртящия момент, в следствие на което няма никакви ритания, подскоци, а следователно и нарушено, макар и за миг, сцепление от превъртане или задържане на задното колело.
Какво се очаква от ездача? В най-простия случай да избере с палеца на дясната си ръка кой да кара влака т.е. кой режим предпочита в конкретната ситуация. И ако за него автоматичното превключване е ерес – с показалеца на лявата да мести селектора в посока „+” или „-”, за да качва предавките нагоре или да ги сваля надолу. Бързо и точно, без притеснение, че нещо може да се обърка. В този мотоциклет все пак електрониката има водеща функция и цялата система издържа на много волности.