Някога, по времето на социализма, в България беше пълно с мотопеди и мотоциклети. Тогава това бе най-достъпното превозно средство. Отиваш в Мототехника и си го купуваш, без да чакаш ред. Хората с посивели коси вероятно си спомнят как са пърпорили с малките „Балканчета”, за да впечатлят някоя девойка. Вярно, повечето от тези мотопеди бяха завещани от бащите им, които сега, на преклонна възраст, все още с трепет разказват как са си купили „Балкан” 250 куб. см и с него са шетали из страната. Доста по-късно се появиха Запорожец, Москвич, Лада, Skoda…
В България навремето имаше мотоциклетна култура. Такава, каквато сега ни липсва и тепърва отново се изгражда.

Някога, в рамките на страните, членки на СИВ (Съвета за икономическа взаимопомощ), само у нас и в Чехословакия се произвеждаха мотоциклети и мотопеди. Доста предприятия в страната работеха за създаването на марката „Балкан”, а производството беше в заводите в Ловеч. Дори имахме национален мотоциклетен отбор с „Балкан”, който печелеше победи по трасетата в Европа. Само че и тогава малко зависеше от нас. За съжаление всичко вече е история…


Кой е виновен и до днес eдва ли има еднозначен отговор. Факт е, че „Балкан” загина още по соцвреме. Сега само някъде по селата могат да се видят още мотоциклети и мотопеди, родно производство. А това, че има и такива, които още са в движение, ясно говори за качеството на машините. Посетихме преди седмица завод „Балкан”, но заварихме тъжна гледка – паркингът пред завода – празен, дворът на завода – пуст. Охраната дори не можа да ни каже в кого е ключът от музея. А там наистина има какво да се види. История, макар и кратка, на мотоциклетната, пък и на автомобилната индустрия.

В този и следващите броеве ще ви разкажем за отминалата история и мотоциклетната слава на България през погледа на прекия участник в събитията Димитър Василев.


Всичко за „Балкан” се правеше в България

Димитър Василев е известно име в моторните спортове, особено на хората от по-старото поколение. Бате Митко, както го наричат всички, през целия си живот работи на високи обороти – в мотоциклетния и в автомобилния спорт. Сега, заедно със сина си Васко, са собственици на сервиз „Митвас”. През цялата си състезателна кариера Димитър Василев е карал мотоциклет „Балкан”. И не само го е карал. Той, заедно с още трима съмишленици, създават състезателната версия на „Балкан”. Ето какво сподели той за нашите читатели:

– Веднага след казармата, щом се уволних през 1959 г., постъпих в „Завод 12” или „Средец”, както после стана известен – спомня си въодушевено бате Митко. – Задачата ни бе да правим спорт и да разработим състезателна версия на мотоциклета „Балкан” 250 куб. см. Бяхме силен екип – аз, Димитър Джонгов, Симеон Гайдаров и Георги Кънев – Ганди. През седмицата бяхме конструктори, през уикендите – изпитатели и състезатели във фирмения отбор.

В България се произвеждаха мотопеди и мотоциклети от 1957 г., с двигатели 50 и 250 куб. см. Двигателите се правеха в София, рамите – в Ловеч. Първо произведохме 10 бройки, за участие в скоростни и многодневни състезания. Двигателят беше по наш проект, като цилиндърът бе алуминиев, имаше промени в газоразпределението и изпускателната система. Иначе блокът беше същия, както в серийния модел. Чертежът за рамата направихме аз и Йордан Попов. Малко по-късно – през 1960 г., конструирахме и състезателен „Балкан” с двуцилиндров двигател. Той обаче си остана една, единствена бройка и с него участвах само на едно състезание – на връх Столетов, което спечелих. После го спряха.

 

Кои бяха първите успехи на мотоциклета „Балкан”?

– По наш пример и в Ловеч направиха отбор. На състезанията в България бяхме конкуренти, а на международните – един обединен екип. Първото, в което участвахме, беше през 1960 г. в Ерфурт – аз, Джонгов и Миладин Миладинов. Тогава спечелих златен медал, а Джонгов – сребърен. След това стартирахме в световните 6-дневни състезания в Батаузее, Австрия. Отпаднах в 4-тия ден със счупена цилиндрова глава, но Димитър Джонгов взе бронзов медал. У нас участвахме във всички стартове на скоростен крос до 1968 г. И аз, и моите съотборници постигнахме много победи с „Балкан”. Но тогава имаше цел, имаше и атмосфера. Само един пример – на кроса на връх Шипка се събираха над 100 000 зрители да гледат. През 1959 г. го спечелих, а Илия Чубриков бе първи в 500 куб. см.

 

Търсеха ли се серийните мотоциклети „Балкан” в чужбина?

– Много. Само за Унгария бяха изнесени 14 000 мотопеда. От соцлагера тогава мотоциклети произвеждахме ние, Чехословакия с Jawa и CZ, както и СССР – Ковровец и ИЖ. ГДР започна по-късно производството на MZ. През 1969 г. се създаде съвместно българо-мароканско предприятие, което произвеждаше 5000 мотопеда за тази страна. По-големият процент от продадените мотоциклети у нас бяха „Балкан”, след това идваха чешките, а най-малко се харчеха ИЖ.

 

Помагаше ли спорта на серийното производство на „Балкан”?

– Ние изпитвахме машините в екстремни условия. Всяко нещо, което се счупи на състезание, бе веднага променяно и преработвано в серийните мотоциклети. Например, преди да започне производството на мотора 250 МР, който бе с повишена мощност от 12 на 16 к.с., се правеха изпитания първо на стенд, после – 10 000 км в пътни условия през лятото и зимата, дори и на сняг. След това минава на държавно узаконяване на пистата в Бяла Слатина с изпитания за скорост, разход на гориво, ускорение и др. Качеството на серийното производство се контролираше непрекъснато и стриктно. Всеки един двигател, излязъл от сборката, се стартираше и работеше известно време, преди да отиде за монтаж в Ловеч. На всеки 100 произведени мотора един оставаше в лабораторията за щателно изследване. Това се прилагаше и при мотоциклетите, и при мотопедите.

 

Какво друго беше характерно за машините „Балкан”?

– Здравината, лесното обслужване и добрите динамични качества. Последните, сравнени с тези на Jawa, бяха по-добри. „Балкан” беше по-бърз и имаше по-малък разход на гориво. Да не говорим, че наложи ли се ремонт, той се правеше лесно. Много се търсеше и фамилията мотопеди „Балкан” от 50 и 75 куб. см. Най-важното е, че всичко за мотоциклетите и мотопедите „Балкан” се произвеждаше в България. Спирачките и инсталацията – в Годеч, магнетите – в Троян и Трявна, карбураторите в София. Дори гумите се правеха в завод „Георги Димитров” или „Бакиш”, както беше преди.

 

Да, възход и падение. Нека спрем дотук и да продължим интересната, макар и болезнена тема, в някой от следващите броеве.


Стефан Илиев

Moto Club

  • Димитър Джонгов

    04.01.2017 #1 Author

    Димитър Джонгов е дядо ми. Кръстен съм на него и имам същите имена. Като малък карах едно от Балканчетата по които са работили. У нас беше пълно с медали и грамоти!

    Отговор

  • Антон Попов

    12.11.2017 #2 Author

    Като млад инженер през 1969/70 г. , участник в група „Изпитания“ към БТРЛА при Завод Балкан Ловеч извършвахме сравнителни изпитания на мотоциклет Балкан с MZ-175 и Ява по отношение на максимална скорост, ускорение и разход на гориво на пистата край Бяла Слатина.

    Отговор

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *